
Тука съм Реа, Полин.
Просто съм на друга вълна. Някак недомошарска. Наближи ли края на месеца се изнервям, защото напоследък все имам някои сметки забравени неплатени. Освен другото сменят директора ни и тъй като това не се е случвало от десетилетия, сега по коридорите ври и кипи от предположения ще подменя ли новият директор някои хора с негови си такива или не. Как да е съкращенията подминаха администрацията досега, но сами разбирате, че във време на криза всяка опасност да останеш без работа те плаши.
Ето защо колкото и да искам не мога да се изолирам от клюките за това какво предстои. То направо въздухът се е наситил с тях. Затова не мога да се настроя на обичайната уютна домашна кулинарна вълна, която цари тук.
На всичко отгоре тоя път ще приключваме месеца тази вечер след работа, а не на 1-ви. Не знам защо. Та ще постоя днес до към 8-9 на работа. Надявам се да не е до по-късно от 9. А главата ме цепи ужасно.
Ако Жу не беше на работа щях да съм на крачка да я замоля да се метне в колата и да ми донесе нещо като хап.Аналгинът от служебните аптечки, както винаги, е изчезнал. А уж никой не страдал от главоболие.

!
!!!
. 


.
!