Кога ще кацне птичето и на моето рамо?

  • 3 195
  • 31
# 15
Не става дума точно за партньор.
Имам предвид житейските успехи, онези с желаното развитие, сбъдването на мечти, изпълнението на плановете.
Имам чувството, че всичко, с което се захвана, се сгромолясва.
Нещо някъде по пътя ми убягва, но не знам какво.
Виж целия пост
# 16
Късметът изглежда напълно случаен, но всъщност винаги е предшестван от някакво действие /понякога бездействие/ на човек. Случаен е само късметът, с който изпускаш самолет, който после се разбива. Но това не е късметът, който ще ти донесе житейски успех. За да спечелиш от тотото трябва да си пуснал фиш, за да срещнеш мъжа на живота си трябва да си излязъл от дома си, за да те поканят да снимаш филм трябва да си се явил на кастинг /а преди това да си репетирал в къщи с часове/. Всъщност много от успелите хора не са имали късмет, а са успели въпреки липсата на такъв. Ако дойде някакво късметче добре дошло, но не разчитай много на него. Мисля, че Едисон беше казал: зад всеки мой успешен опит стоят хиляди неуспешни.

Първо разбери точно какви са ти мечтите и плановете /не общо, а конкретно/ и второ си промени нагласата към неуспеха. Фокусирай се върху тези конкретни неща и работи за тях, не мисли за късмета. А най- важното: промени си нагласата към грешките. Те не са се случили, за да те накажат и да ти покажат, че си неудачница, а за се научиш да си удачница. Не мисли така: Имам чувството, че всичко, с което се захвана, се сгромолясва. А така: всеки неуспех е урок и следователно ме приближава към успеха. В тази посока доста добри са книгите на Кехоу, мисля че ги има качени в нета. 
Виж целия пост
# 17
, за да срещнеш мъжа на живота си трябва да си излязъл от дома си
Права си със всичко казано,ама само искам да вметна един случай с момиче,което само учило и никъде не излизало и родителите й много се притеснявали,че няма да се омъжи,да има семейство.Даже ходили на ясновидка и тя им казала,че мъжа за нея ще се появи на вратата й когато най-малко очаквате.След завършването си,тя записала още едно висше и нищо не се променяло.Един ден както си учила вкъщи се позванило на вратата,отворила тя и някакво момче,бил племенник на съседите, от друг град и идвал да ги види,ама те в момента си били на село и тръгвали насам и дали можело да остане в тях за малко.И тя се съгласила!От дума на дума,говорили си,опознавали се,той си тръгнал,почнали да си пишат,да си ходят на гости...............и после се оженили.Така,че има случаи , в които късмет или съдба....просто се случват някои неща,ей така от нищото . Wink
Виж целия пост
# 18
Да, но е можела да не му отвори вратата и най- вече да не го пусне в къщи. Което аз например бих направила. Laughing
Виж целия пост
# 19
Да, но е можела да не му отвори вратата и най- вече да не го пусне в къщи. Което аз например бих направила. Laughing

И аз. Rolling EyesВсе пак напълно непознат-всеки може да измисли подобна история,че е племенник,приятел и т.н.Щеше да ме дострашее...
Виж целия пост
# 20
Момичета,това се е случило в малко градче,преди доста години,просто времената бяха други,когато съседите бяха приятели и си ходиха на гости и се познаваха.Не мисля,че случаят е такъв ,че да пусне някой непознат. Wink
Виж целия пост
# 21
Вселена, права си, но всеки път си казвам-сега ще имам успех, тази безкрайна поредица на разочарования ще свърши, и бум-пак неуспех. Не ме разбирайте погрешно, не хленча, не съм такъв човек, просто се бунтувам. И е така от години.
Ето, скоро ходих на тест за доста желана работа, четох, подготвих се добре. И тестът се оказа доста различен от това, за което ни бяха казали да се подготвяме. За този тип късмет говоря.
И все ти се струва, че хората около теб не тъпчат на едно място, че някакви неща им падат буквално от небето, а ти се блъскаш като вол и накрая усилията ти остават невъзнаградени.
Виж целия пост
# 22
Е то е ясно,че за добрите усърдни,заслужамащи хора,животът е по-труден,нещата или не се случват или стават трудно.А ония прости,нагли хора,как се врат и бутат и се нагаждат и с нахалство се наместват.... Tired.
Виж целия пост
# 23
Добре де, ами ти откъде знаеш, че тази работа щеше наистина да е суперска. Ами ако шефа или колегите са гадни и дребнави хорица? Thinking Ако условията или атмосферата изобщо не е такива, каквито мислиш че са? Ако работата всъщност е скучна и след няколко месеца работа установеше, че се чувстваш зле? Ами ако промененият тест всъщност е късметът, който мислиш, че нямаш, а?  newsm78 Не забравяй, че повече сълзи са пролети заради сбъднати молитви. Я прочети притчата за белия кон от темата за любими притчи и пак ще си говорим. Никога не знаеш дали доброто не носи лошо и дали лошото няма да ти донесе добро! Единственото сигурно нещо в тази история е, че си очаквала друг тест и че не са те взели на работа. Точка. Продължаваш да търсиш инфо, да се подготвяш и...предизвикателство ела.
Виж целия пост
# 24
Да, работата можеше да е неприятна и натоварваща, но щях примерно да поработя, ако не ми хареса-да търся други възможности.
Но и този избор ми се изплъзна.
Но по-щадящо за психиката е да се мисли по посоченият от теб начин. Но когато този неуспех е прецедент, а не просто поредният от многото. Тогава човек се отчайва и трудно променя нагласата.
Виж целия пост
# 25
Ако е поредният от много, значи има генерален проблем, който ти не можеш да видиш. Но аз от собствен опит смятам, че проблемът винаги е в начина на мислене. Трудно е да се каже така общо, но може да е в нереална оценка на ситуациите, на собствените сили, в подхода към целите, в самите цели. При всички случаи решението е в теб и в осъзнаването на проблема. Късметът тук не помага.

Хрумвало ли ти е да наблюдаваш тези хора, на които сякаш нещата им падат отгоре и да видиш как те подхождат в дадена ситуация, сравнявайки с твоя подход? Thinking
Виж целия пост
# 26
Уф, колко си права.  Grinning
Много е полезно някой да ти говори така отстрани.
Да, пробвала съм да наблюдавам, доколкото мога. Стигнах до извода, че ми липсва себеувереност, вяра в собствените сили.
Може би и подходът ми нещо куца. Не знам.
Уж работя върху тази увереност...
Виж целия пост
# 27
Знам как се чувстваш. Знам какво е усещането, когато полагаш много усилия, когато виждаш, че си по-добър от повечето конкуренти, а нещата пак не стават - нещо много мъничко не ти достига. Пример - конкурс за престижна стипендия, явяват се 100 души, спечелват двама, аз съм трета в списъка...  Tired И така веднъж, дваж, триж...  Sick Чувствах се като под стъклен похлупак. Виждам, че нещо е по силите ми, почти го докосвам, но сякаш някаква невидима бариера ми пречи. В един момент обаче похлупакът се вдигна - не знам как стана. Без абсолютно никаква разбираема за мен причина нещата започнаха да се случват.

Пази си здравето и не се терзай излишно! Не се отчайвай, всичко ще се нареди!  Hug
Виж целия пост
# 28
Радвам се за теб, дано и при мен да стане така, само да е скоро.  Praynig
Виж целия пост
# 29
Кога, мамка му?
Кога се обръща късметът?
Само провали, и пак провали...

Мисля, че когато спреш да мислиш за това и когато разчупиш мисловната си матрица, че те очаква следващия провал.
Аз съм успяла само веднъж да го направя ( по отношение на мъжете), сега чакам да ми се случи и за др. неща.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия