Кичур коса от кръщенето?

Мълчат... 

Когато кръстихме нашето дете, свещеника ни даде кичур от косата и каза да го пазим и да го сложим зад иконата. А когато дойдело време /след поне 100 години/ да се представи пред бог, се слага в ковчега, като доказателство, че е кръстена.

В интерес на истината, когато кръстихме малката в Рилския манастир, не ни казаха какво да правим с косичката .Стана ми интересно за това ,че се залепя на гърба на иконка.Явно ще трябва да направя консултация с някой свещеник.

Богослови не знам, но презвитерите сме на линия.

Косичката вече е намокрена със светена вода, дори и от мирото, с което се миропомазва кръщавания може да има по нея и затова е кощунство да се изхвърля. Пази се хем като спомен, хем и поради тази причина...

ПП. Ето, затова трябва да има вероучение в училищата!

 

Ето го и богослова, когото търсеше госпожата.
Здравейте! Аз съм православен иеромонах и ще ви разясня символичното значение на косата, която се отрязва след кръщението.
В Стария Завет не е имало монаси, но е имало възможност за мъжете в израилския народ да дават обет на Бога за назорейство за определено време. Това се упоменава в шеста глава на книга Числа.
Ето посочки: "обади на синовете Израилеви и им кажи: ако мъж или жена се реши да даде оброк за назорейство, за да се посвети Господу за назорей.../6:2/ бръснач не бива да се докосва до главата му.../6:5/" И по-нататък се споменават случаите, при които неговото назорейство може да бъде осквернено. Та за очистване на това осквернение той трябва да си остриже главата: "да остриже главата си в деня на своето очистяне"/6:9/.
Така, като знак за очистване се е стрижела косата.
При кръщението се очиства първородния Адамов грях, греха на непослушанието, а отрязаните коси служат като свидетелство за това духовно очистване. В православно вярващо семейство, или ако самият кръстен е вярващ, тези коси стоят на домашния иконостас редом с иконите, като напомняне за пазене на душевната чистота. Накрая на живота, ако косите и кърпата, заедно с кръщелната риза (при по-големи) са запазени, те се полагат в ковчега на починалия.
И още нещо. Наричането на име на новороденото се прави на осмия ден, като за първи се брои деня на раждането. Бабата носи младенеца в църква, където пред вратите на църквата се чете една молитва.
А пострижението, което не е на един кичур, а се извършва кръстообразно от четирите края на косите, се извършва на осмия ден след кръщенето. Но тъй като повечето кръщенета се извършват от невярващи, само като традиционен ритуал, свещениците правят всичко накуп. Затова и кръщенките, когато са извършени от по-съвестни свещеници, се проточват толкова дълго. Но който има възможност, може да раздели тези три части и така за никого няма да бъде тежко, а и свещеникът ще има достатъчно време да извърши само кръщенето на спокойствие, без да съкращава.