Гледам, че никой не коментира за детските градини в София, има ли някой приет. Ние не.
Аз се позагубих, но имах доста неприятни емоции. Бяхме прди 2 седмици на детски рожден ден (и беше много хубаво) и пътувахме за Сливен. Обаче оттам нататък ни се развалиха плановете, понеже Калоян пак се разболя. Пак диагноза бронхиолит, за един месец два пъти. Само че този път беше кошмарно. Едно че почна да повръща всички лекарства, които му давах, просто не можеше да ги преглътне и така стисна устни, че край, нищо не пропускаше. Даже като видеше лигавника и почваше да плаче и да се тръшка. При това аз много се притесних, а там около мен имаше 2 мои баби, една леля и майка и баща, като всеки от тях даваше ъкъл. Чудеха се защо се притеснявам толкова и постоянно ми повтаряха, че всички бебета се разболявали, всички бебета плачели...Накрая дойде мъжът ми и като Калоян повърна категорично и антибиотика ссе прибрахме, направо в Токуда и ни приеха. Той се пооправи, вече сме вкъщи, не кашля, няма хрема, но лошото е, че в стаята ни сложиха момиче, което по-късно приеха в Инфекциозна болница с диагноза морбили. През цялото време докато беше при нас лекарите се чудеха алергия ли е , морбили ли е , но не се сетиха да ни преместят, а и аз доста късно реагирах. Оттам вече изживях още един малък кошмар, начетох се на какво ли не, за болести, лекарства. Общо взето всички казаха, че нищо не можем да направим, само да чакаме и да се надяваме, че ще ни подмине. А инкубационния период е 10-14 дена. Поне научих едно, че когато има вирусно заболяване не се предписват антибиотици. И защо нашата педиатърка и две лекарки в Сливен ни предписваха. Трябвало да се прави кръвно изследване за да се установи. Така, че реших че при педиатърката няма да се лекуваме вече, ще ходя при други, харесах си един лекар.
Бях се уплашила, че Калоян няма да иска да се захранва скоро след толкова тормоз с лекарствата, но за мое учудване като стана на 7 месеца взе да отваря уста, даже се накланя към лъжицата и понякога си иска като ядем ние.
Явно просто, чак сега стана готов, преди зяпаше настрани и не проявяваше и никакъв интерес. Вече си седи самостоятелно и си играе, но падне ли по гръб се почва голямо мрънкане. Чак сега и почна да се обръща от гръб на корем, и то когато има нещо интересно наблизо, иначе не му се занимава 
.
Бебешондел, парола трябва .
Виж целия пост
Аз се позагубих, но имах доста неприятни емоции. Бяхме прди 2 седмици на детски рожден ден (и беше много хубаво) и пътувахме за Сливен. Обаче оттам нататък ни се развалиха плановете, понеже Калоян пак се разболя. Пак диагноза бронхиолит, за един месец два пъти. Само че този път беше кошмарно. Едно че почна да повръща всички лекарства, които му давах, просто не можеше да ги преглътне и така стисна устни, че край, нищо не пропускаше. Даже като видеше лигавника и почваше да плаче и да се тръшка. При това аз много се притесних, а там около мен имаше 2 мои баби, една леля и майка и баща, като всеки от тях даваше ъкъл. Чудеха се защо се притеснявам толкова и постоянно ми повтаряха, че всички бебета се разболявали, всички бебета плачели...Накрая дойде мъжът ми и като Калоян повърна категорично и антибиотика ссе прибрахме, направо в Токуда и ни приеха. Той се пооправи, вече сме вкъщи, не кашля, няма хрема, но лошото е, че в стаята ни сложиха момиче, което по-късно приеха в Инфекциозна болница с диагноза морбили. През цялото време докато беше при нас лекарите се чудеха алергия ли е , морбили ли е , но не се сетиха да ни преместят, а и аз доста късно реагирах. Оттам вече изживях още един малък кошмар, начетох се на какво ли не, за болести, лекарства. Общо взето всички казаха, че нищо не можем да направим, само да чакаме и да се надяваме, че ще ни подмине. А инкубационния период е 10-14 дена. Поне научих едно, че когато има вирусно заболяване не се предписват антибиотици. И защо нашата педиатърка и две лекарки в Сливен ни предписваха. Трябвало да се прави кръвно изследване за да се установи. Така, че реших че при педиатърката няма да се лекуваме вече, ще ходя при други, харесах си един лекар.
Бях се уплашила, че Калоян няма да иска да се захранва скоро след толкова тормоз с лекарствата, но за мое учудване като стана на 7 месеца взе да отваря уста, даже се накланя към лъжицата и понякога си иска като ядем ние.
Явно просто, чак сега стана готов, преди зяпаше настрани и не проявяваше и никакъв интерес. Вече си седи самостоятелно и си играе, но падне ли по гръб се почва голямо мрънкане. Чак сега и почна да се обръща от гръб на корем, и то когато има нещо интересно наблизо, иначе не му се занимава .Бебешондел, парола трябва .
След това като започнат да щъкат не навличам, защото е по-опасно да са навлечени и потни, отколкото леко облечени. 
За сметка на това спа от 21 до 4ч, това е велико постижение 
. Ама така е.Ели много сте хубави всичките.Ако не бях на сватба щях и аз да дойда. 
и 
