Вие лично бихте ли станали сурогатна майка?

Не съм подходяща, но и да бях пак не съм съгласна. Не ми пречи други да го правят, но не разбирам напълно амбицията да станеш биологичен родител на тази цена.

Деца взимам, не раздавам.  

Много моля пишещите тук да се ограничават в отговора си на поставения въпрос.
Дискусиите и споровете За/Против СМ са в другата тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=486993.0

Да, бих.
Освен това, не мисля, че анкетата ще отговори на въпроса дали трябва или не, това да се узакони.
Както някой преди мен беше казал, това, че някои жени не са способни да го направят (съвсем разбираемо), не означава, че не го подкрепят по принцип.
А колкото до "мое" и "чуждо" - аз пък не бих дарила яйцеклетка, защото това наистина би било мое дете.
На 100%, без значение кой какво казва и мисли.
След като претендирате за Природата и законите й, не може да казвате на черното бяло.
Това дете би носило моите гени и би било братче/сестричка на моите деца.
Никога не бих го направила!
А чуждото дете няма как да е мое, при никакви обстоятелства.
По вашата логика, ако кърмя чуждо дете и то трябва да е мое, така ли?
Аз не мисля така, но разни хора, разни идеали.

П.С. Извинявам се, писали сме заедно с Мамма.
Ако трябва, ще си редактирам публикацията и ще я оставя само с отговора "Да, бих".

Аз лично не бих. Не бих могла да се откажа от дете, което съм износила и родила. Това е единственото, което би ме спряло. Не разбирам и хората, които биха потърсили сурогатна майка. И то защото имам деца, които съм родила и отглеждам с любов, а не защото бих счела желанието им за нередно, неморално или неетично от една или друга гледна точка. Честно казано не съм се замисляла над етичната страна на подобен казус в детайли, но на първо четене нямам нищо против идеята. Стига да има жени, които са готови да станат СМ, такива, които биха искали да се възползвта от услугите им и нещата са регулирани чрез закон.

Не бих могла да отговоря на въпроса дали аз самата бих се възползвала то услугите на СМ. По принцип бих предпочела може би да осиновя дете. Мисля, че не бих се фокусирала толкова сериозно върху идеята да имам дете конкретно с мой генетичен материал, бих искала просто да имам дете. Но, пак казвам, заявявам го от позицията на жена, която има свои собствени деца и не мога да се поставя в обувките на жена, която жадува да има свое дете.

В такъв случай темата е излишна. Не мога просто да кажа "не" и да не се обоснова защо!
Преместих поста си в другата тема и няма да пиша повече в тази, която става безсмислена.

Не знам дали няма да е спам, и ако е така, нека го изтрият, но това е много голяма глупост!
Значи ли, че като съм ЗА да има подкрепа от държавата за ин витрото, трябва и аз да се подложа на такава процедура?
А като съм ЗА трансплантациите, значи ли, че трябва да си дам бъбрека на момента?
А като съм ЗА смъртното наказание трябва ли да отида и да застрелям някой, за да докажа, че съм ЗА?! 
Нелепици!
Между другото, съгласна съм с Бижу. 

Не , не бих.

Не, при никакви обстоятелства.

Не.

Никога, при никакви обстоятелства не бих станала част от тази схема за осакатяване на детски души. Детето, което жената носи в утробата си, е само и единствено нейно. Всяко предотстъпване със или без заплащане си е изоставяне от където и да се погледне.
Никога не бих се поставила в ситуация в която съзнателно да зачена, износя и изоставя биологичното си, макар и не генетично дете!

да, бих, за близък човек, не мисля, че се изгражда някаква особена връзка по време на бремеността, гените са по-важни, а също и после ежедневните грижи, а доброто, което направя ще си заслужава мъките....срещу заплащане - едва ли, освен за някаква супер астрономическа сума

Не.
Гените хич не ме бъркат, в края на краищата, само 50% са на жената, другите са на мъжа, така че и да не съм "снесла" аз яйцеклетката, щом аз ще мътя, няма начин някой друг да е квачката.

Сериозно - ужасно грубо е това утробата да бъде употребявана, наемана и т.п. В другата тема има думи като "инкубатор". Цинично е.

Не. Единствено и само за брат, сестра и т.н. Но само след съгласието на мъжа ми. Който вече питах и каза твърдо НЕ. Дори и за близки. Човека каза, че шанса да заобича човечето в моят корем, дори и да не е негово е огромен и не би го дал.

Да.
Бих, но само за много близки хора ( роднини).

Дали да не поразбуня духовете...
Представете си следния казус:
Г-жа Х, на 34 години, майка на 2 деца, момче и момиче на 9 и 5 години. Разведена, не получава издръжка от бащата, който я е плащал първите две години след развода, а после се е запилял нейде из широкия свят. Г-жа Х работи като продавачка в магазин за обувки и някак успява да издържа себе си и децата. До момента, в който малкото дете пада от балкона и чупи таза си. Счупването е лошо, има реален шанс детето да остане инвалид. От френска клиника се наемат да направят сложна операция, с която шансовете на детето да се възстанови са почти 100%. Проблемът е, че операцията струва 20 000 евро, които майката няма откъде да набави. Г-жа Х не е чувала, че форумът е сила  , няма към кого да се обърне за помощ.
Тогава към нея се обръщат семейство У, които са готови да осигурят необходимата сума за лечението на детето, тъй като са спестили парите, за да ги използват за заплащането на сурогатна майка в страна в Латинска Америка. Те предлагат г-жа Х да износи бебето, което г-жа У по медицински причини не може и така да и помогнат да плати за лечението на дъщеря и, вместо да дадат същата сума на незнайна латиноамериканка. Трогнати са от нещастието на момиченцето, но не разполагат с достатъчно пари, за да и помогнат безвъзмездно, тъй като това са спестяванията им от последните няколко години за мечтаното бебе.
Да се съгласи ли г-жа Х? Доколкото някога се е замисляла по въпроса за сурогатството, винаги е отговаряла категорично отрицателно.
Вие на нейно място как бихте постъпили?