Детски песнички, приказки, анимации, филми, игри!

Момичета, откъде мога да изтегля серийките на Pop Pups - трите сини надуваеми кученца ?

Дъщеря ми вече ходи на детска градина и научава нови песнички. Проблема е, че не мога да намеря текста или мелодията. Тя пее само малка част от тях.
Помогнете за:
1. Текста и мелодия на "...топлата попара вдига вкусна пара..."
2. Мелодията на "мечето Буми"
3. Мелодията на "Пчеличке къде си летяла, какво си видяла..."

Благодаря предварително 

Опитвам се да си намеря една малка книжка, но не успявам. Ще се радвам ако ми помогнете. Започва така:

Баба Меца най-обича мъничкото си мече,
че на нея то прилича, че е нейното синче...

То е доста дълго, но не го помня. Става въпрос как мечето започва да търси пчелина, среща се с различни животни и накрая го нажилват пчели.

Ще се радвам да ми помогнете   

Приказката е Медената пита. Мисля, че авторът й е Емилиян Станев.
Но може да беше и Лакомото мече, от Батко Златко.
Все едно  -   приказката е тази.

    Баба Меца е сърдита, 
    че синът й без да пита,
    още рано във зори
    хванал гъстите гори.
    Тя кого ли не попита
    меченцето къде скита.
    Но напразно - не сполучи
    нийде нищо да научи.
    А пък Мечо за обед
    искаше да хапне мед
    и през стръмните баири
    тръгнал бе медец да дири.
    Сред гората на поляна
    зрее ягодка засмяна.
    Меченцето, щом я зърна,
    тъй към нея се обърна
    - Слушай, ягодке любима,
    слуд студена тежка зима
    имам аз едничка грижа
    малко мед да си поближа.
    - Мед ли искаш, мече сиво?
    Катеричката игрива
    цял ден тича и играе
    сигурно пчелина знае.
    Мечето се покатери,
    къщичката то намери
    и почука -чук,чук чук!
    - Моля, кой живее тук?
    Катеричката отвори,
    малък Мечо заговори
    - Я кажи ми, за обед
    де ше хапна малко мед?
    Аз не зная, мече малко,
    питай бате си Шишарко.
    Ето, той е там, насреща,
    седнал и рендосва нещо.
    Лакомото малко мече
    към Шишарко се завтече.
    Отдалече със надежда
    то започна да нарежда
    - Много ми се иска, батко
    да си хапна нещо сладко!
    Знаеш ли в коя долина
    ще намеря аз пчелина?
    Аз не зная мече малко,
    питай дядо си Гъбарко.
    Той е близък мой съсед,
    знае мястото със мед.
    - Ей, Гъбарко, добър ден!
    Моля те, кажи на мен
    где ще мога за обед
    да си близна малко мед?
    - Мед ли искаш, малко мече?
    Та пчелинът е далече.
    но решиш ли - ето на!-
    ще ти дам аз две крила.
    Подир час в една долина
    зърна мечето пчелина
    и към кошерите с мед
    бързо полетя напред.
    Но го спря мишок напет
    яхнал на велосипед
    - Мечо, ти къде тъдява?
    Сигур имаш кожа здрава....
    Ала Мечо хич не чува,
    бед дори да се сбогува,
    той мишленцето отмина
    и се втурна към плечина.
    Кошер един той отвори,
    бръкна с лапички отгоре
    и дограби цяла пита
    мед да ближе до насита.
    Ала стражите във миг
    вдигнаха се с боен вик-
    - Вмъкнал се е тук крадец
    зарад нашия медец!
    И започна вик и вой
    - Бързо, тръгвайте на бой!
    Литнаха безброй пчели
    със насочени стрели!
    Меченцето хукна в миг
    и нададе силен вик
    - Оле, мамичко, боли,
    колко зли са тез пчели.
    Малък Мечо взе да рита
    хвърли медената пита,
    маха лапички и бяга
    ала нищо не помага.
    От отровните стрелички
    на задружните пчелички
    лакомото малко мече
    като буренце отече.
    Чак когато в храсталака
    то се мушна и заплака,
    цялата войска отмина
    и прибра се във пчелина.
   Покрай Мечо в този час
    мина д-р Га тогаз
    Позасмя се доктор ГА
    и му рече на шега
   - Я, кажи какво си яло,
    та си тъй надебеляло?
    Чантата отвори бързо,
    с бинт и марля го превърза,
    със лекарства го намаза
    и накрая тъй му каза-
    - Щом от чуждото крадеш,
    нямаш право да ядеш!
   Мечо върна се във къщи,
    без назад да се обръща,
    и за своята вина
    той написа, ето на
    тези думички с боички,
    за да се четат от всички-
    ''Аз направих важна грешка
    и от всички искам прошка!''
   Думите на доктор Га
    Мечо помни и сега
    и не мисли той отново
    мед да ближе наготово.

 
И на мен това е една от любимите приказки! 

  Страхотно,точно това е, което търсех.
Много хубава приказка 
А това, което съм цитирала от коя друга приказка е, че не мога да се сетя 
Мислех, че става въпрос за Лакомото мече, но явно съм бъркала. 

Запис.. 

Лече бубулече   

Там,в гората, там далече,
расло лече-буболече -
галенко,
с корава дрешка,
аленко
като черешка.
С две оченца,
да си гледка
С шест краченца,
да си шетка.
С гладко
гръбче и муцунка,
сладко
мама да го цунка.
На шишарка
си седяло.
От роса попарка
яло.
Под бодливата къпинка
вечер лягало да спинка.
Нежно мама го люляла,
тихо песничка му пяла:
"На възглавничка от лайка
Спи ми, чеденце на майка.
Чичо Слънчо се затули,
нани-нани, лли-люли!
Под юрганче от тревица
спи ми, мамина душица.
Слънчо вече се затули,
нани-нани, люли-люли!"
Чудно лече-буболече -
там, в гората, там, далече!
Без да пита, с тихи стъпки
тръгнало веднъж за гъбки.
Леви, десни!
Леви,десни!
Ех, че срещи интересни!
Под листо от дива круша
спряло, коса да послуша.
Спряло се до кукуряче,
да му каже "боц" с мустаче.
Спряло се до росна капка,
да поцапка
като жабка.
Спряло,
да погледа чинка.
Поиграло с песъчинка.
После взело да се люшка
на листец от теменужка.
И съгледало черупка -
орех с провъртяна дупка:
Мушнало се до средата
и настъпила бедата:
охка, ахка,
врънка,
мънка -
ни навътре, ни навънка!
- Ей, немирниче проклето,
де си пъхаш ти нослето? -
някой с весел глас попитал
и го щипнал и посритал.
(Палав паяк бил, изглежда,
в тъмното мотаел прежда.)
А горкичкото юначе
почнало на глас да плаче -
там, в гората, там, далече:
- Аз съм лече-буболече -
галенко,
с корава дрешка,
аленко
като черешка.
С две оченца да си гледкам.
С шест краченца да си шеткам.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко
мама да ме цунка...
Ах, ти, лече-буболече -
там, в гората, там далече!
Чула мама буболечка
от върха на суха млечка,
спуснала се с цяла сила
и юначето спасила.
Поизбърсала с листенце
хубавото му носленце,
дала му зелена сламка,
да си гризка, да си амка,
и завела го да спинка
под бодливата къпинка.
На възглавничка от лайка
сложила го мила майка,
да расте и хубавее,
като слънчице да грее.
Под мустаче се засмяло
аленото буболече
и заспало,
засияло -
там, в гората, там, далече...

Много е сладинко 

Това ми дава и не иска да се тегли

"Безплатният трафик за този файл е изчерпан към момента. Моля опитайте отново по-късно."
 

Тихо

Леда Милева

Цял ден са слушали ушенцата,
цял ден бърбориха устенцата
и две крачета без умора
до тъмно тичаха по двора.
Какво не пипаха ръчичките,
къде не гледаха очичките!
А щом е все така заето,
кога ли ще расте детето?

Не, то в креватчето си бяло
най-после сладко е заспало
и само месечко му свети.
Дървета, с клонки не шумете,
не духай, вятърко, навън -
най-бързо се расте насън!
И ти не мъркай, спри, Писано,
ще видиш утре рано-рано -
порасло нашето дете.
Ш-т! Тихо! То сега расте.

F_Diamond, ей, това е страхотно стихотворение! Благодаря, че го сподели!

Някой да се сеща от коя песен е това - "..мама каза грешката е ясна.." - дъщеря ми го пее, но само това и разбирам от песента а ми се ще да я научи цялата.

Намерих това

Работна Мецана

Станала рано зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица
Меца на своите дечица.

Сипала бобец и ето,
скоро запяло котлето.
Литнала пàра нагоре,
Меца сама си говори:
- Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две меродия,
гозба да видите вие?
Сетих се! Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората я знаем,
чакай да взема назаем!

Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Нека играят децата,
чудо ще стане чорбата!

Бързала Меца, но спряла -
сивото зайче видяла.
- Жив ли си, здрав ли си, братко? -
тя заприказвала сладко. -
Хапваш ли честичко зеле?... -
Час или два отлетели.
- Ех, че ме, Зайо, залиса,
бързам, отивам при Лиса!

Тръгнала Меца, но тука
чула кълвачът да чука.
- Слушай, другарю, от вчера
мисля си да те намеря:
чукаш от тъмно в гората,
рано ми будиш децата!...
Ето и ти ме залиса,
бързам, отивам при Лиса!

После решила да мине
Меца край свои роднини.
Първо се спряла при Ежко.
- Чух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй, аспирини да вземаш!
Чай си свари от тинтява,
топъл го пий - да те сгрява...
Ух, че ме, Ежко, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

Спряла се Меца за малко
и при кумеца си: - Жалко,
пак ти съдрали кожуха!
Приказки разни се чуха -
уж си се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчаря...
Ех, че ме, Вълчо, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

- Чук-чук! А в тази хралупа
лешници кой ли си трупа?
Ти ли си тук, Рунтавелке,
ти ли си тук, хубавелке?
Трупай, събирай - да има!
Скоро ще дойде и зима...
Ах, че ме, сестро, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

Тук-там Мецана поспряла -
ей месечина изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.

- Бре, що ли става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък меродия,
чакай назад да завия!

Хукнала Меца веднага,
хукнала Меца да бяга,
в тъмното потна се връща,
спира пред своята къща.

Гледа - извряла чорбата,
гладни заспали децата...
Пустата Меца-мецана,
стана за смях из Балкана!

Има толкова много текстове и песни в Интернет. Няма смисъл според мен да се купуват. Аз съм направила на моята дъщеря книжки една  само с текстовете на песните и една само със стихове. Отделно имам и съдържанието на всички песни които имаме.
Искам да попитам за една песничка, може и само текста. От нашето детство е и много ми харесваше но просто не се сещам. Мисля че се казваше гълъб на мира.
Където носеше гълъбчето клонче от маслина.