Мъж телец

Жози, браво на теб. Добра готвачка си и явно обичаш да готвиш. Аз съм начинаеща в тази област. но мойто теленце много обича да вилнее в кухнята,аз му помагам в подготовката на зеленчуците, той си ги бърка,овкусява,пече,готви...и яде. задължително има месо! но после....всички купи,тенджери,що има са изпоцапани и познай кой ги мие(че не се слагат в миялната). ама браво на него,много си го хваля. като имаме гости задължително той прави нещо. аз ако готвя нещо е по-постно,че само месо   

Chopi не че искам да се заяждам ,но съм любопитен като гледам че си си променила мнението(може бИ)  от това преди известно време -
"да се женим? дори и да ми предложи след 5 год ако сме заедно все още, пак не бих се омъжила за него!!! не и за него! вярвам че не всички телци са такива......както и козирози"

Що така ?    

Ами ,какво да кажа - че съм бременна вече в 8 месец. Когато съм писала тези думи,със сигурност хормоните са бушували в мен много повече от сега, а и в момента отношенията ни с него не са изобщо добри,както и преди 2 месеца когато явно съм писала тези думи. Нормално е с такива мисли и чувства да напиша цитирам се" пак не бих се омъжила за него!!! не и за него" . всъщност бих се омъжила за него.може би,след време, ако съумея да си върна любовта му и доверието му, и отново си бъдем щастливи, тримата с бебчо, и ако той ми предложи де.

Чопи, той поне проявявал ли е някакви мисли за женитба и т.н. ... какво им става на тези мъже  .... всичко много лесно започва да им се разминава!

преди години е имал връзка и са се били сгодили с момичето. официален годеж,тя е отишла да живее в тях, после на квартира....но не го е чакала много много, щото след някое от неговите идвания(нали работи извън бг) тя му казала че е влюбена в друг. и всичко се развалило. с мен нещата са по-сложни, тъй като аз съм по-нервна, искаща повече отколкото давам, и не осъзнавам грешките си, или твърде късно. и вмомента като са ни наопаки отношенията, не очаквам нищо от него. искам да си върна любовта и доверието му и да се радваме и гледаме бебчо и пак да се обичаме. това за мен в момента е най-важното. е, сега да изкарам до януари и да родя живо и здраво бебче. преди време сме си говорили с него по въпроса за женитба- той не иска заради злополучния за него оппит, аз не искам заради факта че много двойки след време след брак се разделят...и от много време не сме обсъждаали тази тема. живеем заедно както се казва на семейни начала. това ми стига- да е с мен, а не с друга!

А пък аз да се оплача. Моето теле като ме изпращаше от срещата нали ми вика да сме излезели пак, тва онова. Аз му викам може. А сега като си писахме по скайп викам му: " Хайде може да излезем някой път пак!" И той: " Ама ти си твърдо решена да излезем?" Мн ме дразни Как може такова нещо? Все иска да изкара нещата сякаш аз изгарям да се видим, все той да е отгоре, на него да не му проличи по нищо, че иска да се видим.

Пффффф не може да си личи! Иска да му е мистериозно и всякаш той взема решенията! Дърпа ти се - нормално е!

Е, да, ама мен ме дразни неговата мистериозност. Така се чувствам унижена. Не знам докога ще издържа. Усещам, че по някое време ще ми писне. Пък и ако аз почна да се дърпам, нз кога ще излезем пак. Писна ми от неговите бавни решения. Сега сме пак на нулата. Нямаме уговорка за среща, нищо. Не мога да го чакам цял живот.

Абсолютно! И на мен не ми харесва това. Като ги гониш бягат, като си тръгнеш те преследват. Е това ако пък не са госпожички  Не ги разбирам аз така нещата, въобще не ми харесва да ме вкарват в такава роля във връзката. Между другото, този моят дето едва се откъснах от него, сега май е надушил, че излизам с друг и веднага цъфна на хоризонта, след цял месец мълчание. Е сори, ама в мене вече нещо се пречупи и никога няма да е същото. Аз т'ва сърце не съм го намерила на улицата да ми го подмятат напред-назад разни дебелокожи.  Такава любов...мерси, някоя друга да се пробва!

Coldasice напълно съм съгласна с теб. Сърцето ни не е магазин, в който всеки да си влиза и излиза свободно, когато пожелае. Тва се дразня на телците, че се държат като ощипани девственици. Кво ми се дърпа, все едно е жена. И когато той пожелае среща, аз винаги трябва да съм готова, да му откликна. Като не стане, после аз като пожелая среща, той ми се прави на важен. Той кво иска, като ме покани, да му припкам. Ами няма да стане и аз си имам достойнсво, няма да му се давам та...

абсолютно са такива, ЕГОисти и егоЦЕНТРИЦИ. Искат нещата да са така, че сякаш те са взели решението.
Осемгодишен челен опит.

Днес стават 16 години от как се запознахме с моето теле, то разбира се забрави 
Аз не си спомням да съм го  гонила, нито той да ми е бягал.
ps1 защо не изпробваш , временно да не го търсиш, остави го той да поеме инициативата, без да го пришпорваш.Жози е права, телетата искат те да вземат решенията.

Еееех, преди 16 години и ние се запознахме.
Веднага ме подгони - цели 4 години, докато ме улови.
12 години сме вече заедно, на моменти така ми е идвало да го изгоня. После ми минава.

Е, аз моето теле не го гоня. Той ме търси по скайп, писахме си. И т.к. когато той ми каза да излезем за среща, аз не му отговорих, реших, че сега като ме потърси е момента и той пак ме отряза

Имам преки впечатления от мъж Телец. Вече три години се познаваме и поддържаме връзка, която е не само приятелска. Като цяло благи, добронамерени хора, изключително находчиви и трудолюбиви, грижовен към близките си, в в същото време злопаметни, егоистични, забравят това което са обещали и т.н. Добър любовник, нежен, мил, забавен, но... тъй като аз съм Водолейка настоявам постоянно за внимание,  търся доказателства за обичта му към мен, остро реагирам когато нещо не ми харесва и това като че ли поизнерви нещата. Аз съм открита и по-първична, първо говоря, а после мисля. Той муден, спокоен, не говори за чувствата си, което естествено не ми харесва, но за толкова години постоянство, все си мисля че ме обича по някакъв начин. Ту показва с поведението си, че съм желана, красиви думи, радва ми се и наистина мислех че е искрен, а после те хвърля в невидение. Не мога да го разбера. Накрая се ядосах и му казах да не ме търси, а той добре... Веднага осъзнах, че не бях права, пожелах да се извиня, но телето потъна в дън земя... Не вдига телефон, не се обажда, не отговаря на sms-и, пълно мълчание. Незнам какво да правя... държа на него и не желая да се разделяме по този начин, но него все едно го няма........мълчи, трае и това е! Никога не ми повишавал тон, не е бил груб с мен, а аз съм си го позволявала много пъти и то телето си траеше и пак ме търсеше... Сега обаче ме постави в шах и незнам как да постъпя? Вече 2 седмици така. Помогнете със съвет, дали да продължавам да го търся или да се оттегля и аз.