По желание на Люси, но предполагам и другите ще го забележат и отбележат.
Писмото на Едуард до Бела, преди да си тръгне, от толкова обсъждания от някои от нас фик Emancipation Proclamation.
La mia bella ragazza,
Франклин Делано Рузвелт беше казал някога, че свободата не се дарява; тя трябва да бъде постигната. Този човек беше един от нашите президенти. Нямам идея дали го познаваш. Както и да е, някъде в пети клас научих кой всъщност е той и си спомням как се вбесявах, тъй като не виждах смисъла на упражнението да се изучава историята, когато вече всичко е една затворена страница. Спомняйки си онова време, осъзнавам какъв невежа съм бил, но ето тук се съдържа смисълът на това, което искам да ти обясня.
Голяма част от нещата в живота приемах за даденост и не се радвах на малките - нещата които човек пропуска просто ей така и би следвало да му бъде позволено да ги изживява като всички останали. Не е честно това, което на теб ти се е случило, и аз го усещам единствено и само защото те познавам. Бих искал повече хора да го забележат. Може би, когато стане така, ще се види и смисълът на това да се преподава историята и да се учим от грешките, които сме направили, да не ги повтаряме като някои нещастни копелета, а и нещата по света да не са чак толкова прецакани.
Ти се появи в моя живот миналия септември и преобърна всичко с главата надолу. Ти ме промени и ми даде нещо, за което никога не съм си и помислял, че ще имам за бога, нещо, от което дори не съм осъзнавал, че имам нужда. Ти ми даде любов. Ти ме научи какво значи да живееш и беше причината да се събуждам сутрин рано, да се боря в момент, когато, аз съм решил да се откажа. Благодарен съм ти за това - нещото, което никога няма да взема за даденост. Обичам те, Изабела. Обичам те и това е причината, заради която трябва да сторя това сега.
Както ти написах, свободата не се дарява, и трябва да знаеш, че това, че казах, че ще бъдеш свободна, не те прави такава. Свободата трябва да се извоюва и именно това трябва да направиш. Трябва да излезеш и да я отвоюваш. Светът е в краката ти, чака те живот, изпълнен с мечти и възможности, които няма да имаш с мен. Знам, че има мечти, които искаш; мечти, които винаги си имала и че не бива да ги жертваш заради мен. Ти си жертвала достатъчно в своя живот заради егоистични копелета. Аз взех своите решения, избрах своя път и истината е, че ти заслужаваш повече от това, което мога да ти предложа. Толкова много те обичам, толкова много те искам в живота си, но не съм чак такъв егоист, бъди сигурна в това.
Когато четеш това, аз ще съм си отишъл. Знам, че съм страхливец, но просто нямаше друг начин да ти кажа тези неща открито - очи в очи. Много съм слаб и никога няма да си простя, че ти отказвам това, което заслужаваш - истински живот. Живот далеч от тази измет, в която ти да си просто Бела, красивата, умна, талантлива жена и притежаваща сила, такава каквото не съм срещал в никого другиго преди теб. Върви, бъди себе си, а не онова, което хората около теб са опитали да те направят през годините. Отиди в училище и намери своето място под слънцето; прави нещата, които съдбата е предопределила за теб. Ти си специална, не го забравяй никога. Трябва да покажеш на тези копелета какво изпускат, ако теб те няма. Покажи им, че не могат да сломят моето момиче.
Съжалявам, ако те боли, но, повярвай, това трябва да се случи. Никога няма да те забравя, благословен съм, че видя нещо в мен, нещо с което заслужих любовта ти. Тази година с теб беше най-големият подарък, който някой някога е правил за мен. Най-накрая видях светлината и дължа това единствено на теб. Плащам, като те пускам на свобода.
Няма да чуеш за мен, защото не би било честно спрямо теб. Не се притеснявай, аз ще се справя, ще оцелея. Както ми каза веднъж, аз съм оцеляващ. Ще оцелея, а и ти също. Не се страхувай, знам, че си готова. Само фактът, че четеш моето писмо, е доказателството колко далеч си стигнала и колко много още можеш да постигнеш. Ти си готова за света, Изабела; той те очаква седемнадесет години. Не го карай да чака повече.
Заставам зад всяка своя дума, която съм ти казал, искам да си наясно с това. Нищо не е по твоя вина и нищо, което си направила, не е причина това да се случи сега. Правя го, защото те обичам. Тръгвай. Накарай ни да се гордеем с теб. Вярвам в теб - и винаги ще бъде така.
Едуард
Мога само да кажа - long live Edward!
Надявам се, че ви е харесало така, както и на мен.
Виж целия пост
Писмото на Едуард до Бела, преди да си тръгне, от толкова обсъждания от някои от нас фик Emancipation Proclamation.
La mia bella ragazza,
Франклин Делано Рузвелт беше казал някога, че свободата не се дарява; тя трябва да бъде постигната. Този човек беше един от нашите президенти. Нямам идея дали го познаваш. Както и да е, някъде в пети клас научих кой всъщност е той и си спомням как се вбесявах, тъй като не виждах смисъла на упражнението да се изучава историята, когато вече всичко е една затворена страница. Спомняйки си онова време, осъзнавам какъв невежа съм бил, но ето тук се съдържа смисълът на това, което искам да ти обясня.
Голяма част от нещата в живота приемах за даденост и не се радвах на малките - нещата които човек пропуска просто ей така и би следвало да му бъде позволено да ги изживява като всички останали. Не е честно това, което на теб ти се е случило, и аз го усещам единствено и само защото те познавам. Бих искал повече хора да го забележат. Може би, когато стане така, ще се види и смисълът на това да се преподава историята и да се учим от грешките, които сме направили, да не ги повтаряме като някои нещастни копелета, а и нещата по света да не са чак толкова прецакани.
Ти се появи в моя живот миналия септември и преобърна всичко с главата надолу. Ти ме промени и ми даде нещо, за което никога не съм си и помислял, че ще имам за бога, нещо, от което дори не съм осъзнавал, че имам нужда. Ти ми даде любов. Ти ме научи какво значи да живееш и беше причината да се събуждам сутрин рано, да се боря в момент, когато, аз съм решил да се откажа. Благодарен съм ти за това - нещото, което никога няма да взема за даденост. Обичам те, Изабела. Обичам те и това е причината, заради която трябва да сторя това сега.
Както ти написах, свободата не се дарява, и трябва да знаеш, че това, че казах, че ще бъдеш свободна, не те прави такава. Свободата трябва да се извоюва и именно това трябва да направиш. Трябва да излезеш и да я отвоюваш. Светът е в краката ти, чака те живот, изпълнен с мечти и възможности, които няма да имаш с мен. Знам, че има мечти, които искаш; мечти, които винаги си имала и че не бива да ги жертваш заради мен. Ти си жертвала достатъчно в своя живот заради егоистични копелета. Аз взех своите решения, избрах своя път и истината е, че ти заслужаваш повече от това, което мога да ти предложа. Толкова много те обичам, толкова много те искам в живота си, но не съм чак такъв егоист, бъди сигурна в това.
Когато четеш това, аз ще съм си отишъл. Знам, че съм страхливец, но просто нямаше друг начин да ти кажа тези неща открито - очи в очи. Много съм слаб и никога няма да си простя, че ти отказвам това, което заслужаваш - истински живот. Живот далеч от тази измет, в която ти да си просто Бела, красивата, умна, талантлива жена и притежаваща сила, такава каквото не съм срещал в никого другиго преди теб. Върви, бъди себе си, а не онова, което хората около теб са опитали да те направят през годините. Отиди в училище и намери своето място под слънцето; прави нещата, които съдбата е предопределила за теб. Ти си специална, не го забравяй никога. Трябва да покажеш на тези копелета какво изпускат, ако теб те няма. Покажи им, че не могат да сломят моето момиче.
Съжалявам, ако те боли, но, повярвай, това трябва да се случи. Никога няма да те забравя, благословен съм, че видя нещо в мен, нещо с което заслужих любовта ти. Тази година с теб беше най-големият подарък, който някой някога е правил за мен. Най-накрая видях светлината и дължа това единствено на теб. Плащам, като те пускам на свобода.
Няма да чуеш за мен, защото не би било честно спрямо теб. Не се притеснявай, аз ще се справя, ще оцелея. Както ми каза веднъж, аз съм оцеляващ. Ще оцелея, а и ти също. Не се страхувай, знам, че си готова. Само фактът, че четеш моето писмо, е доказателството колко далеч си стигнала и колко много още можеш да постигнеш. Ти си готова за света, Изабела; той те очаква седемнадесет години. Не го карай да чака повече.
Заставам зад всяка своя дума, която съм ти казал, искам да си наясно с това. Нищо не е по твоя вина и нищо, което си направила, не е причина това да се случи сега. Правя го, защото те обичам. Тръгвай. Накарай ни да се гордеем с теб. Вярвам в теб - и винаги ще бъде така.
Едуард
Мога само да кажа - long live Edward!
Надявам се, че ви е харесало така, както и на мен.
за цитата!
Само благодарение на него не се подадох на тъгата. 
такова ми е едно романтично........
Цве е пуснала страхотен пост 
- Роб многооооо липсвааааааа!!!
