КГО 2008 8-ма част

Аз не бих била отстъпчива. Но и не бих крещяла - крещенето не дава резултати, независимо от възрастта - в това съм сигурна.

Но, Тони, ако сега ти си пасивна, Момо много трудно ще се научи да се защитава си мисля. Твърде вероятно е да греша де...

Сияна засега е била само обект на агресия - никога не е посягала.  Измествам агресивното дете на страна и правя забележка, ако е по-голямо. Деликатно е - не съм сигурна къде точно е границата в такива случа, но пасивността не е опция за мен.

За споделянето на играчките - хубаво е да се научат да споделят, но е също толкова важно да ги научим да си отстояват територията. Не съм съгласна, че винаги и на всяка цена трябва да си раздават играчките.

пъ.съ. А тия неангажирани с децара си майки-лафаджийки (с цигарки и кафета обикновено) са ми черно петно прд очите. Не мога да се науча да не им се дразня.

Мег, не се паля, обяснявам се. Професионално изкривяване ще да е. Съгласна съм, че не е редно на едните да се вика, на другите не. Затова и не смятам за редно моето да си го овиквам, когато не действа добре, а другите с цветенце...Горе-долу това ми е мнението и за постоянното настояване твоето дете точно да си дава играчките, когато му ги искат. Що пък да си ги дава? Сега си играе с тях и ще ги даде, след като се наиграе. Ако пожелае. И изобщо...наистина е най-добре да се оставят да се оправят сами, но нямам намерение моето дете да е жертвата и да обръща и другата буза. Аз пък искам да си отстоява позициите, без да прибягва до насилие, естествено. И не виждам нищо лошо в егоизма. Тъй че, Тони, ако те интересува моето мнение...пасивната позиция и ощетяване на твоето си дете не е решение, но явно само аз тъй мисля, тъй че може да ме подминете като малка гара. Няма да се разсърдя.

Tони, аз общо взето постъпвам по същия начин. Ако някое дете удря или блъска Калоян просто го дръпвам от там и гледаме да си намерим друго занимание. Понякога казвам спокойно две-три думички на другото дете, така както бих порицала моето, ако удари или блъсне друго детенце. Обикновено обаче, агресивното дете не спира с това си поведение, случвало ми се е и да ми отговарят дръзко и на мен, да ме удрят или бутат, да ме питат "Кво мъ гледаш, ма?", а милите родители да кимат радостно и одобрително как отрочето им се правя само. Нагледах се на простотии в Люлинските градинки и гледам да не ходим на такива. Купихме си колело, караме из квартала, понякога се пускаме по изоставените пързалки, тези от едно време, ламаринените, които вече никой не предпочита.

Играе си с братовчедчето, което е малко по-малко (със 7 месеца), с него се разбират прекрасно. Е, случва се и да се бутат и бият, да се карат за някоя играчка, но не ми е проблем да правя забележки и на двамата.

Относно даването на играчки и споделянето им. На тази възраст децата не разбират какво е да дадеш "на заем" нещо си. Мислят си, че го губят завинаги. За това така реагират. Чела съм и твърдения, че за да не бъде детето егоист като порастне, до 3 годишна възраст не бива да го караш насила да си дава нещата. Със снаха ми сме решили въпроса как да реагираме съвместно - ако стане лют спор и бой за една играчка, независимо чия е, играчката се изземва в полза на майките и половин час само те имат право да си играят с нея.

На чужди хора не бих позволила да крещат на детето ми, но не съм и конфликтна личност да влизам в разпри с тях. Още повече, че човешката простотия не спира да ме изумява. Така че при възникнал спор си грабвам детето и изчезваме. Може да звучи пораженческо, но конфронтациите ме изтощават и психически и физически.

Целувчици за всички палавници и изперкали вече мамици  
Пазете си нервите, гушкайте си децата и се радвайте на лятото  

За съжаление има родители, които си учат децата да не дават играчки - за да не им ги счупят или защото са негови. Не ги разбирам! За мен (както с храните) щом нещо е на площадката то трябва да се споделя и с другите деца. Всичките са малки и са свикнали, когато поискат нещо от родителите си да го получат.. така се държат и с другите деца.. въртележка. Вали я научих, че щом нещо свое изкара навън ще го дава и на другите деца да си играят с него. Имали сме сцени в стил "то си е мое", но веднага я хващам и се прибираме. След като си е твое ще си играе с него, но в къщи.  Никога не е удряла някой нарочно. Случвало се е да идват деца и да и дърпат нещо от ръцете, аз не се намесвам, дърпат се и тя тогава е удряла детето. Обикновено майките се намесват още като се задърпат децата и обясняват, че сега с тази играчка си играе др. дете и трябва да си вземе друга.  Рядко се меся в спора. Разчитам, че в един момент децата ще се разберат сами. В яслата не винаги лелките ги виждат и смятам, че децата трябва сами да си намират решението на проблема. Така стана самостоятелно дете, когато е в конфликт с някой не ме търси за закрила и разчита на своята преценка. Ако не е правилна (сега вече като 5 год.) я дръпвам настрана и обяснявам защо не трябва така.
В случая на Тони аз бих заговорила децата. Те също са деца с играчки, които биха подразнили друго дете да поиска да играе с тях. Щях да помоля за един тебешир за да порисуваме с Краси.  Бутането и блъскането не можеш да го обясниш на друг родител, който не е видял ситуацията. Нямаше да крещя, щях да обясня, че не е хубаво, че е малко бебе и не разбира, че им пречи.. щях да направя забележка, че няма да им е добре и на тях ако ги бутат.  По детски и разбрано .. отношение към дете. А Момото.. той пък е реагирал най-правилно в случая! Хи-хи. Той не е получил, това което иска, не е разбрал защо не го искат..а той е толкова любопитен. Не е агресивен, а е изразил чувствата си.  А ако му се караме другия път може да се свие и да не покаже, че е раздразнен. И такива деца познавам.. Затворени в себе си без да изразяват емоция.. Бих се извинила на детето и обяснила защо е постъпил така. Не е правилно, но какво да направи Момито? Как да се изрази.. това е начина. Краси пък щипе и хапе в подобни ситуации или се тръшка. Истинската агресия идва много по късно, но за сега е начин да се изразят..  Жертви и от двете страни не трябва да има. Деца са, а родителите вече са друго нещо.. или бабите, те са още по-зле понякога.


Шивани, правилно! Чистокръвните трябва да ги пускат с предимство.. 

..Ариана, да-и аз така, не мога да се обясня на другата майка, в повечето случаи след като ние сме виновната страна тръгват с лошото към нас...
...и ми остава само едно  "Извинявам се", което върши или не работа ...го казвам, колкото да омилостивя отсрещната страна

Не знам как ще продължим, успокояват ме странични хора,че периода трябва да се израсте, ОК, но сам ли да го израсте, Момо знае ли кое е правилно и кое не-нали някой трябва да постави границите , и да определи-това може, това -не...

Непривично ми е да правя забележка на друго дете, притеснявам се,че има много чувствителни деца и може да се разплачат дори от факта, че чужд човек му говори..тогава какво да правя? В очите на другата майка пак ще съм лошата...


В крайна сметка извода ,който си взех след тая дискусия е,че не трябва да пренебрегвам собственото си дете, за да съм "хубава" в очите на чуждите родители...

Капучинко, не само, че съм напълно съгласна с теб, а може би и по-крайна.

Във всички житейски ситуации, действам на принципа – превенцията, по-добре от следствието. В тази връзка, още в самото начало, когато са бутали Момо, щях да да се опитам да си отстраня детето и да не се стига до конфликтна ситуация. Това е начин да отстъпиш с достойнство. Бих разсъждавала така  - притрябвали са ни играчките или компанията на еди-кой си ( примерно). Не желая детето ми да се чувства отхвърлено и пренебрегнато. Ще ми се, да си знае цената и да не отстъпва. За Тони съм сигурна, че се е опитала да реагира по най-правилния начин. Но явно е закъсняла, заради по-отдалечената пейка. Не толерирам крещенето, още по-малко боя. Но съм за реда и справедливостта. И ако цената за това е да се скарам на някое дете или майка, то няма да се поколебая. Надявам се, да не ставам свидетел на агресия срещу моето дете, но Бога ми, ако се случи, не гарантирам за реакцията си. Или по друг начин казано, кой каквото иска, нека прави, стига да не засяга моите интереси или това на детето ми. Ако се случи, обаче, а в живота се случва всеки ден, ще отстоявам позицията си със зъби и нокти. И точно на това, бих искала да науча и Валерия.

Имам и да ви се оплаквам малко, ама май за утре ще остане.
Хайде сега, останете си със здраве.

А, Тони е писала...... Точно така! Ти и твоето дете преди всичко! Това исках да кажа с целия си пост.

   Айде пак да се изкажа  .
 mlechta,миличка аз пък не съм съгласна с това избягване на проблема.Как ще я научиш да е борбена като я гушваш и отстраняваш от проблема.Не ме разбирай погрешно, не ти се налагам изобщо.Просто си мисля,че бих обяснила на по-големите дечица че Момо е малък но му е интересна тяхната игра.Щях да им обясня че не е хубаво да го бутат,едва ли от това щяха да се разплачат.Даже напротив може би щях да успея да изкопча дори да му нарисуват нещо,децата се раждат добри все пак.Просто нашто отношение трябва да еправилно.Аз не мисля че Момо е агресивен,просто така е изразил своето отношение към това че го бутат .
 Ама Тони,що се извиняваш наляво и надясно.Просто обясняваш на другото детенце да не плаче,че Момо не го е направил нарочно и както казваш му даваш играчка та да не плачка.Те бързо забравят,особено като си мил с тях.
 А за играчките нямах предвид ако детето ми си играе с нещо и друго дете почне да дърпа играчката от ръцете му да го уча да я дава.В никакъв случай,тук съм категорична  .Щом мойто дете си играе в момента с нещо,дръпвам другото детенце и му обяснявам че сега неможе да я вземе и го залъгвам с нещо друго.Имах предвид,ако мойто е зарезало някоя своя играчка вмомента и само защото друго дете е проявило интерес към нея и мойто не я дава.Тогава си обяснявам на мойто и него залъгвам с нещо друго.
  Пак стана дълго,но темата е много деликатна!А и на момента всеки от нас реагира според собственото си състояние.Но пак казвам,ако някой се разкрещи на детето ми (пък било то и виновно,въпреки че за мен няма виновно дете),ще го изям със все парцалките  .С децата се говори и им се обяснява,а не им се крещи,това и без това не води до нищо хубаво.
 Виж с Алек е друго,там повече го оставям да действа сам.Но той е голям,вече трябва да може да предценява сам някои ситуации пак въз основа на мойто говорене дълги години  .Ама ако загрубеят много нещата пак се нмесвам,деликатно опитвайки се да подпомогна нещата.
 И аз незнам дали съм права,ама поне всички на това се надяваме раждайки децата си  !А за тия пасивно гледащи отстрани майки съм без думи просто , има ги навсякъде!

Я  да се обадя и аз да не ме забравите  
Ние сме все още в странство, прибирането в София ще е в Събота или Понеделник, още го мислим...
 Аз да ви кажа умишлено избягвам площадки с много деца.... знам че забавям решаването на проблемите, но ми се иска да започне да разбира малко по-добре, преди да се наложи да влезем в....... битките по площадките.... да го наречем. Дени си играе добре с едно или две дечица и почти сме нямали проблеми засега. Веднъж се разхождахме с една майка от квартала, нейното детенце беше 3-4 месеца по-голямо, но нещо не беше на кеф явно, защото само буташе Дени и се опитваше да го удря без причина.... а той милия гледаше като теле и се чудеше какво става, даже другото детенце като го събори на земята, малко го заболя, понацупи се, но реши че е игра и започна да се смее миличкия  
Играчки засега дава и му дават. Но както казах не са толкова много случаите, за да си направя преценка какви точно ще му бъдат реакциите

Тони, незнам какво да ти кажа... вероятно бих постъпила като теб и също като теб после щеше да ме е яд, че съм помислила не на първо място за чувствата на детето си. Ох, трудна тема.... аз ще я отложа още малко  

 Еlle Mai , темата за ДГ в София е толкова обширна, че не ми се почва просто. Шивани е имала друго впредвид, сигурна съм....  Факт е, че места няма и моето детенце не може да ходи в градината и яслата, където са ходили баща му и чичо му...., никъде въобще не може да ходи, защото никъде не го приеха. Обаче и яслата и градината са "елитни" и там ходят деца на живеещи в другия край на града, много от които вкарани по втория начин... това обаче са както деца на хора от провинцията, така и такива на софиянци.Гадно е и всяка майка интерпретира по собствен начин и и пречат различни критерии за прием. На мен ми вадят очите внуците на готвачката и градинаря и тези дето само си пазят местата, ама....
Айде, до скоро, ще пиша като се приберем  

Тони, добре ,започна полезна дискусия.

Нев, и аз напълно съм съгласна  с теб Моето дете за сега не е проявило  агресия,но търпи понякога такава от децата около нея.Еми не мога да си трая .Освен ,че я дърпам ,правя и забележка на другото дете така ,че да разбере ,че така не е правилно .Обикновено това са по-големи деца от нея. Даже простете,но ми идва да му хакна един та да знае другия път кога и как.Ааа ма ха! Не може така! Даже напоследък много мисля по тоя въпрос -от къде идва тая агресия у децата?! Не намирам отговор на въпроса все още.

А ,да! Шивани,защо делиш децата на столичани и  тези от провинцията?! Това  с яслите и градините е проблем на държавата ,а не на децата,още повече кое, от кой край на БГ е ! Това да не ги прави второ качество ,а?
 
А за това кое е провинция и кое столица може много да се спори!Защото все делите хората на кореняци и провинциалисти.
Май Хемингуей беше казал-,,Всичко ,което не е до морето е провинция,,- (това само защото ми изникна в ума ,а не да пораждам спор.Просто доста столичани се имат за центъра на света ,та за тва го написах )
Друго не се сещам!

Ако си "премествам" детето и когато посегне и когато му посегнат, какво му казвам - и в двете ситуации причината е в теб. Ама като не е.

Когато моето дете посегне веднага се намесвам, като й правя забележка и обяснявам, че така не се прави, не е добре и се опитвам да ги помиря, но когато друго дете посегне на моето и ако няма реакция от страна на другата майка, не мисля, че е моя работа да му се карам на детето. Просто в такъв момент дръпвам моето дете и му обяснявам защо го правя и че другото дете е постъпило лошо и не е редно така... Така процедирам аз... 

Съни, и аз не мисля, че Момо е агресивен, даже напротив -  това дете има толкова мил и благороден поглед. Реакцията му е съвсем оправдана, имайки предвид отношението на другите деца. А това, че децата се раждат добри – не съм много съгласна. Все пак си носят закодирана генетична информация и човек не може да избяга от природата си.

Кристофер, аз като си „ преместя” детето, всъщност му казвам много неща – това не си заслужава, открий нещо по-ценно, не се вкопчвай в малкото, бъди великодушна и т.н

Тони, я кажи сега, днес не пламнаха ли ушите на Момо, че толкова приказки изприказвахме за него?.... Сигурна съм, че ще намериш верния подход и начин.

Не знам какви се раждат децата, но знам, че дълго ме беше страх да ходя на детска, именно заради агресия и то от момиче. Биеше
и тероризираше цялата група, беше едро и мускулесто дете.

Моят хубостник току-що бутна телевизора, падна почти върху него. Първо се притесних, че си е счупил нещо  , после, че е счупил телевизора и може да гръмне върху него , после така му се ядосах като видях, че е жив и здрав и посяга пак да го пипа, че го нашамарих по памперса здравата. Сега ми е виновно, но нА, цял ден говорихме за избягване на агресията, накрая аз я проявих  върху детето си
Не знам обаче как да се справя с този телевизор, направо е обсебен. Не точно от телевизора, а от една игра с коли, която играят с баща му на Плейстейшъна. Точно за това стана белята, защото нали не му давам дистанционните, бърка да стигне копчетата, отстрани на телевизора. Натисна го да завърти на една страна и явно го е натиснал по-силно, защото се изсули на земята.
Ох, оплаках се, изпуснах парата  , поне няма детето да го отнесе 

Би било много хубаво, ако е така, но силно се съмнявам честно казано.
Не съм сигурна, че е великодушие да се приема на свой гръб чуждата агресия.

  Хубава дискусия се получи!Хора разни,явно е че сме на различни мнения и това е нормално все пак.Всяка от нас реагира според собствените си виждания и темперамент,и аз съм убедена че всяка от нас парви най-доброто според нея за детето си  .
 Аз ще сменя малко темата вече !Отидох да си взема колата и тамън се зарадвах (въпреки че се разделих с непослилна за мен сума в момента),и паркирам в гаража а тя ври и пуши ви казвам  .Отворих капака,нещо свисти,пуши  .Погледнах отдолу и пак изтича водата от системата за охлаждане на двигателя.Обадих се на майстора и той вика докарай я пак  .Много се разстроих,шефката ми има да мрънка че ме няма сутринта.И за капак се обадиха на майка,че най-добрата и приятелка е починала и утре и е погребението.И сега се чудя и с нея как да ида, че ме е страх да я пусна сама като я знам каква е,ще вземе да и стане лошо там  .