Вас вбесява ли ви..

  • 11 123
  • 164
# 135
Не, не ме дразнят и защо?!  newsm78 
Те си казват каквото мислят и са доволни  Laughing
И двете ми деца не приличат на мен, е и те пак са си
сладурите на мама, а който си няма друга работа да търси
прилики и разлики  Mr. Green
Виж целия пост
# 136
А, това с приликите и разликите е доста забавно, понякога.
Laughing
Въобще не се дразня, даже ми е смешно, особено когато стават изцепки. Една приятелка каза на шефката ни, че дъщеря и прилича изцяло на баща си, но незнаеше, че впросния мъж не и е баща, а настоящо гадже на шефката Laughing
В нашата рода имаше един дядо, брат на моя дядо, който беше страхотен сладур, но си попийваше доста. Като бях на към 18 г. и един път се прибрах леко пийнала от един купон и нашите викат "Ето, на дядо си.... си се метнала, ако продължаваш така, ще почнеш да пиеш като него" Laughing. С брат ми сме умирали от смях за тези приказки и сравнения, а сеги си ги спомняме с усмивка.
А сега като ми казват, че дъщеря ми прилича на брат ми, въобще не се сърдя, даже ми е приятно. Факт е, че му е одрала кожата. Но в края на краищата и да ми каажат,че прилича на един кой си, какво значение има всъщност, хч не ми пука, нито пък се дразня. Не разбирам какво толкова обидно има, та ди го слагам на сърцето.   
Виж целия пост
# 137
Не, не ме вбесява. Аз не се вбесявам толкова лесно и то за незначителни неща.
Виж целия пост
# 138
Когато ми казват,че синът ми прилича на баща си,ми става криво,не се дразня защото е истина,за сметка на това пък племенницата ми е удрала кожата и много ме кефи с каква злоба снаха ми ми го казва. Joy
Виж целия пост
# 139
На мен са ми смешни пък такива изказвания. Като почнат да се надпреварват на кого прилича сина ми, голям смях. Еле пък една като ми каза "тайно" от мъжа ми, че приличал на мен, ама не казала на всеослушание да не се разсърдел мъжа ми и щях да падна просто!  Joy
А сина ми напоследък ужасно много прилича на майката и бащата на мъжа ми. Особено пък на свекърва ми - има нейните очи и вежди (само дето нейните са сини, а на сина ми са кафеви) и има нейните жестове и физиономии. На мен ми е много забавно да ги гледам двамата заедно. Свекърва ми има нещо като тик с едната си вежда и наскоро забелязах и че сина ми го има този тик.  Wink Също много прилича и на брат ми. Въобще е една много интересна смесица и даже имам чувството, че освен цвета на очите, който е взел от баща си, няма нищо друго на двама ни.  Joy
Виж целия пост
# 140
Не, не се дразня. Намрирам го за съвсем нормално.
Свекърва ми, много обича да анализира малкото ни момче - брадичката на баща му, челото на баща му, очите на майка му...
Когато казах "Взел е моя нос", отговорът беше "Няма нищо, нали е момче!"  Mr. Green
Виж целия пост
# 141
Аз като малка много се дразнех, когато ме срещат и ми казват дали приличам на майка ми, баща ми, леля ми и т.н.
Сега вече - ми е все тая  Mr. Green
Предполагам, че ако имам дете един ден, не бих обръщала много внимание кой, какво казва...
Виж целия пост
# 142
Не се дразня.
Тъжно ми стана, когато в родилния дом, часове след като се роди, видях, че прилича на дядо си по бащина линия.
От тогава, обаче, се промени невероятно много. Стана красавица като майка си, Wink което е видно и безспорно и няма от какво да се дразня. Whistling
Виж целия пост
# 143
На разсъжденията на роднините ни на кого прилича детето,въобще не се дразня.Така или иначе всички си ни обичат .Ясно е ,видимо е ,че дъщеря ни прилича на татко си.Дразня се само,когато чужди хора ме питат -твойто ли е? Редовният въпрос е:защо е толкова руса?Обяснявам защо ме дразни този въпрос-аз съм мургава,мъжа ми сега е кестеняв.Често ми се случва да казвам-детето прилича на баща си-той е бил тъй рус като малък.Като се оплаквам на свекървата какви въпроси ми задават, на нея ѝ става смешно-и тя е мургава,а сина ѝ-мъжът ми-като дете е бил рус като германче.Та и на нея са задавали същите въпроси Mr. Green
Виж целия пост
# 144
Не се дразня,какво значение има всичко това..не разбрах точно за какво е злобеенето от страна на авторката?Че хората имат мнение по-различно от твоето ли?На колко си години?
Виж целия пост
# 145
Малко се изхвърляте с нервното взиране в кой казал, какво, на кого...

Като изключим, че обикновено е вярно в някаква степен, такова твърдение иде да докаже, че детето е наистина биологично дете на бащата в очите на роднините по мъжка линия. Обикновено бабите, лелите и прочее доброжелатели, нямат предвид настоящият облик на човека с когото сравняват детето, а по-скоро останал им скъп спомен от усмивка, вперен поглед или дори подмятане на крайниците при ходене. Оставете хората да се порадват на миналото. Стига да не е прекалено, разбира се.

Сега се замислям - да ли ще се приеме за по-добър вариант коментар от типа "Ама, той/тя не прилича на никой от родата!?!?!"
Виж целия пост
# 146
Във връзка с приликите да ви разкажа:

Седя с Боби пред лекарския кабинет и чакам за преглед. Идва добре изглеждащ, поддържан мъж на над 45 с момиченце на около 3 години и сядат и те да чакат. След тях се донася майка с количка и момченце на около 1,5-2 години. Чакаме продължително. Майчето закача момиченцето и на няколко пъти подхвърля "дядо ти". Мъжът се върти на стола леко притеснен, даже тактично прокашля, но уви - принцесата здраво е сграбчила вниманието на дамата. Накрая господинът тактично обяснява, че той всъщност е бащата, а мацката много притеснена се изцепва:
 - Ама, аз, защото тя ИЗОБЩО не прилича на вас!
Виж целия пост
# 147
По-скоро досадни ми стават постоянните анализи на кого от родата повече прилича. И не опира само до визуална прилика, ами сравненията са във всевъзможни аспекти. Което, може и да е доста досадно понякога. И в зависимост на кой роднина се оприличава в дадената ситуация, се нарича със съответното име. Все едно детето няма идентичност и няма собствено име.
 Като гледат някоя снимка и кажат: "Тук прилича на еди кой си." -отговарям "Зависи кой роднина гледа снимката."- обикновено родата на баща му припознават свои черти, нашите и те и т.н.
 Все нормални неща са това.
Виж целия пост
# 148
Не ме вбесява това, че казват на кого прилича дъщеря ми. Ама ме дразни като кажат, че е одрала кожата на баща си (то, че е така-така е) ама всички почват да анализират как носа й, косата, устата и не знам си какво са негови #2gunfire Колко много приличала на брат си, а видиш ли не са от една и съща майка Sick #Crazy Няма лошо, ама ме дразни все едно трябва да доказвам пред не знам си кой, че детето ми е на този баща.  newsm78 Чудя се, ако беше взела повече мои черти какво ли щяха да кажат ooooh! #Cussing out
Виж целия пост
# 149
Изобщо не ме дразни, камо ли да  ме вбесява,като  ми казват на кого прилича детето ми. Още повече, че не мога да си изкривя душата и  да заявя, че прилича на мен. В началото приличаше на баща си, а сега от ден на ден все повече  заприличва на свеки/ която ме дразни нонстоп/ , която в  момента е   на 62 години и  с меко казано, неугледна външност,  но  на младини  е  била мадама, та дрънка. Та ще се радвам, ако малката  прилича  визуално  на  нея и  когато порасне. На мен самата ми е забавно   да търся  у нея прилики  с този или онзи  от  родата  и когато открия някаква,  се забавлявам  истински Simple Smile
Обожавам  детето си такова, каквото е, без  значение  на кого прилича и на кого не прилича. Щастлива съм, че имам точно нея. bowuu
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия