Пробвала съм да не ям ни филета, ни салами, ни месо и въобще не ми е било неприятно или като в онези детски анимации като мина край магазията да ми потичат лигите и сълзите.



.
и т.н. Та аз му обяснявам, че тези каки са с 2-3 години по-големи от тях и е абсурд да им обърнат внимание, както и да се задяват на скайп. На което синът ми ми отговаря: "Аааа, така значи! А ти, мамо, колко си по-голяма от тате мога ли да те попитам?", при което аз


Първо гледахме с децата Бебето беглец, че много го обичат, после всички си легнаха и аз да не изпусна нов филм, бях си го набелязала, изглеждаше интересен. Сега не мога да го забравя.
Да знаете, че не си е работа да се гледа.
Според мен истината е посредата. Между безотговорното тъпкане с каквото попадне и вманиаченото веене на байрак на храненето като социален и доближаващ до елитарност елемент.
Минаха на купони вместо храна поради невъзможността да го накарат да готви свестни манджи. Той пък се оправдава, че болницата му дължи пари и затова не се охарчва за продукти. Надявам се когато му свърши договора да го сменят. 
)
Имах предвид някакви случаи, не конкретни от форума понеже не ви познавам навиците за ядене. Препоръчани теми