ЮЛСКА калпазанка, скри се да играе под пързалка!

Наистина интересни теми сте подхванали.

Йоана и тя спи при нас на спалнята. Сутрин и двамата с баща й сме изкривени, но тя е щастлива и доволна.

Маги не спи в леглото си от много време. Проблема с мястото го решихме като баща и се изнесе да спи на дивана в хола, това още докато кърмех и се будеше по сто пъти. Уж на всички да ние по-широко, но тя се върти по всевъзможни начини и се вре в мен, та спалнята пак се оказва тясна  .
Вчера писах, че още нямам цикъл и ето днес ми дойде след близо 2 години и половина почивка .

Много сте се разписали  

За спането Бебешкото легло е долепено да спалнята и Маги спи на него, като по някое време се търкулва към мен. Дени спи между нас и направо сме като в дядовата ръкавичка.....нооо днес измислихме с мъжо план за бягство   Ще сложим леглото на Маги в стаята с играчките и в него ще спи Дени , а на Маги ще донеса разтегателната кошарка и ще я сложим и нея при бати   Дано ни се получи номера. Това докато си стъпим на краката и купим детско обзавеждане

За здравословното хранене На мен ми е интересно и ще се радвам ако споделяте. Аз до някаква степен съм се отказала, защото  каквото и да не купувам, свекитата ми се реваншират. Днес Маги се прибра с пликче със зрънчо   а Дени донесе кутийка с карфици   Нямам думи, ще замълча  

НБМ Къде ги има тези бульони? И аз спрях да купувам, а ми липсват. Особенно след един каприз на милото дето ме кара да хвърлям първата вода като варя месо   Еми половината мазнина изхвърлям така, а аз не слагам друга . И ми седи безвкусно.

По английските сайтове ги има, аз оттам поръчвам.
Има и здравословно зрънчо, Дени го одобри.

Ееее, не си права   дай нещо от БГ  

Има ли читави кренвирши в Англия....ако има стягам куфарите  

Шада, хубава статия. Особено ми хареса тезата за синдрома на неизживяното изобилие. И аз съм го мислела това, но не можеш да го формулирам толкова точно.

Вчера водих Катето на лекар, заради сополите. Каза, че му прилича на алергична реакция и сега чакаме резултат от изследвания. Аз разбира се съм нарочила котето на свекърва ми 
Иначе вчера вечерта, като че й понамаляха или поне носът й течеше от време на време, а не непрекъснато 

Джоли, доколкото разбрах, подобно поведение на Ния е изключение. Късметлийка си  При Катето това е система и досега не съм открила подход, който да проработи и да я откаже да не упорства и да не се опитва да се налага по този начин.

Катето налина на нездравословни храни, но и тях ги яде колкото другите 

Гнидка, изключение, което се случва само при мен Но вчера не ми издържяха нервите просто. Забелязах между другото, че от както спрях да я кърмя, станах по-нетърпелива спрямо нея. Не знам дали има връзка 

Една приятелка ми даде идея за снакс - в една чашка слага на детето си неподсладен пълнозърнест корнфлейкс или сурови овесени ядки. От скоро дават така на Ния и тя е много доволна - хем й харесва на вкус, хем хапва сама като големите

Бульони от много време не използвам. Слагам повече подправки и използвам масло. Така пак ни е вкусно.

А, сетих се нещо от вчера за въпросното силно гушкащо съседче. Замислих се, че както тук се писа не трябва да му се карат. Та лек експеримент. Бяха три деца - Ния, гушкащо съседче и второ съседче. Гушкащото задушаваше второто съседче и бабата се скара, че ще го натупа. Това се случи на някоколко пъти. Когато гушкащото дойде при Ния и яко е стисна (тя пищеше) му обясних, че Николета я боли така и не й харесва. Това два пъти.

Не знам защо ми се получи така горния пост, сори.
Вчера казвам на Мартина, която се мотае по улицата"я да видим тези ботушки дали могат да бягат".
Тя- кляка навежда се към тях и им говори: моля, моля, моля. После става и почва да бяга. Така няколко пъти.
Днес я питам дупето кога ще ака,и тя пак се опитва да каже моля моля на дупето, обаче беше супер смешна като се върти и се опитва да му говори- като куче дето си гони опашката

Танита, мерси 
Всички имаме единна политика по въпроса - правим забележки, обясняваме и се караме. Дано скоро да отмине това, че сега съм все на тръни като е около деца 

И Сами казва на пишлето като го сложа на тоалетната "пауо, пикай"  "Пауа" си нарича пишката. Онзи ден заяви на баща си с много авторитетен тон "мама няма пауа, тате има пауа" и ние 

Виж ти, Роси, мислех, че е рано за подобни обощения Наблюдателен младеж 
Танита, на нея сигурно ще й много интересна приказката за Косе Босе и Кума Лиса - как Лиса питала крачетата, очите и опашката си какво са казвали, докато я гонело кучето  Много мило

Да си кажа, случва ми се да плесна Дари. Напълно наясно съм, че не е това начинът, че тупването е само за краен случай, опасност, но ми се случва да си изтърва ръката. Нервите, де. Например стана й навик всяка сутрин да ходи до масата и ми пипа нещата за контактните лещи (вечер ги свалям и ги оставям отгоре с посудата им до сутринта, когато пак ги слагам). Обяснявах, забранявах, карах се - продължава. Започнах да си прибирам контейнера и разтвора. Вчера сутринта ги вадя и слагам на масата, обръщам се към мивката, да си измия ръцете - през това време (1 минута!) тя се качила на стола, взела ми контейнера и го отворила, изляла го на пода и едната леща я няма! Накарах й се и я тупнах по дупето. Днес пак се засили да ми прилага същия номер  Е, не знам какво ОЩЕ да направя, за да спре с тази беля. Не ми е много удобно права и в някой тъмен ъгъл да си бъркам в очите 

Иначе за успешния ми опит  старая се, когато й забранявам нещо, да я насоча как да го направи по "разрешения" начин. Примерно: "Не рисувай по стената - рисува се на листа. Стената е бяла и се цапа, а листът е за рисунки". Така се насочва в желаната посока доста успешно. А на моменти гледам директно да избегна забраната, като й помогна в контактуването с околния свят - вместо "Не късай цветето!" й казвам, че с цветето трябва да е внимателна, понеже е нежно, трябва внимателно да го докосва, за да не го заболи.
Тази ситуация малко ми напомня за съседското дете на Джоли - ако само му викат: "Не стискай!", не му помагат, понеже то (вероятно) разбира виковете като: "не се радвай на другото дете, не го пипай!". На мен също ми се струва по-подходящо да му се обясни, че трябва нежно да гушка, както и да изразява с думи радостта си - да поздрави със "Здравей, Ния!". Струва ми се, че помага доста в социализирането. Поне при Дари обясненията добре вървят 

Дени, имам пресен случай с кражбите на цветя. Минала година подарих на майка си прекрасна хортензия. Това обаче е градинско цвете и преди няколко дена го засадила в градинката пред блока, за да върви там по-добре. Няколко дена изкара, вчера го "хвана липсата" - извадили го с корена... Теменужките още са там, де...

Уф, аз отдавна не съм вдигала ръка да плесна Нико, удържам се някак си, ама напоследък много викам. Леле, не мога да се понасям като се разкрещя....
Както често казва Кетито, доста неща правя, които съм си казвала, че няма да правя  Много е особено чувството, че се превръщаш в това, което винаги си презирал.
Много съм лабилна някак си, изнервям се и се разревавам от абсолютни дреболии. Днес ревах като магаре, а не зная точно за какво. Просто едно такова смътно тъжно усещане имах...Може и да е от времето, ама и в слънчево време ми се случва много да рева, та не знам 
Май просто съм изтрещяла.

Миленче, просто си бременна, споко
Моят мъж като помня как го подлудих докато бях бременна, малей   
Направо се чудя как изобщо изявява желание да се подложи пак на същото.

Уф, пак нямах нет.
А Здравко плюе Габи. Тя е гнуслива, крие се от него, писка и имам чувството , че той заради това е толкова "упорит". Виках , обяснявах, накрая го плеснах през устата- никакъв ефект. Как ще се справя не ми е ясно.
Аелия, браво на Сами!
Кога ли и ние ще се осъзнаем и ще махнем тези памперси?

Днес напрегнатия ден приключи по план - сутринта отидах до офиса да взема служебна бележка, после заведах Ния при Мими и в 10.20 бях вкъщи. В 10.30 пристигнаха от фирмата да монтират секцията. Бях се уговорила да демонтират старата и я свалиха в мазето (което уж Пепи беше разчистил). Подредих новата секция (цък. Доволна съм. Николета не я отбеляза въобще, но се надявам на Пепи да му хареса утре вечер като се прибере.