ЯНУАРЧЕТО порастна, вече е на три, мама и да пие в петък я мързи!

Мда, ние също сме на тази вълна. Мислите ли да го правите или само си на вълна "искам"?

Селма, стечение на обстоятелствата напоследък, от разнообразно естество. Основно бюракратични спънки, които ни бъркат дълбоко в бюджета  То напоследък май доста семейства са така ...
Щях да слагам нещо друго в подписа си, ама днес ме хванаха дяволите нещо и така си останах без

Клемс, за сега само си говорим по въпроса, не знам кога ще прелее чашата и ще се задействаме.

Иве 

Ив, това твоя творба?

Иначе и аз се чудя чисто практически каква е ролята на прозореца на банята, Клемс ще ни открехне каква е естетическата. Анджи, гледа към прозореца на стаята - може би докато си клечиш да се наслаждаваш на пейзажа наоколо.

Девойки, доста притеснително звучите. Тук рядко успявам да попрочета новините. Толкова ли са зле в България нещата? Да започваме ли от сега да си търсим работа в Сингапур?

Дескееееее, мали как ми нахлу прекрасни спомени в главата! Единственото място, на което бих живяла! ... и бира Тигър... и яка манджа в китайския квартал, сред небостъргачи ... а  улиците по-чисти от къщите ни...
Дес, ако имаш време отиди и на Орчар стриит все пак, макар и да не пазаруваш! И пробвай да пиеш бира Синг ха  не е местна, тайландска е, но е много хубава!

Анджииии, супер колаж е станал/ама то с тез убави деца,кво искам Поздравления и адмирации за работата ,която си свършила.Благодаря ти     

Ич не и се давай на депресията, че и тя е една скъпа Я си върни позитивизма, дет се вика,по-лошо нема на къде/въпреки ,че тук в Загребското спокойствие ясно се виждат "малките" проблеми на "темпераментните булгари"/ъ,днес ми казаха,че съм говорила като македонка, та горката жена бе принудена да излуша лекция що е това македонец, и има ли той почва у Бълканите /,та така  - нема се плашиш копе"е,  направете това,което ще е най-добре за семейството ви


Деси, супер снимки, и есето добре написано/събирай за книга, пък кой знае /

Я кажи ти с децата по цял ден какво правиш, те какво ядат там,ходят ли на някаква почасова забавачница че едно е да отидеш като турист за няколко дни, да си ихо,ихо -пък после тихо, и друго да живееш там , с деца, почти година Щото и аз като бях в Загреб преди 5 години, само по магазините обикалях, и по ресторантите висяхме, и на кино и на незнам си какво, а сега снимката ми вече е качена на парка им, като почетен посетител , в Мола вече съм приятелка с тези от детският клуб,/които отбелязаха колко добре са възпитани децата ми - -фук,фук / където от време на време младежите дивеят 2 часа на воля/ а аз пия кафе и чета книга, ако номер 3 е в настроение да спи , до центъра веднъж се занесохме всички/без таткото/ и Ники вдигна 39 температура, спа  върху мен, аз седнала баш на площада,Алекс разглежда  някаква изложба за учебници,и по магазини не влязох, ама ядохме сладолед/след като спадна Т /. Не че не пазарувам, ама всичко става като на магия - виждам нещо, бързо и светкавично се мери, купува и ползва със здраве
Та такива неща искам аз да знам, как ви минава ежедневието

Ив, чета чета, ама не намирам новини ,че си станала президент,пък викаш нещата се успокоиха   Пък гледам и на творчество си го ударила - работата става интересна

Аз пък от вчера съм на кулинарна тема - правих кифлички със смокини, днес правих кекс без мляко, а с лимонада/супер е  / с шоколад и ягоди - децата са доволни и щастливи,моят мъж е в шок /чуди се това на добре ли е, на зле ли е

И поздрав за всички,които знаят защо:

Един мъдър човек е казал:
- Нищо не съкращава живота така, както разстоянието между наздравиците. ДА ПИЕМ ЗА ТОВА, ДА ЖИВЕЕМ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-ДЪЛГО!

Viva мъдрите хора!  Наздраве, де! - аз сега изпратих една малка дружина от скъпи за мен и детето ми хора, с които открихме официално празнуването на Гергьовден с хубави вина и персонално сготвено от мен .... телешко по Цюрихски! 



Как не те е срам!  Моето творчество е романтично и не цинично!    Не е мое, копи-пейстнато е. 

Няма воин на светлината, който да не се е боял да влезе в битка.
Няма воин на светлината, който да не е предавал и да не е лъгал в миналото.
Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища.
Няма воин на светлината, който да не е страдал за маловажни неща.
Няма воин на светлината, който да не е смятал, че не е воин на светлината.
Няма воин на светлината, който да не е пропускал да изпълни моралните си задължения.
Няма воин на светлината, който да не е казвал “да”, когато всъщност е искал да каже “не”.
Няма воин на светлината, който да не е наранявал този, когото обича.
Затова е и воин на светлината; защото е минал през всичко това и въпреки висчко не е изгубил надеждата да стане по-добър.

Хайде, наздраве! /аз тази вечер не пия/

Малей, аз съм на светлинни години от вашата душевност Стихове, картини - мене ми дай Труд и комикси
Иве, пращах, пращах енергия. Да спирам ли вече, че ще си лягам Ся сериозно, дано всичко, което си искала да е станало по възможно най=добрия за теб и семейството ти начин

Пращай, пращай! Пътят е дълъг и труден....

Мерка, тук, за разлика от Загреб, е доста по-диво и трудно да си организираш ежедневието. Елица вече не е само кърмаче и има няколко други хранения. За съжаление тук нямат представа какво е това пюре в бурканче, внасят много малко и струват между 5 и 8 лв едното. Та се налага да готвя, което ме връзва за апартамента. В комплекса, в който живеем има много приятно организиран вътрешен двор с пързалки, катерушка и басейни. Оги кара колело из него, наскоро се сприятели с едно момченце от Азербайджан. У дома си се занимаваме с пластелин, низане на гердани, рисуване, апликиране и всякакви щуротии откраднати от една книжка 501 занимания за деца.
Все още се притеснявам да излизам сама извън комплекса, защото на местните силата им не е в езиците. Аз подхванах един учебник по индонезийски, но съм далеч от разбиране и проговаряне.
Запознахме се с едно българско семейство, с две деца, мамата е бременна с трето. Баткото им е на 4 и също се казва Огнян . Посетихме заедно един много приятен плей център наблизо, малките пощуряха няколко часа, а ние се наприказвахме. Тази седмица мислим да повторим .

Та това ми е ежедневието ...

Добро утро, момичета! 

Добро да е! 
Пращайте и насам позитивизъм и положителна енергия. Дано завъдя малко фън шуей и да се измъкна от сатурновата дупка. Ако не мога нагоре ще я прокопая до обратната страна на Сатурн 

Понеже няма да съм тук следващите дни, пожелавам ви най-веселите празници, най-хрупкавото агнешко, бира и вино на корем! 

Добро утро, дами! Надявам се всички да сте здрави.    Аз напоследък така претръпнах покрай здравословното състояние на Симона, че станах абсолютен темерут и дебелокожа към всичко останало и нищо друго не може сериозно да разклати спокойстивто в душата ми, както едно нейно прокашляне... 

Напоследък и аз се замислих за емиграция, даже снощи спорихме със Симо за това. Той обаче е категорично против, така че всичко остава в моята глава.

Няма да изброявам поименно, само искам да кажа, че мислено съм с всяка от вас, както и всяка от вас може да разчита на мен, ако има нужда от помощ, от съвет, от материална или морална подкрепа или от някой да й прекопае нивата    Ало-то ми го знаете. Рядко пиша, но чета всичко!

Здравейте и от мен - то за добър ден станало ...
Явно периода е такъв - и при нас е "весело" ... Тъпотии и бюрократщина - и парите в аванс...
На всичкото отгоре Марти е с разстройство, бебето не спира да рита, глезените ми ги няма никакви вече, подаръкът за именния ден на мъжо - утре, ще дойде др.седмица, а е поръчан преди 2, вратите на шкафчетата не спират да се развалят ... спирам да мрънкам!

Деси, баща ми се беше влюбил в Сингапур - казва, че там и в Сидни е раят на земята и може да живее преспокойно на едно от тия две места.

Анджи, изпращам ти прегръдки и положителна енергия - и това ще мине     

Момичета, не забравяйте онази банална истина, че Господ затваря врати, но отваря порти. 

Аз се измъкнах от мрънкащото настроение. Не че има някакво развитие по въпроса, но свикнах с мисълта. Когато разчиташ единствено и само на себе си и няма къде да се облегнеш нямаш избор. Освен това на вълка за това му е дебел врата, защото сам си върши работата. Може парите са не стигат, но пък никой копче не може да ми каже. (Имам предвид "ако не бях аз да ти помогна...")

Ним, това за здравето е точно така. И аз откакто си видях два пъти посиняло и отпуснато детето (единият път, както знаете на 20 дни, а другия с варицелата, когато можеше да е менингит) нищо не може да ме събори. Чат-пат мрънкам, разбира се, ама не се впечатлявам сериозно.