Така и не писах. Януари отидох да ги видя. Срещнахме се наистина за малко. Дадох им малко дрешки за лятото,сандалки и няколко чифта обувки 20 и 21 номер.
За тях:
Христина е изключително усмихнато момиче,добронамерено и мило. Мъжът й изгледа много малък и е циганин-предполагам,че затова не искат да го вземат на работа. Но нещо ми направи огромно впечатление: подадох двете големи торби на Христина. Тя ги взе и продължихме да говорим. Мъжът й само я погледна,протегна ръка към нея и каза: "Христинче,дай да ги държа аз или да ги сложим под количката,че да не ти тежат".Повярайте ми,в думите му нямаше грам показност,беше много мил жест. Докато говорехме двете,той се закачаше с бебето и с голяма гордост ми разкаваше какво прави.За деца,израснали по домове или отгледани почти на улицата,това,с което се справят е просто изключително. Трябваха ми 5 минути,за да разбера,че тези родители обичат безкрайно детето си. Не се съмнявам,че правят каквото могат,въпреки че,разбира се,често постъпват по детски. Но шапка им свалям за усислията,които полагат. Когато ги попитах от какво имат нужда,ми казаха само "Гърне,че памперсите са много скъпи и искаме да я научим колкото можем по-бързо". Разбирам ги,безизходицата им е ужасна. Казаха,че всичко друго си имат. Всички знаем,че не е така. Но,с ръка на сърцето,колко от нас биха го казали? Вероятно бихме плакали,оплаквали на всеки,който е до нас,за да чуе. Единственото,за което Христина сподели,че мечтае,е едно от онези колелета с дръжки да разхожда Пепи през лятото
Покани ни на рождения й ден /на бебето/ и каза,че се вълнува много за него.Снимах малката човечка-едно усмихнато и красиво бебе.
Ще кача снимката тук./Как мога да я чака всъщност от компютъра?/

благодаря ти за предложението, но малката Пепи вече си има гърне
Христина още кърми малката, защото не могат да си позволят 18лв на месец за кухня, детето се разплака от глад като видя банана!
, която донесе чанта с хранителни продукти, обувки, играчки, памперси и други неща за семейството 