за сурогатните майки

Aбсолютно съм против.
Надявам се тези,дето създават законите да не изглупеят чак толкова,та да узаконят сурогатното майчинство в Бг.
Създаването на дете не е играчка,която може да захвърлиш,щом си се наиграл с нея и вече не ти харесва.

Не, не съм писала нищо подобно за СМ и детето. Относно връзката с жената беше по повод хипотезата за изкуствената матка. За този случай написах, че бебето ще е емоционален инвалид, ако е износено в една машина. Връзката между майката и бебето досега не съм чула някой да я отрича, макар да не съм привърженик на теории от вида "първична рана". Говоря за нещо много по-елементарно - свикване с ритъма на сърцето на майката, с гласа й, с шумовете наоколо, с гласовете на другите хора, ритъма на живот на майката, общуването й с бебето на физическо ниво, пък дори и емоционалното й състояние, което се предава чрез хормоните.
По-скоро писах за СМ относто привързването и обикването на детето от нейна страна.

Да, при осиновяването има сложност, но поне е намесен активно един човек по-малко. биологичната майка не знае къде е детето й, кой го е осиновил и дали е осиновено изобщо.

Не знам как бих постъпила. И ти не знаеш, докато не ти се случи. Човек обикновено има едно наум, ако му е известно, че в рода му има наследствени болести - да речем прави по-рано определени изследвания и като цяло е психически по-подготвен.

Пак да те попитам - осиновеното дете е обречено на нещастен живот, щом не го отглежда жената, която го е износила? - Не. Но е за него е шанс да живее със семейство, което го обича. Това решава два проблема. Едно дете няма да е само и една двойка ще има дете.


Аз не намирам непреодолими проблеми - затова и считам осиновяването за нещо добро. Просто го ползвах като пример - че въпреки, че могат да възникнат проблеми, сходни с проблемите при СМ, то това не е причина да се забранява.

Дала съм пример за такива възможни проблеми - например, ако биологичната майка се появи и си поиска детето (което е сходен проблем с посочената вероятност СМ да иска да го задържи) и т.н.

Явно съм те объркала с друг значи, извинявай.


Това далеч невинаги е вярно - както ти казах, наблюдавала съм такъв проблем от доста близо. Даже при осиновяването има един човек в повече - биологичния баща.

Изобщо, сложността не е причина да зачертаем една идея тотално - освен ако истински много не ни се мисли.

Чии интереси си засегнала? Със сигурност не моите, но се опитвам да тълкувам писанията ти и определено ми се струват противоречиви. Всичко е от черно по-черно според теб, ако практиката го доказваше, защо не са го забранили навсякъде където е било разрешено, на определен етап?

Стигнахме до много дълбоки води, дами.
И съвсем резонно изниква въпросът - бихте ли родили, всъщност бихте ли забременели изобщо, ако знаете със сигурност, че сте носители на дефектен ген, причинител на различни по тежест наследствени заболявания? И ако по някаква случайност на децата ви им се размине с някое от по-леките, да живеете с мисълта, че сте заложили бомба със закъснител на бъдещите си внуци и правнуци?
А ако е измислен начин този ген да се 'поправи' - пак ли ще сте против научното решение?

Ако някой от вас все още вярва в Бог и че Той и само Той е този, който благославя създаването на нов живот, то за тези от вас:

Христос Воскресе!

  Да, аз знаех, че бащата на дъщеря ми носи определен опасен ген (който обаче не се регистрира при феталната морфология, но това е друг въпрос) - и да, дъщеря ми се роди със сериозен проблем със сърцето (за щастие преодолим) - ами не съм спряла да я обичам и да искам да е моя дъщеря, предпочитам тя да има леки здравословни проблеми от физическо естество но да наследи интелекта на баща си (по което той е избран за донор, между другото ...). И да, считам че всяка двойка трябва да има и право на вариант СМ (а не този вариант да е незаконен), и да, не вярвам на доказаността на връзката между жената, която износва бебето, и самото бебе, докато това не се докаже наистина - а това означава брутално нехуманни експерименти с еднояйчни близнаци, които се разделят и се отглеждат от биологичната или приемната майка (и това в мноооого повторения, за да има доказателственост!) ... ... ...

Имах предвид, че има проблем с намиране на донорски яйцеклетки ( даже не съм убедена, че в България този въпрос е законово облечен), а какво остана с намиране на СМ. особенно ако нямаме закон, така караме хората да търсят решение на този проблем навън.

Какво правят? Каквото са правили до появата на методите позволяващи износване на собствени яйцеклетки в чужда утроба. А какво правят жените, които освен матка нямат и яйчници??????? И те ли от моста?


Съгласна съм, че процедурата е нова и затова въпросът чак сега излиза на дневен ред. Проблемът е, че няма законен начин сурогатната майка да не бъде зачетена като майка и да няма родителски права над детето след раждането му. Дори и в държави, където сурогатството е законно, сурогатната майка не може да бъде принудена да се раздели с роденото от нея дете. Тъй като тя го е родила, тя има пълното законно право да си го задържи. И никакъв закон или договор не могат да бъдат използувани в съда за да я лишат от родителски права.

Всъщност, законът, доколкото разбирам, ще разреши само безвъзмездното сурогатство. Такова е малко вероятно между лица, които не са свързани с родство. И понеже няма безплатен обяд, това отваря врата за изнудване итн. Този закон, според мене, ще послужи само за декриминализация на действията на медицинския персонал извършващ процедурата, но пак ще остави останалите участници в квази-деликтно положение в зависимост от действията им.

И тук, където това е забранено, има начин за изпълнението му. СМ и останалите извършват манипулациите в Белгийски клиники, където е легално, СМ още преди раждането се отказва от родителските си права а биологичният баща веднага припознава детето и си го взема. Жена му след това го осиновява набързо. Но! Всичко зависи от добрата воля на СМ. Тя във всеки един момент до малко след раждането може да промени решението си и да си вземе детето. Няма статистика за успехите и неуспехите на тази процедура. Никой БР не подава жалба тъй като дори няма право на това а и го грози затвор.

Во истина Воскресе!

Честит празник на всички!  

Мира,
здраве и много топлина в семейството ти!


CTramell ,
относно твоята близка - нали не очакваш да и пише на челото. Когато човек загуби близък, колко време видимо показва страданието си? Месеци, година? Рано или късно той продължава живота си. Продължава да се храни, да спи, да се смее, да мечтае и да прави планове. Но това съвсем не означава, че дълбоко в душата си е спрял да скърби по загубения човек. Загубата винаги остава, също и болката, която носи. Почти същото е. Разликата се състои в това, че дори пораснало, детето трудно признава собствените си чувства пред самото себе си, какво остава за друг. В повечето случаи тези чувства се натикват някъде дълбоко и се отричат до момента, в който човека е готов да ги приеме и да заживее с тях.
Колкото за гена  - пак се отклоняваме. Евентуалната "поправка" на гена няма нищо общо с физическото износване на дете от друга жена.
Аз съм "за" продължаване на опити за присаждане на матка, но не и за сурогатно майчинство.

мишолина ,
признавам, не изчетох цялата тема.
"Безпроблемните" и "добре адаптирани" също попадат в проучването. Нищо, че не вдигат толкова шум, като проблемните. При тях дори е по-сложно, защото заключват емоциите си, а натрупването им се отразява на по нататъшното им развитие. Дали е оспорвано твърдение или не, не зная. Нещата, които пиша са пречупени през собствената призма на човек, който има пряко наблюдение над нещата.

Sesana ,
разбира се, че осиновеното дете не е обречено на нещастен живот. Още повече тогава, когато майката си дава сметка за проблемите и отрано работи с детето си в тази насока. Тогава тя му помага да приеме болката и да заживее с нея, а не въпреки нея. При осиновяването, дете и майка са от една страна на бариерата.
При СМ се появява противоречието. Майката трябва да помага на детето си да се справи с болката, която самата тя му е причинила. Дали в този случай детето и майката биха успели да изградят здрава връзка? И на каква основа ще бъде тя?

Ще дам за пример една от посочените обяви за СМ ( става дума за филма по Нова). Посочена беше сумата 20000лв. за да стане определена жена СМ. Да но освен това двойката чийто ембрион ще се "отглежда" в СМ, трябва да заплати и самата процедура по стимулиането. Ако си мислиш, че в случая говорим за малка сума жестоко се лъжеш. Да предполжим, че сумарно е напр 30000 лв. Е колко хора в България са готовои да дадат тези пари?
Това за хляба и ножа на бременната и детето са си чисто твои измислици.

И престани да тълкуваш кое на мен ми е лесно или не. Да аз съм минала по аналогичен път, и съм се борила. Имала съм и късмета да забременея, но колко нямат този късмет ( погледни темата за ин-витрото). Казвам го от позицията на жена, очакваща дете от собствена яйцеклетка и без никакви физиологични проблеми. : Не трябва да се отнема възможността на една жена да има дете.

И аз вярвам само в това!
Во истина воскресе!

Hope, постоянното повтаряне на теорията за първичната рана не засилва с нищо нейната достоверност.
рана от изоставяне има тогава, когато има информираност за акта на изоставяне. няма и не може да има рана от изоставяне, когато не знаеш, че са те изоставили. стига спекулирахте върху недоказуеми теории...

как детето щяло да се примири с майка си, която му била причинила болка и която го била уродливо деформирала да й пасне на болката....

това са такива нонсенси, че просто не заслужават да бъдат дискутирани...

Инкубатори има (кувиози) - какво смятате за доотглеждането на преждевременно родени бебета в тях? Одобрявате ли го или не? Често това означава живот с увреждания, как гледате на това?

Някой изследвал ли е травмата от осъзнаването на смъртта и нейната неизбежност в/у всеки човек?