за сурогатните майки

Няма как да се вземе. Не знам да има страна в която, ако СМ иска детето за нея, то да и се отнема насила. всички договорки в съда по такъв казус са нищожни или се считат за такива.

E и аз това казвам.

Ами аз по презумпция не си я представям просто като инкубатор, който гледа да се отърве от съдържимото си, каквото мнение се прави опит да се наложи в тази тема.
Тя също има емоции, най-вероятно положителни.
СМ има, и нещата се случват, колкото и да не ви си ще.
Като ми представите някакви точни статистики за катаклизмите, които описвате, ще приема доводите ви за нормални.
На булевардни романи, сериали и жълти вестници не се доверявам.

Не би могла!
Да, пример е. Защото има осиновители, които са егоцентрици, както смятам че са ВСИЧКИ, които ще се възползват от сурогатството. Защото тези хора взимат дете не от обич към човешкият род; не защото искат да дарят любов и да отгледат човешко същество; не защото изпитват жалост към изоставеното човече, а за да не са по-различни от градивната единица на обществото - семейството. За да не говорят за тях, за да не се чувстват различни, за да измъчват някого, а не да го обичат. За тези хора, за които Природата е решила, че не трябва да имат деца, причината е това - тя е преценила, че те не стават за родители по този начин. Но позволява на други от тях да се превърнат в прекрасни осиновители, макар, че имам преки наблюдения върху много близки семейства, как грешките в отглеждането на осиновените им деца вса едни и същи и водят до смущаващи последици, които вече наблюдаваме в едното семейство, за жалост. Въпреки, че децата в него са гледани с огромна обич! Природните закони са необясними, но имат своята логика. По-назад писах, че други пък случаи са, защото биха се родили деца с генетични или телесни малформации. Така аз си обяснявам нещата, но причина има. Дори и тя да е простичката, че дете не бива да се ражда от комбинацията между точно тези двама представители на човешкия род, от каквото и да произтича това. Не са малко примери на семейства живели дълги години без да могат да имат общо дете и непреодолели това, всеки тръгва по своя път. След което всеки от тях с лекота създава свое поколение с друг човек и не може да се начуди как така.
Моята рана има само малък белег, който винаги ще ми напомня, че съм я имала, но аз съм личност въпреки нея и нямам непреодолими проблеми в живота си заради нея. Ако съм имала проблеми със себе си, то те са били не заради Първичната рана, а защото съм искала майката, която съдбата ми е отредила, да е била истинска, като сама е избрала да се заеме с тази задача. И ако някой в тази история се е провалил, то не съм аз - нито като жена, нито като човек, а тя - и като майка, и като жена, и като човек.

Йоанна, напротив. Но по-назад в темата изказах мнение, че ако има как СМ да роди здраво бебе, и то да расте щастливо и обичано при биологичните си родители, няма как да знаем със сигурност как то ще реагира един ден. Тогава ще разбере, че не неговата майка го е носила в утробата си 9 месеца. И дали става дума единствено за емоционална и психическа травма.
За сурогатната майка вече разбрах- тя няма да има право на емоции и обич към това бебе съгласно договор. Ако пък ли го наруши, ще я грозят глоби и затвор.
Защото е задържала чуждо дете.
Материята никак не е проста. Не може да бъде обяснена нито само научно, нито само емоционално.
Религиозно пък, да не става дума. Никъде в Стария или Нов завет не пише, че една майка може да позволи на друга жена да износи и роди нейното дете. Това би отрекло всички твърдения и познания на Божествения произход на всеки един от нас.

Ами на различно мнение сме по въпроса, ама се уважаваме, и хич няма да се хващаме за плитките и перчемите, нали 

Леле, Бижу!    Явно много лошо съм се изразила.
Това, което исках да кажа, че е много неприятно човек да споделя лични преживявания и емоции, а насреща да получава реакция: "Да бе да, така ти се струва!"   

Няма такава сила, която да отдели майката от детето й, ако тя го обича - тук гените не са определящи. Единствения начин това да стане е, ако майката не изпитва нищо към плода - а това е точно инкубатор  

Но това е извън темата   

Разбира се! Когато умеем да говорим помежду си като цивилизовани хора, това не е пречка да ни е приятно да дискутираме различните си мнения.


И това не ми пречи! Нито е възможно, нито е нормално да искам всички да ме разбират. Но е нормално и е въпрос на интелект, да се аргументираш подобаващо и да не бъдеш обиждан за аргументите си. Друг е въпросът, че при мен е въпрос на характер това, да не мога да се въздържа да отговоря арогантно когато имам насреща си същото. Както мога да отговоря и нормално, когато пред мен е стойностен човек.

Струва ми се много жестоко това, което сте написала.....И даже тъжно. Отказвам да го приема.

Господи, Бижу, винаги съм ти съчувствала за проблемите, за които по един или друг начин съм разбрала от форума, но с това изказване, честно казвам, просто прекали!
Значи, отрязваме от корен всички АРТ технологии, защоти природата е решила, че някои жени не трябва да зачеват, а някои мъже - да правят деца  
Просто... нямам думи.
И да исках, по-добро описание на дискриминация не бих могла да измисля!
Аз лично оставам без думи и повече не мисля да участвам по подобни теми. Стана ясно степента на търпимост и осъзнаване на обществото ни, щом образованите му и интелигентни хора го казват в прав текст!  
Гади ми се...

Добре, Фоксче, това е твоята гледна точка.
Аз не съм го изпитала, така че в никакъв случай не мога да говоря със 100%-ва сигурност,
но по-назад в темата се опитах да опиша как си представям аз ситуацията, експонирана върху мен.
Аз по-трудно мога да си представя, че дарявам яйцеклетка...
И това не е, защото се смятам за някакъв генетичен диамант, а просто явно зовът на кръвта при мен е по-силен.
Това не означава, че не бих могла да обичам всеотдайно дете, което няма нищо общо с моята кръв - но СМ за мен би било задача,
в която се опитвам да помогна на друга майка, и аз ще мога да го обичам това детенце, без да е нужно то да остане при мен, аз просто няма да го чувствам като собственост.
В този ред на мисли, аз бих била СМ, но смятам, че ще ми е по-лесно да не е на близък човек. Смятам, че тогава могат да се появят допълнителни емоционални усложнения,
които да рефлектират върху детето, дори и да нямат нищо общо с начина, по който се е появило на белия свят.  

Бижу, как би обяснила, моля те, на нашите деца, че не е трябвало да се раждат? По-отвратително изказване в темата не бях чела.

Иди повърни и дано ти олекне. Моята "майка" ми предизвикваше повръщане в продължение на години. Ама не гадене по форумите, а яко драйфане. Добре, че тази жена няма свое дете. Да, така мисля. И не се срамувам заради това. Баща и беше същият като нея. Кажи ми, че няма значение...

Съчувствам ти, Cygnus, но не мога да ти помогна.

Бижy, много е крайно това.
Смятам, че невъзможността да имаш дете няма нищо общо с това, че не трябва да имаш дете.
То ако наказанията винаги отиваха при този, който трябва, добре щеше да е.