Туба и Мурат...и техните роли: Аси и Демир...Хасрет...Саваш - Единствени-тема 36
- Публикувана: 4 апр. 2010, 21:19 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2010, 21:53 ч.
# 632
9 апр. 2010, 22:18 ч.
Мнения:
Виж целия пост
Мнения:
Цитат
давно хочу заметить : вот Саваш все время ходит с одинаковым выражением лица , дарит подарки Ясмин ... а вот помните как Демир дарил Аси заколку , как вдевал ее в волосы Аси , сколько чувств было на лице Демира и неувереннось , что справиться , и такое беспокойство , что может ее побеспокоить , и трепетность , что может прикоснуться к ней ..... куда все делось , если это были всего лишь актерские наработки ....
Цитат
это точно, весь его актерский талант, о котором он говорил в интервью испарился, играет неубедительно ИМХО
# 635
9 апр. 2010, 23:22 ч.
ВСЯКА приказка започва така:
Имало едно време......
Ето ви моята приказка.....
Имало едно време един мъж, една жена –
един за друг любов, един на друг – врагове...
И както се случва в живота суров
мъжът наранил жестоко жената...
Един ден, раждайки се отново
изпод самотата, обещание си дала тя –
да преброди света, да пада, да става,
но да намери за себе си нова съдба...
и когато успее да събере свойта душа
под отломките на тази тъга
жив да зарови мъжа
............. в същата тази........... самотна тъга....
* * *
ТАЗИ ПРИКАЗКА
Се роди от пронизваща сърцето любов,
Дошла до мен през екрана,
От общуването ми с вас досега
И споделянето, че не съм само аз грешно разбрала,
И накрая – от мисли, родени в ума ми,
Но “маята” за тях бе в душата....
...................... И от “подслушани във ефира”
разговори и чувства.................
Виж целия пост
ВСЯКА приказка започва така:
Имало едно време......
Ето ви моята приказка.....
Имало едно време един мъж, една жена –
един за друг любов, един на друг – врагове...
И както се случва в живота суров
мъжът наранил жестоко жената...
Един ден, раждайки се отново
изпод самотата, обещание си дала тя –
да преброди света, да пада, да става,
но да намери за себе си нова съдба...
и когато успее да събере свойта душа
под отломките на тази тъга
жив да зарови мъжа
............. в същата тази........... самотна тъга....
* * *
ТАЗИ ПРИКАЗКА
Се роди от пронизваща сърцето любов,
Дошла до мен през екрана,
От общуването ми с вас досега
И споделянето, че не съм само аз грешно разбрала,
И накрая – от мисли, родени в ума ми,
Но “маята” за тях бе в душата....
...................... И от “подслушани във ефира”
разговори и чувства.................
# 636
9 апр. 2010, 23:26 ч.
ЕДИН ПОДСЛУШАН ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР:
ТОЙ:
В този материален свят,
в който днес живеем
с теб, прикрили се зад смеха,
насилихме се да преживеем
Раздяла .... житейска,
от съдбата създадена...
И затова не можем сега
да се погледнем в очите...
Че ще се възроди онази тъга,
в която се удавихме... и сълзите....
от направени непоправими неща -
заради хора, чужди за нас -
наранихме дълбоко и непростимо
човека, родил обичта ...
* * *
Ти преуспя... Раната дори затвори...
И осъществи една от мечтите си...
Ако можеш – не гледай назад...
А хвани се за тази мечта....
Мисли за СЕБЕ си.... поне веднъж
Попитай сърцето – какво искам аз!....
Поне веднъж... обещай ми...
Това е последната ми молба....
За да осъществиш мечтата
Нова среща ти трябва .... с любовта....
Но не искай от мен невъзможното –
Да стоя отстрани и да гледам - как
Животът отдалечава наш’те души
Всеки миг, с всеки отминаващ час...
Бих искал да го направя....
Бих искал...... ала не мога...
ТЯ:
КАто си знаел, че ще си тръгваш
защо влезе в живота ми!
Защо из корени ме изтръгна
И отнесе душата ми....
Защо когато държеше ръцете ми
Ти обеща... обеща да си винаги с мен...
Защо когато целуваше лицето ми
Ти помоли.... да не си отивам от теб...
Виж целия пост
ТОЙ:
В този материален свят,
в който днес живеем
с теб, прикрили се зад смеха,
насилихме се да преживеем
Раздяла .... житейска,
от съдбата създадена...
И затова не можем сега
да се погледнем в очите...
Че ще се възроди онази тъга,
в която се удавихме... и сълзите....
от направени непоправими неща -
заради хора, чужди за нас -
наранихме дълбоко и непростимо
човека, родил обичта ...
* * *
Ти преуспя... Раната дори затвори...
И осъществи една от мечтите си...
Ако можеш – не гледай назад...
А хвани се за тази мечта....
Мисли за СЕБЕ си.... поне веднъж
Попитай сърцето – какво искам аз!....
Поне веднъж... обещай ми...
Това е последната ми молба....
За да осъществиш мечтата
Нова среща ти трябва .... с любовта....
Но не искай от мен невъзможното –
Да стоя отстрани и да гледам - как
Животът отдалечава наш’те души
Всеки миг, с всеки отминаващ час...
Бих искал да го направя....
Бих искал...... ала не мога...
ТЯ:
КАто си знаел, че ще си тръгваш
защо влезе в живота ми!
Защо из корени ме изтръгна
И отнесе душата ми....
Защо когато държеше ръцете ми
Ти обеща... обеща да си винаги с мен...
Защо когато целуваше лицето ми
Ти помоли.... да не си отивам от теб...
# 637
9 апр. 2010, 23:30 ч.
ТОЙ:
ЗАЩОТО
БЕЗ ТЕБ .....
Стъпка по стъпка сам вървя през света....
Капка по капка от сърцето ми кръв тече...
Вик след вик безмълвно крещя в тишина...
Мах след мах са моите празни ръце...
Ден след ден болката пълни душата ......
Нощ след нощ страстта подлудява тялото...
Миг след миг сълзи се отронват в очите...
Дъх след дъх от мен си отива .... живота....
ТЯ:
Ти бе сянка.... която кръжеше край мен...
Днес съм сянка.... От теб изоставена...
Ти бе ридание, озвучило тишината в нощта...
Аз сега съм мечтание, за самотната ти душа...
Ти бе липса - на докосване, нежност и смях...
Днес ти липсвам, но ти късно призна този “грях”....
Ти мечта бе – единствена, незаменима....
За теб мечта ли съм ? Не – за теб съм неповторима....
Виж целия пост
ЗАЩОТО
БЕЗ ТЕБ .....
Стъпка по стъпка сам вървя през света....
Капка по капка от сърцето ми кръв тече...
Вик след вик безмълвно крещя в тишина...
Мах след мах са моите празни ръце...
Ден след ден болката пълни душата ......
Нощ след нощ страстта подлудява тялото...
Миг след миг сълзи се отронват в очите...
Дъх след дъх от мен си отива .... живота....
ТЯ:
Ти бе сянка.... която кръжеше край мен...
Днес съм сянка.... От теб изоставена...
Ти бе ридание, озвучило тишината в нощта...
Аз сега съм мечтание, за самотната ти душа...
Ти бе липса - на докосване, нежност и смях...
Днес ти липсвам, но ти късно призна този “грях”....
Ти мечта бе – единствена, незаменима....
За теб мечта ли съм ? Не – за теб съм неповторима....
# 638
9 апр. 2010, 23:31 ч.
Свидетели на нашата любов - морето, пясъка, небето ....
сега дете пред нас върви.... щастливи сме... любовта ни победи...
Виж целия пост
Свидетели на нашата любов - морето, пясъка, небето ....
сега дете пред нас върви.... щастливи сме... любовта ни победи...
# 639
9 апр. 2010, 23:32 ч.
ТОЙ:
Ти ме обичаше лудо....
И не виждаше друг, освен мен....
Защо ме предаде - днес до лудост
Болката изяжда ме, вътре е, в мен...
Казах си, че ще бъда силен...
Казах си, че ще се справя...
Но съм слаб... и безсилен...
И от болката не мога... да се спася...
ТЯ:
Сега ще ти направя последната услуга –
Освободих се от това, с което ме държеше...
Не ме разбираш ли! Обичах те... Почти до лудост...
Но днес душата ми се рее волна, а ръцете
В които бях намерила и страст, и топлина
ти погледни ги – висят като оловни....
... Време е.... Ще тръгвам... А ти....
От днес нататък имаш свойто време ....
... Ще възкръснеш..... от болката....
............ оставих я върху горещите ти устни....
Ти всяка сутрин я целувай....
... и тя ще ти даде криле....
..... отново ще успееш да прегърнеш
.... но време.... време трябва и..... излекувано сърце....
Виж целия пост
Ти ме обичаше лудо....
И не виждаше друг, освен мен....
Защо ме предаде - днес до лудост
Болката изяжда ме, вътре е, в мен...
Казах си, че ще бъда силен...
Казах си, че ще се справя...
Но съм слаб... и безсилен...
И от болката не мога... да се спася...
ТЯ:
Сега ще ти направя последната услуга –
Освободих се от това, с което ме държеше...
Не ме разбираш ли! Обичах те... Почти до лудост...
Но днес душата ми се рее волна, а ръцете
В които бях намерила и страст, и топлина
ти погледни ги – висят като оловни....
... Време е.... Ще тръгвам... А ти....
От днес нататък имаш свойто време ....
... Ще възкръснеш..... от болката....
............ оставих я върху горещите ти устни....
Ти всяка сутрин я целувай....
... и тя ще ти даде криле....
..... отново ще успееш да прегърнеш
.... но време.... време трябва и..... излекувано сърце....
# 640
9 апр. 2010, 23:33 ч.
ТОЙ:
Разликата
между мен и теб е една –
Аз никъде повече не мога да отида...
Но ако вземеш със себе си
сърцето ми, останало у тебе –
Ти ще отидеш където поискаш....
Заминавай....
Замини и заради мен....
И никога повече не се връщай....
Хайде, направи това,
което аз не можах да направя...
Ти все още имаш сърце, и ще обичаш....
ТЯ:
Помисли – как се случи, какво направихме,
Та всеки от нас днес е опустошен... и сам ...
Единият – лош, другият – добър,
Но и двамата вървим натам,
Към онази страна на живота
В която работата обсебва времето,
Мислите, душата,... и самотно
Сърцето си носи бремето......
В тишината, в самотата, и не успява
Да промени ритъма, с който е свикнало,
Да насили себе си.... и на забрава
Да осъди онзи//онази, що е обикнало...
Виж целия пост
Разликата
между мен и теб е една –
Аз никъде повече не мога да отида...
Но ако вземеш със себе си
сърцето ми, останало у тебе –
Ти ще отидеш където поискаш....
Заминавай....
Замини и заради мен....
И никога повече не се връщай....
Хайде, направи това,
което аз не можах да направя...
Ти все още имаш сърце, и ще обичаш....
ТЯ:
Помисли – как се случи, какво направихме,
Та всеки от нас днес е опустошен... и сам ...
Единият – лош, другият – добър,
Но и двамата вървим натам,
Към онази страна на живота
В която работата обсебва времето,
Мислите, душата,... и самотно
Сърцето си носи бремето......
В тишината, в самотата, и не успява
Да промени ритъма, с който е свикнало,
Да насили себе си.... и на забрава
Да осъди онзи//онази, що е обикнало...
# 641
9 апр. 2010, 23:34 ч.
ТОЙ:
Ти върви, моя мила.... Ти върви....
По пътя ще помислим....
По старите следи....
В които има много истина....
Не, не питай, върви...
Няма смисъл от повече мисли....
И ако днес искаш душата ми...
Ето тук е.... твоя е.....ти вземи я...
Но да свършим с лъжите....
Време мина.... Помогни ми...
ТЯ:
С кого говориш, мили... Аз не разбирам...
Но да приключим.... Да се свършва твоята-моя мъка....
Нека днес сложим край.... – да, разкривам се ...
А ти ми обещай .... в моите рани да не бъркаш...
Виж, до теб съм сега.... и вървя слепешком -
Както някога.... но без смеха....
И ми липсва ръката ти - моят подслон...
Да помогна, но как.....в онова лято... умрях....
Виж целия пост
Ти върви, моя мила.... Ти върви....
По пътя ще помислим....
По старите следи....
В които има много истина....
Не, не питай, върви...
Няма смисъл от повече мисли....
И ако днес искаш душата ми...
Ето тук е.... твоя е.....ти вземи я...
Но да свършим с лъжите....
Време мина.... Помогни ми...
ТЯ:
С кого говориш, мили... Аз не разбирам...
Но да приключим.... Да се свършва твоята-моя мъка....
Нека днес сложим край.... – да, разкривам се ...
А ти ми обещай .... в моите рани да не бъркаш...
Виж, до теб съм сега.... и вървя слепешком -
Както някога.... но без смеха....
И ми липсва ръката ти - моят подслон...
Да помогна, но как.....в онова лято... умрях....
# 643
9 апр. 2010, 23:35 ч.
ТОЙ:
С твоето сърце - куршум
Кого ще пронижеш сега ?
И в моето сърце Е останал един....
Но не мога да обикна така...
отново....
А душата –
люлката на гордостта,
днес кого ще залюлее......?
Не мен, не...
Понякога съдбата
ни избира път, без да пита....
И точно когато
си мислиш, че си свободен,
се оказваш в капана на времето...
На изпуснатия шанс,
На провалената възможност,
На несбъднатата мечта и желание....
ТЯ:
Какъв бе смисъла тогаз от трудната раздяла...
Защо се случи, кой от нас направи грешката –
Или въпросите са твърде много закъсняли,
Че гордостта отнесе и любовта, и прошката...
* * *
Всяка история завършва така –
Единият живее, другият – умира,
Когато се разделят две сърца,
От гордост, грешка, или пък насила....
Виж целия пост
С твоето сърце - куршум
Кого ще пронижеш сега ?
И в моето сърце Е останал един....
Но не мога да обикна така...
отново....
А душата –
люлката на гордостта,
днес кого ще залюлее......?
Не мен, не...
Понякога съдбата
ни избира път, без да пита....
И точно когато
си мислиш, че си свободен,
се оказваш в капана на времето...
На изпуснатия шанс,
На провалената възможност,
На несбъднатата мечта и желание....
ТЯ:
Какъв бе смисъла тогаз от трудната раздяла...
Защо се случи, кой от нас направи грешката –
Или въпросите са твърде много закъсняли,
Че гордостта отнесе и любовта, и прошката...
* * *
Всяка история завършва така –
Единият живее, другият – умира,
Когато се разделят две сърца,
От гордост, грешка, или пък насила....
# 644
9 апр. 2010, 23:38 ч.
Целувка полагам любима, във вярност се вричам....
чу ли шепота ми: Обичам те , Туба, обичам...
Виж целия пост
Целувка полагам любима, във вярност се вричам....
чу ли шепота ми: Обичам те , Туба, обичам...
Препоръчани теми