СПОДЕЛЕТЕ 140

Дид, супер!!! радвам се за вас!!! 

Младежът пък рече, че тестът бил труден и му отнело повече време да го проверява. На темата за Левски се зарадвал много и писал доволно.

Само дето му отне близо 3 часа и половина да се обади след изпита  вече си бях изяла пръстите до втора фаланга 

Няма как да стане. Или всички, или никой, иначе рискувам неприятности с баткото.

Джей Джей, а дано да стане. И аз имах подобни намерения, ама ей на, Любо се настани на спалнята и върви го мести 

Днес видях един сладък споделетски Борко 

Наш Станислав вече си има собствено легло в отделна стая, ма някакси ме е страх да го пусна сам. Леглото е бая високо, сигурно ще трябва нещо стол/маса да се сложи, знам ли. Той много се върти, развива, абе....май си търся повод да не го отделя от нас.

Не се бях сетила. Пепи до скоро спа при нас (в леглото ни), но от както се преместихме си спи в неговата стая. А Анна от раждането си спи отделно, но това си зависи от детето, не от нас.

Морската градина напоследък е пълна със споделетки 

У нас голямото спи в кошарата, която купихме за малкото. Доскоро и двете спяха при мен. Въобще, мечтая за мига в който ще са отбити, разкарани в тяхна стая и баща им няма да отсъства 

Тези дни имам много работа, та не мога да се включа да отговоря на всички, които писаха още по темата Германия. Обаче наистина този път е различно и не си правя илюзии, че там всичко е цветя и рози. По-скоро видях с очите си какъв е светът там и всеки ден го виждам какъв е тук. И да, аз и вие, и още много хора се грижим предполагам в домовете ни и край тях да е хубаво и чисто. Но в момента, в който прекрача тази територия и се наложи да ида да чакам на спирка, в която има изоставено помещение, от което мирише на тоалетни. Или пък отида в някой парк и видя ръждясали детски съоражения за игра. И още куп примери. Или видя някой измъчен човек. И не чам там всички са щастливи и нахилени като напушени, но си личи, че са по-спокойни и удовлетворени.  Та въпреки, че съм емоционален човек и се втурвам в разни мисли и решавам, за пръв път имам усещането, че колкото емоционално, това би било и разумно и премерено решение, защото не бих хукнала на мига. Иска се сериозна подготовка като език и като професионален опит, но сякаш знаеш защо го правиш. И то дори не опира до Германия само. Имам приятели в Швеция, където също мисля да ида на гости като събера финансите. Но просто приятелката ми ми казва, че сякаш като си дойде тук, а после се връща там някак си изпитва облекчение и свобода. Та явно не е само при мен така.
Освен това явно наред с клтурното разстройство, ме обхвана и чисто физиологично такова   Предната вечер не съм спала от стомашни болки, нещо нетипично, но имам чувството, че съм тръгнала зимата за там, а съм се върнала лятото. Там със суитчър дебел и яке отгоре ми беше ок, върнах се тук - жега та се пука...

и тук е така, ако се интересуваш случайно усещането е естествено.
но пък като си отвън, постоянно в главата ти изникват образи от детството, родната улица, малките улички в центъра на /София/Бургас/Пловдив...

Да, то е така. Винаги като сме далеч от някого или нещо ни е мило и сантиментално. Виждаме го в най-топлите и хубави нюанси. Не твърдя, че би ми било безразлично, а просто, че освен точно тази емоция, трябва в случая да се послуша и разума.

AC/DC сигурно се чуват в цяла България, или поне в Западна 
Ние в Драгалевци сме все едно на стадиона 

Уви тук не. За жалост. 

При нас се чуват единствено и само климатиците на Карфур 

ее
Ами явно амфитеатралното ни местоположение има значение.
Ще ходя на малкото софийско балконче да послушам и да изпия една бира.

На ръба на нервна криза съм.

Слушам ДиСи от балкона , хихи
Разкошна акустика.