Пролетна НОЕМВРИЙСКА раздумка

Канелска Рони опитвал ли е да "готви"? А ти да му махнеш памперса генерално и безвъзвратно? Да храните любими играчки и да ги учите да ходят на гърне? Да постои повече време с баба и/или татко, а мама да отиде на козметик, фризьор, кафе, купон?

Таш до темперамент е това, според мен. Не всички деца са екстроверти. Ще се научи детето като пострада малко. Да си чувствителен е много добро качество, особено за момче. Ако се хвърляше и биеше другите деца, за да им вземе играчките съм сигурна, че всички щяхте да се чувствате по- зле.

Да, Бояна - готви и на ужким, и наистина - това ми хрумна като терапия. Веднъж сготвихме киселец - готов замразен пакет го пуснахме в топла вода /на маса, не на котлон /, той бърка, слага вътре олио, сол и беше много доволен, но после отказа да опита манджата си, каза аз да я изям. А по принцип като е при баба си яде киселец. По-често правим бисквити, пак наистина, но тях и да ги яде не се радвам много. Изобщо трудна работа, от две седмици е само на овесени бисквити, понякога хляб и някое плодово пюре, но само от малини или ягоди. Пресни плодове и зеленчуци не е ял скоро. Месо - повече от половин година не е вкусвал. Пие много мляко обаче. Ужасява се от всякаква примес в яденето - дори зелена точица от смлян магданоз. Онзи ден отказа пюре от сини сливи, защото "вътре имало нещо" - а не е така, идеално смляно е. Лекарката му не знае какво да прави. Питах психоложката на форума, но каза, че не е компетентна. Тук не съм намерила психолог още, иска ми се да е препоръчан и затова се бавя. Изобщо кошмар. Затова и прибягнах до даването на шоколадчета /сладка извара, обвита с шоколад, не само шоколад/ - за да получи нещо, което смята за вкусно, че ми става жал. Свекърва ми казва, че по-важно от това какво яде, е да яде с удоволствие, да намира радост в храненето и затова му позволяваме някои волности /като филийка с фъстъчен крем веднъж седмично/.
Относно памперса - оставям го за по няколко часа дневно, но не редовно. Чакам да стане топло и да го пусна на двора без памперс, само по гащички. Но това не ме притеснява много, имаме време до детската градина.
С това хранене обаче му се чудя как е здрав и дали е.

Добре, де, мацки, казвате грешно било - "ако си изядеш киселеца, ще има бонбон" примерно Но по-радикалните подкупи и по - обобщените от рода на : "ако си много послушна, ще има коте за 3ия рожден ден" позволени ли са? 

Ditta Всичко е позволено. На мен не ми харесват такива неща, защото не обичам послушни деца.

КанелскаЗдраво ти е детето- нездравите деца се познават лесно. Гледай ти да си почиваш повече и да му обръщаш по- малко внимание на номерата.

Боянка, зависи какво разбираш под "послушни".

Шегувам се и то със себе си. Всеки си има подходи. Просто така, извън контекста няма нищо, което да е правилно или неправилно. Наскоро срещнах в една тема майка, която беше убедена, че наказва детето си, а като разказа подробно се оказа, че изобщо не е така. Всичко е въпрос на смисъла, който се влага в нещата, на тон, на отношение, на разбирания. Ако имаше някаква рецепта на всички щеше да ни е много лесно, но няма.

Аз не харесвам подкупите и такива материални уговорки, защото ми се ще нещата да се правят, заради самите неща. А и не ми се ще материалните награди да стават все по- големи с възрастта и да влизаме в преговори за всяко нещо. Дали ще ми се получи ще се види след време.

Грешно негрешно при нас работи особено за каката.Понякога съм безсилна и...така.

Таш,радвам се че не ме забравяш Одеве пропуснах да спомена

Моничка,всичко с ревността ще отшуми бързо,уверявам те.Преживях го,страдах,беше ми гадно но мина бързо.Само който го е изживял може да знае как точно се чувстваш.Дано бебка се успокои

И аз не харесвам особено тоя подход (то кой ли го харесва...), но наистина, понякога съм тотално безсилна, уморена, изнервена и го използвам. Сега като се замисля...какво пък толкова лошо има. Нима и нас ни ръководят само чисти мисли и правим всичко в живота си заради единия смисъл??? Да, ние разбираме, че не можем да излезем със сандали, когато вали и е студено, защото ще се разболеем...но колко пъти аз лично съм влизала на час на предела на силите си и си казвам "ще устоя, защото сега ще изкарам пари и ще си купя онази страхотна чанта..."

Като почна да дрънкам глупости е време да си лягам!

Тъкмо се бях отказала да купувам колело, че Митко педали не върти и ... Лилчо се появява с няк'ъв линк   - колело без педали. Ще говоря с Коце.

Ванилия, дали си попадала на статията за хранене на деца с понижен хранителен интерес? Четох(другаде   ) че когато оставиш Рони без пюрета той не се съгласява да яде, а гладува и чака пюрето. Може би ще са ти от полза статиите за ПЗ и подобните.
Таш, милия Алекс   . Не съм от разбирачките, но си мисля, че може би няма да е добре да го натискате да става общителен, а само да чакате. Ама така ми се насълзиха очите от историята с тебешира   / За наградите   признавам си без бой   И аз правя така. Примерно не мога да го убедя да му облека дрехите, но като поиска да гледа детско или... шоколад   или друго и му казвам "добре, но преди това трябва да се облечеш" или каквото не е искал да свърши преди това.
 Иначе многократно се убеждавам колко е важно търпението. Не иска да седи на столчето в колата. Аз не го карам на сила, а спокойно се съгласявам с него:"Добре, мамо, няма да те качвам, ако ти не искаш. Ей тука ще поседна и ще чакам" И след половин минутка на пълна тишина и озъртане той сам подхваща:"Айде тоуа в ко'ата". Веднъж ми се разсърди за това, че си тръгваме от парка. Тръшка се, реве и т.н. Трябваше да се качваме в колата и го вкарах насила пищящ и мятащ се. Той обаче е хитър и ми каза, че иска да пишка. Свалих го, за да не ме напишка, смъкнах и му гащите. Не помня изпишка ли се но категорично ми отказа да го загащя. Само и само да не си тръгнем, той седеше със смъкнати гащи, наказваше ме според мен. И се светнах, че съм прекалила. Клекнах до него и му викам:"Да вдигна ли гащите?" - "Не" - " Добре, мамо, няма да ги вдигам, а ще се качим ли в колата?" - "Няма!" - Добре. Няма. Ще седим тук и ще чакаме". Седеше си той със смъкнати гащи и двамата мълчахме. Той си чоплеше тихо нещо блузата и по някое време вика"Айде качи"(загащи).
 Не винаги е толкова ярко положението, но аз прилагам метода и за всякакви дребни неща. Даже за обуване на чорапи, примерно. Само за излизане на вън не действа и това ти е  
Бояна, каква е според теб разликата да се заставят децата да вършат нещо заради друго и това да се отборояват плюсчета за добри дела(както правят детегледачките от "SOS детегледачки". При определен брой плюсчета децата получават награда или пък просто се сървновават, ако са повече от едно в семейството)? Сигурно има разлика, която не схващам. Че то сега е да си обуе чорапите за да гледа "Пипи", а после не се знае дали няма да е "Дай десет кинтаа и щ'ти изхвърля боклука"

Хора, това моето дете си ака в гащите и това ти е! Толкова бързо се научи да пишка в тоалетната, но му е голям кеф да си ака в гащите. Няколко месеца минаха, от както си казва за пишкането, но акането му е кеф голям да е в гащите.

Привет от морето! 
Много сте писали, браво, с удоволствие ви изчетох. И ние сме от отбора на хайманите, по цял ден сме навън „пи децата”. Обича да играе с по-големи деца, особено с момченца – тича и лудее с тях. И дъждът не ме спасява – тогава сме по терасите.
Откакто пи антибиотиците получи голям апетит, все „Дари гладничко”. И си мисля дали безапетитието преди това не се е дължало на някакъв проблем със стомахчето, който с приема на антибиотика или Биогаята да се е повлиял и отшумял. Пак хапва определен брой храни, но с желание и настървение, когато е гладна.
И Дари все трудно диша с нослето вечер, все някакви буби, които не излизат, а явно отиват назад и в този случай незная как биха се изследвали. Но слагането на капки в носа или очите при нас е мисия абсолютно невъзможна, единствено минава леко мацване с Низита мас.
От няколко дни започнахме опити с гърнето. Първия ден я оставих по гащички, сменихе 10-тина броя, отчаях се, че ще има резултат и върнах памперс-гащите. Обаче на следващия ден започна активно да си търси гърнето, забележете „гъйненце мед” и го ползва „тото Мечо Пух”? Днес при поредното сполучливо сядане на гърнето каза „има мед”, настоява да го изсипем в голямото гърне, казва му „чао” и пуска водата. Вече много рядко се изпуска в памперса, обикновено когато е много ангажирана в игрите. Само незная как ще се справим с нощния памперс, че вечер приема доста течности.     
И Дари не кара много своите превозни средства. Триколката й е на Италктрайк и е с верига, много лесно се въртят педалите, но не й е голямо удоволствие. По същия начин от дъжд на вятър се качва на количката, която се бута с крачета. А от акумулаторната си кола има някакъв страх, предполагам от шума, който издава и дори не сяда в нея. Затова колело с помощни колелца и триколка – по-нататък. Засега съм й измислила друго превозно средство – лятна количка.  Само още се чудя каква да бъде, нещо елементарно и леко, като за 3-4 месеца още. Но, понеже не съм активен шофьор, особено сега с детето, ми писна само да се качваме по таксита за по-далечните разстояния. Дори вече в игрите й присъства фразата „Сега ще вземем такси”. В противен случай картинката ви е позната – то са отклонения, заигравания, връщания назад и т.н.
При нас няма тръшканици – успявам с думи да я заинтригувам да тръгне от пързалките, „че ще идем на по-хубави пързалки”, ще отидем да извикаме приятелката й или нещо друго. А подкупи при храненето не биха минали – т.е. веднага ще си поиска шоколадчето, без да хапне от другото. Струва ми се, че и други подобни уговорки не би разбрала или приела.
Хубави почивни дни!
 

Didi,  аз за храната съм много стриктна. В никакъв случай не го поощрявам с награди или заставяне. Старая се да му предизвикам любопитството и апетита. Ако иска, яде. Понякога ми трябва повече старание и пак не се получава, а друг път и да крия храната, пак иска. Като големите хора, различен апетит. Тия дни не ми се е случвало да го подкупвам и не мога сега набързо да се сетя кога точно се изкушавам да го направя, но да речем за обличането. Ааа, вадех му сополите с подкупи. Иска нещо, добре, но първо сополите. Понякога дава, друг път не. Така и понякога си тича гол  . Не даваше да му меря температурата, но искаше сироп. Казвах му, че ще дам, ако ми даде да му сложа термометъра и после цяла минуто се налага да го подсещам че имаме уговорка и ако го махне преди да изтидитка термометъра, няма сироп.

Като се заприказвах за храна - Митко не хапва почти нищо от събота. Много го боли венеца, още е червен и го мажа по няколко пъти(взех му гингогел по съвет от зъболекар). Само суче(ама доста зачести май  ), а друга храна хапва, колкото за захранване ядеше. Отслабнал е с половин килограм.

Здравейте 

За жалост днес следобед пак валя и не можахме да излезем на пързалките.
Гледам и вашите деца ги е страх от мухите, мислех, че сме само ние, но явно си е поредната фаза 
За наградите и "пазарлъците - ако това, то онова" и аз ги използвам, но го приемам като "всяко действие си има последствия - понякога положителни, понякога отрицателни".

Дърпат ме .....

Oх тези мухи
Днес се качва нашта на една пързалка,една такава виеща се и още е на второто стъпало забелязва че една муха е кацнала там където ще се спуска(а докато стигне до нея мухата вече ще е забравила че е била там)."Муха,муха уааааа" и като магаре на лед се запъна да продължи да се катери

Добро утро, момичета 

Четох ви на порциийки и забравих повечето неща, които исках да напиша 

Таш, приеми Алекс такъв, какъвто е  В никакъв случай не го натискай да бъде по-общителен и да прави сам неща, които очевидно го притесняват  Ще има неблагоприятен ефект. Казвам го от личен опит  Години се тормозих, заради сходното държание на Христо  Ядосвах се, изнервях себе си, както и него самия, докато не разбрах, че е по-лесно да се премиря  Понякога е по-лесно да се водим по децата си, отколкото те по нас. Всъщност в повечето случаи те по-добре знаят от нас самите как се чувстват и кое е по-полезно и благоприятно за тях 
До преди 2 години аз висях под прозорците на децата, за да ги питам дали ще играят, в магазин трябваше да се заделим настрана, никой да не ни вижда, за да ми каже какво иска да му купя, не говореше дори на дядо си(баща ми). Всичко това направо ме вбесяваше  Безсилна в опитите си да го приобщя към "нормалния' , според мен, начин на общуване, просто се предадох и нещата си дойдоха на мястото  Сега често се шегувам с него като вика някое дете:"Веска-а-а...", и аз след него като ехо :"Веска-а-а...", той се усмихва срамежливо и ме моли да спра 
Както казва Бояна, има си и хубави страни да си интроверт. Можеш да бъдеш сигурна поне, че по-близък човек за него от теб самата и баща му най-вероятно, няма да има в детската му възраст. Ще  споделя всичко първо с вас и ще бъдете спокойни 

Канелка, единственото нещо, което съм чела за такива деца като Рони и храната да се предлага в привлекателен вид  Може би вече си опитвала...

За подкупите - не ми се налага или по-скоро избягвам, защото както казва Диди, по-скоро би отказала всякакъв вид храна веднага, щом чуе, че има бонбон или там каквото е 
От друга страна, при нас май стана обратно - Лили ме подкупва  Когато не иска да се храни сама, следва:" Мамо, хайде да ходим да нареждаме пъзел и да ям!"  Така и двете сме доволни - хем тя си нарежда пъзелите, хем е наядена 
А с тези пъзели направо вече ме побърква . Имаме само 5 и всеки ден ги редим поне по 5 пъти  Хубавото е, че прекарваме равномерен брой часове вкъщи и навън 

Дес, четох те с усмивка на уста  Винаги ми е било приятно да чета за Хриси и Вяра 

Скреч, Митко крие ли се, когато ака в гащите? Лили имаше такъв период, но бързо отмина  Сега по-скоро би се изпуснала да чишне в гащите, когато е залисана в игра. Надявам се, че и при вас ще отмине скоро 
Често засичам, че с теб действаме по сходни начини  Аз също оставям Лили да и дойде само желанието за нещо, което преди това ми е отказала 

Моничка, дано скоро отмине този период 

Мариянка, страхотно време и настроение ви пожелавам 

Лили напоследък е на вълна броене  "1, 5, 8, 9, 10"  Познава вече някои от цифрите, като първата научена беше 0  Много успешно се вписва в махалата с децата на по 7-8-9 години  Играе с тях на Миженка, на Спаси и т.н

Нямам повече време...

Бояна, Скреч, Роси, благодаря ви за идеите!
Лошото е, че всичко съм опитвала. Ще погледна статиите за ПЗ, не съм попадала на тях.
За предлагането на храната в красив вид - да, само така предлагам - сервирам му в хубави чинии, винаги с интересна салфетка, прибори, чашка. Сядаме заедно на масата.
Понякога му разказвам му приказки за любимото му зайче Тони, което има градинка, там си сади плодове и зеленчуци, за да може готви. Описвам целия процес на готвене, после идват приятелите на зайчето - патето Мони,  Миши /любимото мече/ и Рони и всички много харесват супата на Тони.
Приказката за житената питка също е във вариант как бабата на Рони прави питка, пак описвам подробно как я прави, после чака Рони да дойде и междувременно стават всички приключения по приказката, докато накрая питката се връща вкъщи и Рони сладко-сладко я изяжда. С питките нямаме проблем - яде всичко тестяно. Но ако бабата готви супа, това не довежда до резултат и наяве Рони да яде. Свекърва ми вече също е вдигнала ръце и изпада в паника как ще го храни, докато й е на гости по 24 часа всяка седмица.

Изчезвам, че имам работа в двора, градинарите ни не стават за нищо.
Апропо, бяхме във Виена, голямо ходене беше, остлабнала съм с 300 гр., но още трябва. Преди малко мерих летни панталони в един магазин и се ужасих как ми стоят - няма да купувам нищо, докато не отслабна. Сега съм в тиха депресия и съм обявила гладна стачка.