Крадец

  • 3 426
  • 48
# 15 12 апр. 2010, 15:23 ч.
Случка от преди няколко дена. Училището в което учи синът ми в селския парк провежда някакво мероприятие. На една маса наредени дреболии за награда. Състезанието приключва, дреболиите седят непипнати. Разсъжденията и обяснението което ми даде той в момента в който се прибра : .... гледам едно дете си взе химикал, след него още едно. Аз си помислих " А, те крадат. " После първото дете се върна и си взе още нещо, а след него и други се изредиха. Аз седя и се чудя защо крадат. По едно време гледам и момичетата си взимат и си помислих, че те са по умни от момчетата и щом си взимат явно е позволено и това не е кражба. Взех си един химикал. Прибрахме се в училище и класната ни подкара. Видяла, че един съученик взима и попита има ли други които са проявили самоинициатива. Всички мълчим. Аз станах и казах, че съм взел химикал и го връщам, че майка ми и баща ми са ме учили че няма по срамно нещо от кражбата, ако трябва да платя ще платя от собствените си пари, ако има наказание, ще го изтърпя. Класната ни каза, че ще идва полиция, аз и на тях ще призная, да ме наказват както решат.....
Синът ми не краде, никога не си е присвоявал нищо чуждо. Него са го крали доста и на моменти го е боляло много ( за един телефон ). Всичко е въпрос на диалог и завишено родителско внимание. 
Виж целия пост
# 16 12 апр. 2010, 15:32 ч.
Синът ти е чудесен Дано и моето дете да постъпва така  като му дойде времето!
Виж целия пост
# 17 12 апр. 2010, 15:46 ч.
Благодаря. Той е голям, на 12 е и очаквам да реагира адекватно. Учили сме се, че като сбърка трябва да си признае, няма да има наказания и порицания, а разговори и изясняване на ситуацията. А това, че е като отворена книга е заслуга на майка ми. Прави доста гафове и имаме доста проблеми с поведението ( трудна възраст ), но като цяло е добре.
Виж целия пост
# 18 12 апр. 2010, 16:04 ч.
Няма да забравя как в 4 клас аз откраднах една розова шнола "банан". Нито съм я носила после, нито й се радвах. Дори на другия ден май я изхвърлих. Също мисля, че става въпрос за неовладян порив за притежание. Родителите трябва внимателно да си подбират думите като узнаят за постъпката, но и в никакъв случай да не я подминават сякаш нищо не се е случило.
Виж целия пост
# 19 12 апр. 2010, 18:04 ч.
Аз лично на "намерено" не вярвам,имат кутия с "загубено и намерено" в у-ще,изискавам там се оставя каквото се "намери". Следя много изкъсо какво има у дома и така да се появи нещо отникъдето не толерирам след 1 случка с матереализирала се от нищото гривна преди около година
Виж целия пост
# 20 12 апр. 2010, 18:14 ч.
Цитат на: Василиса Умница в нд, 11 апр 2010, 21:30
..."професионално" завъртане на китката....
Къде се учат на това? Как?

От професионален джебчия или пък е самоук талант.  Grinning

Не разбирам съвсем идеята на темата.
Виж целия пост
# 21 12 апр. 2010, 22:08 ч.
Цитат на: Василиса Умница в пн, 12 апр 2010, 08:19

По-скоро си мисля колко малко родителите познават децата си.


Трудно е за родителите да познават децата си в такава светлина. За съжаление мога да дам много примери. Родителите се чувстват виновни за грешките на децата, за техните проблеми, а за да избегнат това ужасно чувство за вина често несъзнателно избират да не забелязват или да омаловажават. Това се отнася включително и за здравето, да не говорим за поведението.

Дете, което скришом прибира играчката на другото явно знае, че не бива да го прави, но ... го прави. това е голям проблем колкото и да си говорим за бране на чужди череши и кражби на кубче. Много хора разбират либералния родителски модел като отглеждане без никакви ограничения или поставяне на хаотични забрани според настроението на родителя. В резултат децата са изключително объркани и на по- късна възраст трудно могат да разберат и спазват нормите и ограниченията в обществото. Има и деца, които с кражбите протестират, компенсират и тн. Вариантите са много, но все водят към родителите. И родителите го знаят и затова не искат да го видят.
Виж целия пост
# 22 12 апр. 2010, 22:29 ч.
Цитат на: Бояна Ламбер в пн, 12 апр 2010, 22:08
Има и деца, които с кражбите протестират, компенсират и тн. Вариантите са много, но все водят към родителите. И родителите го знаят и затова не искат да го видят.

Сигурно имаш предвид деца, на които по-често им се случва да си "вземат" нещо чуждо?
Виж целия пост
# 23 12 апр. 2010, 22:34 ч.
Цитат на: *Alli* в пн, 12 апр 2010, 22:29
Цитат на: Бояна Ламбер в пн, 12 апр 2010, 22:08
Има и деца, които с кражбите протестират, компенсират и тн. Вариантите са много, но все водят към родителите. И родителите го знаят и затова не искат да го видят.

Сигурно имаш предвид деца, на които по-често им се случва да си "вземат" нещо чуждо?
Разбира се. Grinning И да уточня- като казвам, че родителите се чувстват виновни или следите водят към тях не искам да кажа, че са виновни в действителност. Колкото и да ни се иска да сме страхотни родители и с децата всичко да е наред не винаги можем да предвидим и предотвратим всичко, което ще ги доведе до някакъв проблем. Въпросът е да имаме силата да забележим проблема, не невротично да го търсим, а да сме склонни да го видим, приемем и да помогнем за разрешаването му.
Виж целия пост
# 24 12 апр. 2010, 23:29 ч.
И аз съм на мнение, че за да "пипа" детето има някаква причина. Вариантите наистина са много, но родителите при всички сучаи са отговорни за тях. Някой родители не искат да видят проблема, но някой взимат мерки навреме. Не можем да говорим общо за всичи едно и също.
Виж целия пост
# 25 12 апр. 2010, 23:32 ч.
И аз веднъж откраднах. Била съм на 4-5 г. Бяхме на гости на братовчедите ми и те ми показаха някакви приказно красиви пластмасови рибки, за които дори не съм мечтала, че мога да видя наживо /годината е около 1970/. Съвсем съзнателно и разбирайки, че върша нещо супер нередно, мушнах едната рибка в джоба си /бяха малки, около 2-3 см. дълги/. Сърцето ми щеше да изхвръкне от напрежение. И до ден днешен си спомням всички обстоятелства толкова ярко, сякаш е било вчера. Нямам спомен някога до този момент родителите ми да са ми обяснявали нещо за кражбата, но аз знаех, че върша престъпление. След това, съвсем по детски, забравих откраднатото и вечерта, когато мама взе дрехите ми за пране и по навик пребърка джобовете ми, попадна на рибката. Повика ме и ме попита: "Какво прави това у теб?" /тя също беше там, когато разглеждахме чудните рибки и естествено е стоплила на секундата какво съм извършила и защо. Идеше ми да потъна в земята от срам, да се изпаря, да не съществувам. Никога в живота си не съм се чувствала по-неловко. Мълчах, гледах в пода и само тропотът на сълзите ми, които падаха по паркета, нарушаваха тишината. Мама не ми се скара, само ми каза друг път да не правя така. Вече беше късно вечерта, но тя се юрна към жилището на вуйчо и вуйна, за да им върне рибката. Ето това вече ме смаза. За да ме защити, да изкара наличието на чуждата вещ у мен като невинна разсеяност, тя търча пеш /защото трамваите вече не
работеха/, посред нощ. Дори на татко не каза. Смотолеви нещо от сорта, че си е забравила цигарите там.
Мисълта ми е, че едно дете на възраст над 3 г. много добре разбира кое е негово и кое не е. И кое е редно да сложи в джоба си.
Винаги, когато съм намирала чужда играчка у дома /а аз доста зорко съм следила какво имаме и какво нямаме/, съм водила разследване чия е, защо е вкъщи, дали детето, което я е подарило на моите, е питало майка си дали може и т.н. Още на следващия ден съм карала моите деца да върнат подареното на приятелчето си и да го накарат първо да попита родителите си дали са съгласни да го подарява.
На моите деца доста играчки им изчезнаха през годините. Е, как една майка не дойде да ме попита дали съм съгласна с такива подаръци!
Виж целия пост
# 26 13 апр. 2010, 01:36 ч.
Цитат на: baibibi в пн, 12 апр 2010, 23:32
И аз веднъж откраднах. Била съм на 4-5 г. Бяхме на гости на кръстниците и там имаше много интересен констуктор /годината е около 1975/. Съвсем съзнателно и разбирайки, че върша нещо супер нередно, мушнах няколко части  в джоба си /бяха малки, около 2-3 см. дълги/. Сърцето ми щеше да изхвръкне от напрежение. И до ден днешен си спомням всички обстоятелства толкова ярко, сякаш е било вчера. Нямам спомен някога до този момент родителите ми да са ми обяснявали нещо за кражбата, но аз знаех, че върша престъпление. След това, съвсем по детски, забравих откраднатото и вечерта, когато мама взе дрехите ми за пране и по навик пребърка джобовете ми, попадна на частите. Повика ме и ме попита: "Какво прави това у теб?"  Идеше ми да потъна в земята от срам, да се изпаря, да не съществувам. Никога в живота си не съм се чувствала по-неловко. Мълчах, гледах в пода и само тропотът на сълзите ми, които падаха по паркета, нарушаваха тишината...
Извинявай, че те цитирам. Hug
Това е моята история 1:1 с малко по-различен край.
Тогава често си ходехме на гости и след няколко дена отново се видяхме с кръстниците.
Мама ме накара да върна конструктора и да се извиня пред всички. Embarassed Embarassed Embarassed
Никога до този момент и до ден днешен не ме е било толкова срам.
Няма да забравя тази случка до края на дните си и никога след това не допуснах да взема вещ, без да попитам.
И до ден днешен нямам отговор на въпроса: Защо го направих?

Що се отнася до случката с авторката на темата...не мога да коментирам предвид моята детска кражба.
Виж целия пост
# 27 13 апр. 2010, 15:34 ч.
Очевидно всички сте крали като малки,включително и аз-едно червило.И щом не са ни хванали,значи ловко сме действали,опитно сме си въртели китките.Как да не откраднеш,боже мой!Особено гормит!!!Въпросът е някой в къщи да се поинтересува после от чуждата придобивка,да поговори с теб,да те накара да се изчервиш,огорчиш от себе си и после да върнеш откраднатото.
Виж целия пост
# 28 13 апр. 2010, 15:43 ч.
Chanel , с тази разлика, че аз не съм въртяла китки. Joy
Съзнавах, че вършех нещо нередно, но както писах преди и до ден днешен не знам защо го направих.

Но вероятно детето за което става въпрос в темата е действало по различен от нашия начин. Или поне така мисли авторката на темата.
Виж целия пост
# 29 13 апр. 2010, 15:48 ч.
Разлика няма,колкото и да ти се иска.Ако на първата страница имаме крадец,то всички други признали са също крадци.Малки крадци,които са измъкнали нещо,без някой да ги види.Или са ги видяли,но са си замълчали.Не са те хванали,значи ловко си въртяла китката.
Цитат
Но вероятно детето за което става въпрос в темата е действало по различен от нашия начин. Или поне така мисли авторката на темата.
А ти можеш ли да мислиш?
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало