Предложение за започване на учебната година от 1 септември

Аshura и аз се чудих дали пишеш сатирично  /в началото /или се  опитваш да се отървеш от детето си почти истерично /към края/...

Остана ми едно лошо усешане в крайна сметка... ако не е сатира... прочети го внимателно, моля те!

  Разбира се, че се шегува момичето.За съжаление, в реалността, сатирата звучи толкова реално.

  Ако е шега, много е горчива.... За съжаление, колкото повече го чета, толкова по реално написано ми звучи.

Ами и на мен това ми е надеждата, но последните изречения оборват идеята... /Като попадна в трафик и напазарувам, аз и без това  успявам да си взема детето около 19 часа. Кога да му готвя, кога да го храня, кога да го слагам да спи?/

Ако имаше още едно след него от рода на "пък и събота и неделя и без това едва изтърпявам..." щях да повярвам на шегата

   Не е сатира, не е шега, а провокация да се замислите за реалността. Не ви ли прави впечатление, че отговориха само възмутени, а на тези, които им изнася и си захвърлят децата по цял ден на училище, не си показаха и носа. Ще отговоря подред на всички поставени въпроси.
    Не завиждам на учителките, а напротив, много уважавам тази професия. Смятам, че отпуските са им малко, а по Кодекс на труда те са на осемчасов работен ден, като половината време отделят за подготовка и проверка на ученически работи. Съвсем скоро Световната банка призна тежестта на учителския труд и предложи те да се пенсионират по-рано.
    Не съм станала учителка, защото не ми се учат няколко магистратури и още толкова специалности плюс професионални квалификационни степени, които човек може да си ги придобие само с една докторантура от три години труд, а не осем, както е при даскалиците. При това учителките работят за 18 СТОТИНКИ на час на дете. Е има и такива, които получават 25, че даже и 33 стотинки на час на дете. КОЙ НОРМАЛЕН ЧОВЕК ЩЕ РАБОТИ ЗА ТАКОВА ЗАПЛАЩАНЕ. /а ние не ги подкрепихме в стачката и ги смятахме за нахалитети/ За да може една учителка да отидете на работа и да ни обучи и изчува децата ни, тя трябва да работи с 4 деца през целия ден безплатно, за да плати билетчетата в градския транспорт. За такси и кола даже и не споменавам, но ако искате и това ще ви изчисля.
    Относно това, което съм написала като "предложения", разбира се, че съм против. Против съм целодневното обучение. За този престой от рано сутрин до късно вечер се сменят двама възрастни специалисти, а детето е едно на този шум, без почивка, обуто по цял ден в ботуши или маратонки. Първото нещо, което питаха родителите на предварителните родителски срещи преди записване в първи клас, беше до колко часа ще може училището да ни обгрижва децата. Колкото по-късно, толкова по-добре. Коя учителка си е оставила детето на занималня. Ако беше толкова хубаво, те първи щяха да си ги дадат. По мое време само нехранимайковците ходеха на занималня.
    А относно болните деца в училище е обичайна практика. Кашлицата не била заразна, защота идва или от пневмонията, или от сополите, или от болното гърло. Затова детето ще ходи на училище. А това, че със скарлатина е в класната стая, няма нищо страшно, нали е по-добре да я преболедуваш като малък. А тази докторица, която ми връща дето от учебни занятия, нищо не разбира, защото това не конюктивит, а  е алергия. "Може ли, госпожо, да давате антибиотика на детенцето ми, защото то вече няма температура, но още не е излекувано" чух един път във фоайето на училището. Тези родители не мислят, че допринасят за едни бъдещи злокачествени заболявания на своите деца.
    В заключение ще кажа, че българинът си мрази детето, защото го държи по цял ден в училище, води го болно, че даже и през лятото не може да се грижи за него.

Да училищата са детегледачи, а често бабите по подразбиране са помощен персонал.
Въпрос на култура и приоритети

С някои общи постановки бих се съгласила, но изводът направо ме изуми. Каква патетика! Какъв покъртителен субективизъм!
Бих се посмяла, ако не познавах различни хора, живеещи различен живот и имащи различни възможности. Щото ако аз нямам проблеми да си пратя децата при бабите- пенсионерки, да им платя 1-2 лагера или летни школи, то комшийката има. Работи на смени, съпругът и изкара инсулт тази година /това не е алегория някаква, детето е приятел на сина ми/. Само тази обективна констатация ми е достатъчна, за да възприема подобни твърдения от типа на "българинът си мрази детето, защото го държи по цял ден в училище, води го болно, че даже и през лятото не може да се грижи за него" най- меко казано като неправилни и тесногръди. Истината е, че подобни твърдения следва да се квалифицират доста по- сурово, обаче.
Като изнамерите начин повсеместно по нашенско един родител да има възможност да си остане дома за 3 месеца и кусур, можете да сипете подобни грозни обвинения.

Повярвай- в редица случаи и на възможности. Мога само да ви пожелая да не го разберете от личен опит. Аз само се благодаря, че моят също не е личен.

Judy, съгласна съм, че има намесени възможности.

Но примерите които аз съм видяла са резултат само и единствено на приоритети.
Не мога да се съглася, че майка и баща на стандартно работно време имат нужда детето им да живее при баба през работната седмица докато попорасне - стане на 10-12..., /включително градинския период!/ Или че дете от ранна кърмаческа въраст трябва да има изработен график работната седмица с едната баба, почивните дни с другата... Познавам и майки, които сменяха работни места, но останаха близо до децата си.

Та знаем и 2 и 200 ако искаме, но не винаги искаме...

Аз дългата ваканция имам предвид, понеже тя се обсъжда. За едно 90% от родителите, които познавам, е невъзможно да подсигурят три месеца и половина престой на родител вкъщи, за да не е само детето. Който има баби- ползва. Не всички имат, обаче. Не всеки може да си позволи гледачка до V клас на децата си също.
Аз помня няколко учителски стачки, лично преживяхме най- дългата. Имах работнички, знам какво им костваха протестите на учители па макар и за 3 дни само, да не говорим за месец и то след 3 и половина месечната лятна ваканция. Като човек с наистина разнообразен практически опит наистина знам 2 и 200, както и че не за всеки са постижими и двете неща. По- често между тях има едни 198. Изключително не на място бе цитирания от мен извод просто за "нелюбовта" на българина спрямо децата му. Звучи ми като от човек, подсигурен и без поглед в страни. Рядко съм негодувала толкова силно.


А тук сигурно ли е, че става въпрос за училище, а не за детска градина? Нито при мен, нито при детето ми се е случвало учител да дава в училище антибиотици и въобще- лекарства.

ЗА съм по-равномерното разпределение на ваканциите през календарната година.

По повод горните писания за мразените деца - имам двама сладури. Нямам баби, лели, стринки, пари за детегледачки и пр. През този грипен сезон отсъствах поне по една седмица на месец, резултат - последно предупреждение, намаляване на заплатата до размер, който обезсмисля ходенето на работа и кашлящо и сополиво дете в детската градина - възмутена съм от дъното на душата си, че към страданието, тревогата, угризенията и вината, които изпитвам се опитвате да прибавите още негативни емоции.

Е, добре де, ако децата имат зимна и пролетна ваканция по 20 дни, плюс още няколко по-кратички, как родители, които ходят на работа могат да се справят? Мисля, че който не може да излезе в отпуска за три месеца през лятото, ще среща същите трудности за други 5, но по-кратки отпуски.
И наистина ми се струва безмислено децата да стоят затворени вкъщи в неприятните и студени сезони, а през хубавото време /лятото/ да ходят на училище. Аз лично не се сещам как да осигуря здравословна почивка на децата си през зимата. Приемете, че нямаме възможност да ходим на зимни курорти, че нямаме възможност да ползваме две-три седмици отпуска през зимата/пролетта. И какво следва - мама и татко на работа, а децата вкъщи пред телевизора или компютъра. Страшна мисъл за учениците, няма що! И за колко време можеш да изведеш едно дете навън, ако е минус 10 градуса, или дори плюс 10, но вали и духа вятър?
Защо гледаме какво става по света, а не се съобразим с конкретните условия в нашата държава? И аз се учудих, когато едни приятели, които живеят в Сингапур, ми казаха, че децата им тръгват на училище от 15ти август. "Ама как така, възкликнах аз, та това е средата на лятото!", а те ми отговориха, че там винаги е лято и независимо как се нарича ваканцията, то тя винаги е съпроводена с хубаво и топло време. Такива ми ти работи.
Не стига, че в нашата страна лятото едвам докосва трите месеца /понякога е и доста по-късо/, ами и дайте да ги натикаме децата в класните стаи, а да ги пуснем да джапат в локвите през студените дни.
Колкото до това кой родител как се справя с отглеждането на детето си, това не е проблем на образователната система. Училището е, за да учат децата, а не да стоят някъде на забавачка. И сроковете, хорариумът на часовете, материалът, организацията на учебен и неучебен период трябва да са съобразени с оптималното положение, в което децата да не са пренатоварени, но и да имат достатъчно почивка между учебните години. Иначе всичко се слива в една протяжна, вечна и нескончаема учебна година, която продължава от първи до 12-ти клас.
И ако сега нямат дълги "отпуски" учениците, кога да имат? Когато започнат работа и им се полагат някакви мижави 14 работни дни за цялата година? Нали се борим да им осигурим именно детство, а не работна седмица и работна година.

Baibibi, има разум в това, което пишеш.

   Абсолютно съм съгласна.Независимо кой е сезона, родителят все трябва да го гледа, щом е ваканция.
   В училището работят учители, а не детегледачи. Ето това е, което измества темата. Проблемът който възниква, е не в икономиите или нещо друго, а в това родителите да нямерят кой безплано да им гледа децата. А истината е, че безплатен обяд няма.

    Вижте какъв хубав диалог се получи. Напълно съм съгласна с baibibi, dimana27 и останалите форумки, които отговориха на моите предизвикателства.
    Учителката на моето дете казва същите думи, че училището е институция за обучение и възпитание, а не за отглеждане на здрави и обгрижване на болни деца. И аз напълно заставам зад думите й. А всяка майка ще реши сама за себе си какво да жертва - кариера или заплата. Защото майчинството е жертва. Или пък ще жертва психиката и здравето на детето си. Робин Темпъл психолог и изследовател на деца със специални образователни потребности т. е. деца с проблеми в ученето казва, че целодневния режим на обучение нанася непоправими психични последствия върху личността. А вие искате и лятна ваканция  да нямат. Ако едно дете ходи на лятно училище, то върши всички дейности там организирано и под контрол. Послушни робчета ли искате да възпитате от децата си? Или искате учебния процес не само да съвпада, но и да е по-голям от работното време на родителя. За да може да си го заведете на школото, да си напазарувате след работно време /е ако има време за кафе с приятелка, ще е супер / и българското училище ще покрие всички образователни потребности и стандарти на обществото. Да, но детето е член на семейната единица и като такова е член на обществото.
   А относно коментара на Judy за лекарствата в училище ще кажа , че детето ми никога не е ходило на детска градина. Или лекарства в училище не може, а в детската градина може?  Носенето на лекарства и в градините, и в училищата са абсолютно забранени! Скоро един съученик на детето ми го почерпил с "бонбонче" за болно гърло. Моето е алергично към една от съставките и получи алергичен пристъп. Добре, че учителките имат и някакво медицинско обучение, та нашата преподавателка реагирала абсолютно адекватно и му спаси живота. Попитах майката на болното дете защо не е спазила Правилника за вътрешния ред на училището, който ни четат в началото на всяка година, и е позволила носене на лекарство в часовете. Отговорът беше, че нейното дете кара такива болести на крак. /Айде холан, някакво си болно гърло!/ По време на епидемията от свински грип излезе заповед на РИОКОЗ, според която учителките имат право да връщат всички деца от учебни занятия, които имат симптоми на настинка. Тази заповед все още не е отменена. Питам се само защо учителките не я спазват.

Защото и така може. Няма тодители, които да си изискат дължимото. НИто санкции, които да ги предпазват от подобно погазване на реда.

Не смятам, че майчинството е жертва. По-скоро родителите живеят различно от хората без деца. В голяма степен това зависи и от парите с които разполагат.

Времето е пари. По-същата причина на някой майки не им е останал доход, който да жертват за да бъдат до децата, но продължавайки и да ги издържат някакси, въпреки че нямат проблем с ценносттната ориентация спрямо децата от твоя гледна точка. Вече писах, че те не са мнозинството. Но и тях ги има.