Опит за отвличане на дете в МОЛ?

Моля ви, недейте да квалифицирате кой как изглежда в подобен момент.
Това не е игрален филм, а именно от филмите са ни представите за поведение в момент на шок и скръб.
Действителността може да бъде много по-различна.
И да - грозно е медиите да снимат близките в подобни моменти.
Отвратително е наистина!

Ужасна трагедия 
Ужасно е и присъствието на медиите-лешояди в такива моменти.
А кой как изглежда е последното нещо, което бих гледала. Кой с шалче, кой без, какво значение има?
Моя приятелка беше потресена, че при погребението на баща и, една комшийка се възмущавала гласно от червените чехли на майка и.
В такива моменти, да пази Господ, хората изключват съзнанието си, това е самозащита, инстинкт за самосъхранение. Всеки показва по различен начин трагедията и ужасът, който изживява. Някои не дават външна изява на чувствата си, това прави ли болката им по-малка?
Ще ме обвините в ерес, но не мисля, че бабата би изпитала по-малък ужас и шок от майката.

To, от цялата работа, медиите пак се оказват най-жестоките и най-неадекватните.
И аз, щото се чудя на бабата.
Бабата няма вина, естествено. Тя била напът.
Всички са съгласни, че това е трагедия и в нея няма място за обсъждане на болката на опечалените.
Ама, ако за всяко "чуждо" дете ни болеше наистина като за наше, вероятно бихме си задали много въпроси.
Няма да ровя в раните. Но казаха, че детето доста време е постояло на козирката, докато бабата се появи. Не зная откъде е пътувала, не зная и колко спешна е била работата на родителите, че да тръгнат, преди тя да е дошла, но в случая има човешка жертва. И тя боли. А можеше да я няма.
И може да прозвучи безумно, цинично, арогантно, но е крайно време в тая страна да има реално действащи закони и санкции, защото деца под определена възраст не се оставят сами. А е масова практика. И на подобни "инциденти" не трябва да се гледа само като на нещастни случаи и да се ронят сълзи на съпричастност по форумите, да се слагат розички и плачещи емотикони, а да се мисли за собствената ни отговорност към тези, които не могат да се пазят сами - децата ни.

Съжалявам да го кажа, но ако поверя детето си на мъжа ми, а той реши да излезе и викне някоя своя роднина, която се гизди и пътува часове, а детето ми остане само и стане жертва на този факт, с голи ръце ще ги убия и двамата.
Изобщо не слагам опцията аз да си оставя детето само, затова и не зная как бих реагирала.

В края ще кажа - О.К. - забравете думите ми!
Медиите са виновни, а аз съм безчувствена кучка.
Все някой трябва да поеме отговорността за една предизвикана трагедия.

КЛОНКА, разсъждаваш абсолютно правилно
стоя зад всяка твоя дума

И аз зад КЛОНКА. Няма значение коя баба откъде накъде се е лашкала, защо, с какво и с какъв цвят шалче. Нито пък чии родители, братя и сестри къде са били. Има значение единствено фактът, че 4-годишно дете е било само и без надзор. За подобно нещо няма причина. Или поне в момента не се сещам за такава.

И аз мисля като Клонка. Докато няма истински наказания за безотговорност не можем да очакваме реални  резултати.
Безопасността на децата ни е наша грижа и не е нужно да се случи такава трагедия, за да се сетим за това.
Понякога за едно дете  домът може да се окаже по-опасно място от улицата.
В случая няма значение кой как изглежда и кой кого е снимал. Факт е, че едно малко човече е оставено без надзор и това е довело до страшна трагедия. Не е първият случай в който дете е жертва на недомислие и безотговорност, нито за съжаление ще бъде последния.

Последното нещо, което мисля, е да оправдая някого за допускането на подобна трагедия. В никакъв случай- виновни са хората, които са оставили детето без надзор- баби, майки, който е бил ангажиран да бъде с детето. А това, че са били сами с братчето в къщи е направо престъпление.
Друго имах предвид с поста си, но това са подробности. Принципната ни идея е еднаква.

Мисля като КЛОНКА. НЕ мога да си представя как може да оставиш децата си сами в къщи едното на 4-5год., а другото приковано за инвалидна количка което не вижда и не чува.

Извинете, а от къде ги научихте тези подробности? 

От писаното в нета...

  Май пак някой бивш, се изживява като татко...в МОЛа... Дано поне да го е преоблякъл като хората

Е това е за другата тема...за насилниците на деца

Странна работа са хората.
Наистина не разбирам какво удоволствие може да ви донесат откритите и злобливи нападения срещу родителите и роднините на това детенце?!
Че са виновни за това, че са оставили децата си сами - виновни са.
Да не би да мислите, че те не го знаят?!
Никак не ми е понятно чувството на удовлетвореност, когато посипвам със сол раните на чужд човек. И никак не ме успокоява!
А да не би да мислите, че дрънканиците за закона (които се раждат като гъби след дъжд, но само след такива трагедии), ще намали чувството им за вина?!
Няма да го намали, сигурна съм, че дори и Раят да слезе на Земята - пак няма да ги извади от този Ад...
Така че - нужно е всеки ден да искаме и да "правим" закона, а не само, когато вече е късно или след поредната жертва...

Да разкажа една наистина действителна история - как ми загубиха детето от детската градина. Може да ви прозвучи невероятно, но си е факт. Отивам аз с бебето на тържеството послучай откриването на градината на баткото и понеже имаше много хора, не мога да вляза в двора. Започвам да търся с поглед сина ми и никъде не го видях при децата от неговата група и започна да ме обзема едно притеснение. След малко пристига още една майка с бебе и тя започна да се оглежда за нейния син и не го видя. Продължихме усилено да се озъртаме. Като не видяхме децата си никъде, другата майка влезе без количката в двора, да види отблизо и след малко излезе разплакана, че детето й го няма. В същото време виждам една от госпожите и я питам къде е моят син. Тя ми измърмори нещо, при което вече аз сериозно се притесних. Оставих и аз моето бебе при плачещата майка на другото липсващо момченце и влязох в двора на градината, където тържеството си течеше с пълна сила, тъкмо попът започваше водосвета, ама на мен в тоя момент хич не ми дремеше нито за попа, нито за водасвета, почти го избутах и влязох вътре в градината. Там лелките ми казаха, че ей сега щели да намерят децата, сигурно били някъде из двора, вътре в градината вече търсили и ги нямало.   Направо полудях. Започнах да им крещя да почват веднага да го търсят и че ако не го намерят живи няма да ги оставя, наистина не можех да повярвам, че това се случва и направо в първия момент побеснях, това ми беше първата реакция. Не знам защо, но не се паникьосах, може би защото до последно вярвах, че са ги заключили някъде в градината, за да не пречат на тържеството, защото синът ми е доста палав. Оказа се обаче, че наистина са загубили децата, но въобще не си направиха труда да ни кажат как точно се е случило. Другата майка не спираше да плаче, а аз започнах да звъня на майка ми да идва да гледа бебето, за да почвам да търся по-големия ми син и на мъжа ми се обадих да му кажа, че синът ни е изчезнал, веднага да идва да почваме да го търсим. През това време някои от учителките най-нагло се опитваха да ни успокояват, че нищо не е станало, ей сега щели да намерят децата.   А аз не спирах да крещя, че ако не ги намерят живи няма да ги оставя! Обадих се в местния вестник за да разкажа какво се случва и как се подиграват с нас. След малко ни казаха, че децата са намерени от полицията и ей сега щели да ги доведат, но минаха около 15 мин. и тях още ги нямаше. Помолих другата майка да звъни в полицията и да пита има ли наистина подаден сигнал за загубени деца и намерени ли са. Тя се посъвзе и се обади, от полицията дори не бяха чували, че деца са изчезнали от детска градина. Направо луднах съвсем, не знам как не набих някоя от смотаните учителки. Добре че малко след това ги доведоха наистина. Намерили ги в Градската градина, която е съвсем наблизо. Децата са пресекли доста оживена улица с някаква баба и после са вилняли около 2 часа из Градината.  Ако не бяхме отишли на тържеството не знам кога въобще щяха да установят липсата им. Преди тържеството са ги извели около градината да подготвят двора и преди да ги приберат, нашите решили да си поиграят и да отидат до Макдоналдс!   Недопустимото за мен е, че като са ги прибирали, изобщо не са ги преброили и си почнали тържеството весели и доволни.   Добре че има Господ да пази децата ни,   че направо е страшно!

little rabbit, а после какво предприехте, имаше ли някакви последствия за учителките?