Хидроцефалия-2

bim_bam, стаите са с по три легла. Баня и тоалетна има към всяка стая. Топла вода има винаги. Храната на мен специално не ми харесваше...имаше някакъв болничен привкус, но аз към миризмите съм по-чувствителна, така че на нея може да и хареса. Свижданията са в определени дни следобяд, но обикновено след визитация може да се влиза, по-дискретно, без много шум. По време на визитацията придружителите на болните, без тези на децата, излизат и после вашият  човек може да влезе с тях.
krisi_pisi, обясниха ли ви къде е запушването и каква е причната?
Да, Иви е права. И аз имах много напрегнати моменти, в които той почти нямаше какво да суче, а ето, че още се кърмим и дори се чудя как ще го отбивам

Salvy  всъщност запушване няма. Оставили са долния катетър по-дълъг, за да не се налага скоро да се удължава, само че края му навярно е опрял някъде и източването на ликвора е спряло 
Условията са точно както си ги описала. Има и самостоятелни стаи, които се заплащат.

Ivy чесно казано за мен "не ми дойде кърмата" или "спря ми от нерви" е просто оражение на нежеланието да се кърми детето (дано не се обиди някоя мама, но наистина така мисля). Аз близо 7 месеца, 3 от които детето беше в неонатология и 4 с мен по други болници се цедих, за да има кърма за него, защото смятам, че особено за него като недоносено дете кърмата е жизнено важно нещо. Едва ли 4-те му операции не са ме стресирали достатъчно, че да ми спре.... Е вече ми спря наистина, но пък имам запаси във фризера 

Мерси за инфото за болницата   




Да ти кажа честно, аз мислех същото... докато не ми се случи. Точно от нерви и стрес  Буквално за часове, докато поставяха какви ли не диагнози на детето ми, коя от коя по - страшни /и грешни, слава Богу/, кърмата ми просто изчезна. И както сутринта имах хиперлактация и мляко за поне 5 деца, така вечерта нямах с какво да си нахраня бебето.

Аз пък съм на точно обратното мнение.Точно два месеца и 10 дни съм се цедила,докато детето ми лежеше в болница с нищожни шансове за оцеляване.Изцеждах огромни количества кърма.В деня,в който я изписаха,кърмата просто спря,ама грамче нямаше повече.Дори и хапчета за спиране не се наложи да пия.Освен това в същия този ден се разболях,ако могга така да се изразя-както два месеца се бях държала психически,така в деня на изписването се сринах,една седмица бях ни жива,ни умряла,само лежах,нямах сили да помръдна.
Тъй че тук не става въпрос въобще да не се обиди някоя от нас,просто нещата са толкова индивидуални,че ми се струва меко казано нелепо да се твърди,че спря ми кърмата от нерви е нежелание на майката да кърми. Това,че на теб не ти се е случило,не значи,че на друг не би могло.
При мен всичко това имаше още последици-след раждането на по-малката ми дъщеря мисълта за кърмене ме връщаше във времето,в което кака и се роди и едва не умря.Всеки път,като се опитвах да кърмя бебето,започваха да ми излизат онези моменти и плачех ли плачех.Накрая стигнах до решението,че моят живот и психическо състояние са по важни от кърмата и до днес не съжалявам за това решение.
Много се отклоних от темата,съжалявам.

Извинявайте момичета, разбрали сте ме погрешно. Говоря за случаи  (на които съм свидетел) в които майки на преждевременно родени деца използват оправданието "не ми слезе кърмата от стрес", а в същото време не са положили усилие да изцедят и една капка и да стимулират по някакъв начин кърмата.

Момичета, за съжаление всяка от нас е преживяла стреса от това да се сблъскаме със страшни диагнози. Да ни кажат неща, които къде верни, къде не, са ни сривали със земята и сме се изправяли пак, заради децата си. Всяка от нас е била водена от това да даде най-доброто на детето си и вярвам, че всички сме се справили по най-добрия към момента начин. Когато аз избрах да помагам на други майки да кърмят бебетата си, нямах идея през какво ще премина. Когато с второто си дете преживях всичко, което и вие самите знаете, просто исках да направя така, че моя опит да е от полза на някой друг. Съжалявам, ако по някакъв начин съм засегнала някой, в никакъв случай не съм искала да се получава така.

Хормонът пролактин отговаря основно за производството на млякото, а окситоцинът за освобождаването и потичането на млякото. От друга страна адреналинът блокира окситоцина и при стресови ситуации, може да изглежда така сякаш няма мляко и то не потича. Ако жената няма опит или някой, който да има нужната информация, за да я подкрепи, може да е изключително трудно да се справи в такъв момент. За много от жените, за които кърменето е приключило в тежък момент или изобщо не е започнало поради тежки проблеми или загуба, то остава силно болезнена тема, тъй като може да не са имали възможността да преживеят положителни емоции свързани с кърменето на детето им или положителния ефект от самата кърма. Жените, които по някакъв начин са успели да преодолеят препятствията от друга страна, обикновено свързват тежките моменти с нещо друго.

Не съм го споделяла много, но аз имах щастието да имам богатия опит с първото си дете. При кърменето с второто, това беше единственото време в което можех да дремна за 15тина минути докато се насуче и преди да почне да плаче отново. На мен ми се губят цели месеци от периода след раждането му, които вероятно съм блокирала някъде дълбоко и помня само откъслечно някои неща. Аз също плача всеки път като се върна назад и вероятно няма как да бъде иначе.

Ето един цитат, който вероятно ще хвърли допълнителен поглед над нещата.

Искрено се възхищавам на всички майки, които успяват месеци наред да изцеждат кърма за децата си, въпреки всичко, което преживяват! Още веднъж се извинявам за отклонението, водена бях от желанието да съм полезна с нещо, тъй като кърмата има благотворно влияние и върху развитието на мозъка 

И това също си е право на техен избор,който избор не ги прави нито по-лоши майки от другите,нито по-лоши хора.Просто има жени,които не желаят да кърмят,това е.Те  не си обичат децата по-малко от кърмещите.
Признавам си,че съм доста субективна,също доста докачлива на тази тема.Какво ли не чух за себе си от близки и роднини,когато казах,че не желая да кърмя малката си дъщеря.Освен на съпруга си,на никого другиго тогава не обясних какви са причините.Направих го след години .
Тъй че "не желая да кърмя" не означава "не обичам детето си".

 krisi_pisi ,как е детенцето сега?Ка к ви мина нощта?

Валенце, вероятно всяка майка избира едно или друго именно, защото обича детето си. Това е бил твоят съвсем съзнателен избор, за който ти си имала твоите си съвсем лични и очевидно силно болезнени причини! Не мисля, че има за какво да се виниш или другите да го правят. 

Разбира се, че всяка майка взима това решение за себе си и за детето си. Сестра ми има 2 деца и нито едно от тях не е кърмено, но аз смятам, че тя е страхотна майка. Аз се отдръпвам от темата за кърменето, защото съм съвсем далеч от мисълта да провокирам някакъв спор 

Ivy мисля, че теб те познавам (поне визуално) от лекциите в Майчин дом

Валенце, ноща ни мина доста тежко. Малкия беше с висока температура и се оказа, че имал пневмония. Качиха ни в реанимация, за да сме под непрестанно наблюдение т.к. долу в отделението няма жива душа. Много интересна и незабравима нова година се очертава  ана какво да се прави, важното е малкия да се оправи.

ееех,сега пък пневмония...нищо,ще се оправи мъничето,дано след всички тези перипетии дойдат хубави дни и за вас!
Сурчев там ли е,ако може да ми кажеш?

 Криси дано се овладеят бързо нещата.
 На мен още ми е пресен споменът от болниците и чак вкъщи усещам какъв ужас сме преживели ,още не мога да спя нормално.

Аз лично незнам точно кой е Сурчев, но чух да му спрягат името суринта в коридора, така че явно е тук или по-точно е бил тук защото вече всички запразниха.

Аз пък бях склонна да заклеймявам други майки по разни причини, до момента, в който не ми се обърна животът... Сега много се пазя от това Аз се цедих много упорито, включително 2 седмици след като отказаха вече да вземат кърмата ми за детето в Дома. И после спрях... Това за протокола
Валенце, изкарай си спокойно празниците, пък после питай за Сурчев!
Криси Писи, надявам се нещата да се нормализират и новата година да ви донесе хубави новини!

Криси дано по-бързо се пребори човечето (и аз мисля, че те помня, но не бях уверена)
Орхид, много прегръдки и за вас 

 Честита нова година ! Много здраве и радост да има в темата ви пожелавам!