Мартенската ни дружина, вече на една година!!!

И аз накефих на на новите теми, ще се опитам да се изкажа, ама не съм сигурна, че ще запомня всичко:
Първо, малко на патеричка, ЧРД на Глафира. ЧРД и на днешните рожденнички - да са живи и здрави и много щастливи. Танче, Никита,      
За морето - миналата година ходихме началото на септември със Стела - беше супер готино - времето беше много приятно, цените - осезаемо надолу, Стела беше малко и много не разбираше, но и топнахме крачетата в морето (малко и памперса намокрихме без да искаме), правихме дълги разходки по брега и въобще много добре се държа детето и ние много се заредихме. Никита, Танче, бихте ли споделили за офертата за Гранд хотела. Ние до скоро всяко лято бяхме във Варна (нямате идея колко я обичам и сега като чета Бухта и разходките из морската направо...), но откак баба почина и за съжаление трябваше да продадем апартамента, сме ходили веднъж и чувството да съм във Варна, но на квартира, а не в апартамента, в който са минали всички лета от детството ми и съзнателния ми живот ме натъжява и последните две години бяхме на Крапец и на Лозенец. За това лято, още не сме го решили, но Лозенец го обожавам и най-вероятно пак ще сме там. Е, може нещо и до Варна да отскочим, ще видим.
Климатик пускаме, но струята не е насочена към детето.
Петя, Бухта, Поли, и други мами, на които децата им отказват обяда - с вас съм и борбата продължава всеки ден, без сили съм - реве ми се. Бухта, и Стела не е от слабите - има си всичко детето и уж не се притеснявам, но нервите ме тресат здраво  и ппонякога откачам. Да те попитам, Ния като го отказва обяда как процедираш - даваш и друго за ядене или я оставяш без обяд и яде чак на другото хранене?
За второ - и аз искам, но не сега. 4-5 години разлика ми се струват супер. Със сестра ми имаме 4,5 г. и сме ужасно близки, а и гледах племенникът ми, когато Стела беше новородено (те също имат 4,5 год. разлика) и ми се струва добър вариант. А, и честно казано ми се иска малко да се върна на работа, да се разнообразя от към ежедневие, и когато пак ми писне с многото работа и работни анагажименти, ще мога отново да се насладя на всяка бебешка тема. Така поне си мисля сега, де.
Играчки - Стела също много обича химикалките, но аз не и давам, защото ме е страх. Иначе, играе най-вече с количката си - бута я с огромен интерес, но винаги слага и нещо вътре, обича много предмети от бита, обича да разнася туби за вода (и Нинчето писа), обича да носи пликове и понякога ме изненадва колко тежки неща вдига, обича и столове да мести. Напоследък и всяко нещо превръща в скейтборд и иска да се качва на него. Навън, види ли стълби се лепва за тях и няма отлепяне. Също не е възможно аз да определям посоката и на ходене.  Най-много обича дечица - види ли ги веднага се лепва за тях. Играчките ревностно не си ги дава, но ходи и дърпа спокойно от ръцете на другите деца, било то доста по-големи. Не дава, но иска все се мъча да и обясня, че това не е хубаво, ама пусто - гледа ме умно. Връщането в количката и при нас е проблемно, но аз гледам да я залъжа с нещо - солета или бисквита - само в краен случай.
Последните дни Стела ме изумява безумно с новите си постижения - прави все неща, които не съм я учила специлано и точно това ме изненадва - давам си сметка, че дори и изрично да не съм я учила на нещо, тя слуша и попива. Ако нещо съм я учила специално, не ме изненадва (и радва) толкова много... Вчера бяхме в асансьора със Стела и баща и я гушкаше, тъй като излизахме без количката. В асансьора имаме огледало и тъй като тя рядко му е на нивото, аз погледнах към него и я попитах Къде е Стела, искайки да и покажа огледалото. Тя почна да се сочи в пръст по гърдите - щяхме да паднем. В началото помислихме, че е случайно, но през деня на 3 пъти направи същото на въпроса ми. От няколко дни само като види някой да се приготвя за тръгване, още преди да е в коридора, почва да му маха за чао, или пък говорим за нещо и тя го показва или прави.... Конкретните ми примери от последните дни са много, но надали чак толкова ви вълнуват. Просто ме радва и си давам сметка, че в момента всичко попива и копира.
За тръшкането - при нас е умерена работа. Това, което не е умерено е колко е чувствителна, обидчива и привързна към мама. Как ли ще се борим с това?
Бибата много си я обичаме и много ни успокоява. Заспива винаги на ръце, но вече поне е достатъчно да я гушна и не е нужно да я клатя и да обикалям. Нощите все още са много неспокойно, често се буди, а тази нощ между 1 и 4.30 беше просто невъзможна. Все повече обаче се заиграва сама, но само при положение че съм в същата стая. Излезна ли някъде, на петата минута се усеща, че ме няма и почва да реве, реве неутешимо около 20 минути и накрая заспива (за да се спаси), независимо че не е и време за сън и е спала сро преди да изляза. Как ще се оправи това дете, ако евентуално късметът ни излезе и ни приемат в ясла, не ми се мисли.... То, е ясно, че ще свикне, ама си пусто - колко ли сълзи ще излее, сърцето ми се къса....
Ох, имаше и още, ама и без това стана дълго. Хубав ви ден напук на мрачното и дъждовно време.

 ЧРД на кака Никол Да расте весела, засмяна и да успява във всичко  

 TaniaR, да ти е живо и здраво майчето още дълги, дълги години, а вие да я дарите с още внуци, на които да се радва

Хич, ама хич не ми е чуждо това. Колко пъти съм гу чувала подобни коментари докато гледах Ники само аз си знам. "Ама как не ти омръзва да се занимаваш с него по цял ден?, Ама защо не взимаш кухня, как ти се занимава да готвиш всеки ден?, Ама няма ли да го даваш на ясла? и т.н и т.н.... Отговарях им с усмивка колко ми е приятно да си гледам детето и да се занимавам с него и така.

 За цирка забравих да се изкажа. Ники още не сме го водили, но той е нежна душа   и като го водихме за сефте на театър си тръгна с рев защото много викали. Та с цирк не сме рискували, но имаме напредък с театъра и веднъж на кино даже го водихме. Миналата година като имаше цирк в квартала той не пожела да ходи, а тази ще видим. Малките дори и да не се уплашат едва ли ще издържат толкова дълго на едно място (поне с моето дете това няма как да се случи)

 Тео също ме тероризира докато го приспивам - бърка ми в очите, в носа, в устата, дърпа ми обиците и т.н. Умира си от смях, явно за игра го приема. Особено пък ако ме заболи и извикам му е много забавно. Казвам му, че така ме боли и му махам ръцете и обикновено кротва. Понякога върши работа и да се правя на заспала.

 Бухта, и аз съм нервак и лесно избухвам, особено като квичи някой около мен без причина. Не съм от тези, които могот да си стоят невъзмутимо докато детето пищи отстрани. Когато се лигави и мрънка независимо от това как се опитвам да го успокоя го оставям "да му мине" дет се вика. Обикновено почва да плаче много силно, но след около минута млъква. Това обаче само, когато си личи че е от глезотия, а не го мъчи нещо.
 Аз се опитвам да съм постоянна в отказите си и когато кажа НЕ трудно нещо може да ме накара да променя мнението си. Децата пробват веднъж, два пъти и като видят, че с тръшкане и рев не става обикновено спират да се пробват.

 На мен също ми е неудобно първа да подхвана разговор с непознати мами навън, особено ако са си компанийка. Хора с които в последствие съм се запознала са ми каззвали, че преди да се запознаем са ме мислили за надувка и темерут, точно защото си се занимавам сама с детето без да се опитам да се присламча към групичките им. Общо взето и аз като Гери покрай някоя приятелка се запознавам с други и така става верижната реакция. После пък децата като порастнат и се заиграят на площадката покрай тях започва разговор и така....

Здравейте,

ЧРД на Никол и на мамата на Танчето!!!
Честита пешеходка на Кафе с мед!

Аз пък нещо съм яхнала метлата.   Бившият шеф на мъжо така прекрасно са му написали удостоверение за дохада, че излиза, че хем е бил на работа, хем и болничен.
То големите 35 лв на месец, ама заради тях няма да ги пропусна. Направо ми иде  

Да се изкажа и аз по темите  
Моренцето- ние миналата година го пропуснахме. Тази, септември живо и здраве, ще идем до Италия. Иначе аз преди много ходех в Гърция, много чисто беше.

Дормикинд и аз май ще почна да давам. Елия се буди в 5ч с песен. Днес даже мъжо ми се кара, че съм я научила да я взимам при нас.

за пътуването- ние сме с климатик, няма проблеми. Елия седи мирно или спи. Но ние за повече от 3ч не сме пътували.
Ако се решим за Италия, ще разправям как е.

За храненето с ръка- Елия еде и с двете еднакво добре и ме радва много. Аз само с дясната се оправям, направо съм си "левачка" с другата   Използвам я само да си държа телефона и чантата.

За разликата- и аз мисля, че най- добрата е 3г. Тъкмо ще си отдам нужното внимание на едното. Но всичко си е Божа работа. Ако стане сега ще си се гледкаме. Ние с братята ми имаме разлика от 2г и 2 месеца. А мъж ми с брат си 12г. Е познайте кой е по облагодетствания? Илия на 12г е сменял пелени.  
В тази връзка- дста мами ми се губят. Онзи ден си четях старите теми от миналия март. Едно мило ми стана.

Бухна и Вероники- и аз съм същата откъчена майка. Аз и с щипки не давам да играе. Майка ми и ги защипва по дрехите и тя си умира от кеф да ги дърпа. А аз изтръпвам как го прави и все си мисля, че се си ги забие в окото.

За терора- оле, не ми се говори. Не ме скупе, но хапе, бие през лицето, щипе, рита. Наколко пъти се опита и баща си така, но я перна през ръцете и сега само ходи и го гали. А аз горката бой ям. Ама аз не мога да я ударя така.
Опитвам се да обяснявам, да покага, да се разсърдя- нищо. Лошото е, че и навън го прави.

За връщането на работа- и аз като Петя не искам хич. Не само на друга планета, а и в друго измерение сме. Те повечето са над 45г и преди си беше трудно, та не ми се мисли.
А и може да се окаже, че няма къде да се върна. Та ще му мислим ако ни приемат в яслата.

За уменията- аз и се радвам на всичко, даже на белите. И Елия като Стела се бие в гърдите, че е тя.   Раздава целувки само да види някой да се обува. Вчера в кабинета на доки влезна сама, отиде при едната и си подаде ръката и после и при другата (така я е учила мама ми), после на пръгване даде целувки.
Иначе вече се питва да дреска с молив (май рано ми се струва), от няколко седмици си обува пантофите сама (ама те са сластици и е лесно), подава ми разни неща и си прибира играчките.

Хайде и мойто стана дълго  

За второ дете - и аз много искам, но и аз си мисля, че по голяма разлика е по добре за родителите, апък по малката за деца, но ще видиме както се случи.
Зеленко, Анреа прави почти всичко с лявата ръка- моя милост, само че мен на времето ме отучиха да пиша с нея.
За Гранд хотела ние сме там от 18юли(дано всичко да е наред до тогава).
За терора- същата работа, щипане скубане когато се приспиваме особено и има  един много лош навик- бърка ни в очите- казвам ви ад е, това го прави най-често като заспива. Обяснявах и много пъти, даже веднъй много ме заболя и я плеснах леко по ръчичката и и казах НЕ, правя се на сърдита, казвам че ме боли, правя се че плача и нищо не помага.

А ние сме се навили за трето в хубавото бъдеще

Смелчаци!

За комуникирането няма проблеми, просто отивам и се запознавам.


За второ дето много ми е мерак, въпреки кризата, която ни е завладяла в момента.

За връщането на работа....болна тема....хич не искам, ама трябват пари, но ще си стоя до две години при детенцето, пък там ще видиме. За момента помага по телефона

~Elg~ като тръгнете за насам да се обадиш /то зависи къде ще сте, де/, ние септември вече ще сме се прибрали от Сф.
Ама с кола ще се видите в път . Ние миналата година пътувахме с децата с кола, не може без преспиване по средата. Ние тогава преспахме в ЛЮбляна, в един страхотен хотел, очарована съм от тая страна, няма такава чистота и такава красота Обещали сме си да се върнем.

непременно.
Ние ще сме тук http://www.camping-bellaitalia.it/eng/escursioni.asp
Не го знам до кой град е.
Не знам как ще се пътува- било 20часа. А и ще сме с още едни приятели с деца. Но те досега не са приспивали никъде. Та ще му мислим като се организираме.

Ех че се размечтах 

Митко няма предпочитания с коя ръка да се храни.

За тръшкането е същата хубост - пищи, тропа с крак, а и аз съм от неиздръжливите майки и много се нервя като почне. Казвам му, че така с пищене не го разбирам и да ми обясни с думички (още не употребява) или да ми покаже какво иска. Понякога, когато изпадне в захлас, аз не издържам и излизам за малко от стаята, след окето той се разплаква за мен и после е забравил какво е искал, а се успокояваме, че съм тук и го гушвам. Друг път, ако още не се е разпищял качествено, му отвличам вниманието или с телефона (ама не признава "неговия" стар и неработещ, а иска моя), или му давам да пали и гаси лампите (любимо занимание, на мама Прометейчето).

С терора и аз не знам как да се справя. Описанието на Ния важи и за него, само дето не ме души, но ме удря с глава. За щастие само към мен се държи така, че ако нападне и дечицата на вън, не знам какво ще правя. Опитвам се да обясня, че ме боли, но не помага. Веднъж се направих, че плача и ... той се разплака също, та се утешавахме после, но май не разбра защо плача аз.

В колата кротува само когато спи, иначе иска д аскача по седалките, да се прехвърля отзад при кучето, да скубе баща си и така.

На работа съм в момента (още малко остана до пускането на отпуската) и Митко като реакция през нощта ми спи на корема след кърменето в 3. До скоро си спеше сам в леглото без проблем и само за кърмене го взимах, но и то беше в седнало положение, а сега не ми дава да го оставя пак. Сутрин ми плаче, когато го оставям при съседката, която го гледа, а щом ме види, че се обличам и е залепен за външната врата, да не ме изпусне нещо.

Относно националната среща!!!
За избрания от нас уикенд няма свободни места, за това го изместваме 1 седмица по-рано 22 май!
Отстъпка ще направят, както е писала vily_st за над 30 човека/демек 15стаи/ -10%
Ако сте съгласни, до края на април трябва да им изпратим 50% капаро.
Не е нужно да си изготвяме специално меню, били се справяли и със 100 човека.
Моля побързайте с решението си, че да не изпуснем и тази дата! 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=462329.90
Няма ли желаещи? 

Имам нужда от помощ - мамите с по-големи момченца - утре сме на рожден ден на един 5 годишен батко и трябва бързо да измислим подарък. Може и на личми, за да не спамим темата

Ехо,дано не стени забравили.Не знам за нещата който сте коментирали.Ние сме добре.Все още се водим,но сама се неотпуска,още я е страх.За тези 35 лева направо ни побъркаха.Сега искат и лис за ваксините който са бити на детето.сто пъти ме връщат .Няма кой да ми помага да гледа Радост,че и мама я оперираха от дискова херния и едвам отцеля,та незнаех на кой свят се намиирах.Но за сега ...бил е малкия дявол.Тази нощ Радост неспя и днес е цял ден кисела с едни сополи,температура и лиги колкото си искаш сигурно пак е зъб.Щях още да пиша,но ще ставам че пак се разплака и баща ми вече несе справя сам.А и всеки момент мъжо,ще дойде да ни вземе да си ходим.Ще пиша пак при първия удобен момент.Целувки на всички и честито на всички рожденници 
Лека вечер от нас

ехо и от нас.
Днес постигнах голям успех с храненето,ходихме на един парти център,децата да поиграят,боби много се забавлява и даже апетит му се отвори.
Сложих го на една масичка и той докато гледаше децата и неусетно излапа цял буркан на хип,аз след това като се притесних,уплаших се че е преял,но всичко се оправи щом напълнихме памперса.
Следобед си изяде кисела и една домашна баничка,абе направо ме изненада това дете.
Надявам се само ,да не е случайност и вече да започне да се храни,че ми е голяма мъка.

За море си говорите.Аз днес резервирах за 4 юли на албена.близо е до варна,така че ако има и други мами в раьона ще се радвам да се запознаем.

За тормоза аз прилагам строги мерки и засега има ефект,е разбирасе  и аз цялата съм изпохапана,но регирам на всяко нападение и като че ли той вече ме разбира и не е така нападателен.

Да ви кажа, че в крайна сметка днес заведохме Калин за цирк. Тоооолкова малък цирк не бях виждала никога, но за нашите цели беше просто идеален. Калин се държа чудесно, оглеждаше се с интерес преди да почне представлението, за късмет редуваха "хора" и "животни" - перфектно. Силната музика и микрофоните много му харесаха, а в антракта дори потанцува  Цялото представление беше 1 1/2 ч. с включен антракта от 15 минути. Не очаквах да мине без инциденти, камо ли да изкараме до края, но нямаше никакви проблеми и после беше в чудесно настроение. Искам само да подчертая, че наистина циркът беше супер малък и непретенциозен и имаше много номера с животни 

Петя, страхотен нов подпис 

За "терора", Калин понякога ме щипе много силно (несъзнателно?), докато суче. Т.е. щипеше, защото от как прочетох вече не помня къде идеята за гердан като мярка срещу това, нямаме този проблем - мачка си гердана  Нощем мята крайници, но не го броя, то и възрастните го правят  Напоследък го научихме ако уцели носовете ни с пръстче, да казваме "Пиииип!" и това толкова го забавлява, че вече не се сеща да ни бърка в очите и по устите 


За връщането на работа, не мога да се позная, но и Съдбата си каза тежката дума, де. Винаги съм си харесвала работата, ходела съм с голямо желание, но сега просто не мога да си го представя. Аз още не съм оставяла Калин и просто някак животът ми няма нищо общо с предишния. Не смятам обаче, че съм затъпяла, че говоря само за памперси и пюрета и много ме дразнят подобни обидни забележки, които ми се е случвало да чувам по свой (и не само) адрес. Поне не напълно затъпяла 

 
Честито на празнуващите днес