Ваксини-дискусия за вредата от тях(тема 9)

И аз , може майката да се е притеснила и да е хукнала да изпълнява, нямат право, но знае ли човек на кого може да попадне. После иди се разправяй.

 НЕЩО ИНТЕРЕСНИЧКО     http://www.-spam078-/2010/05/1511/                   Джени Макарти: Спрете да съсипвате децата си с ваксини!

http://www.-spam078-/2009/09/499/          Самопризнания: “Нашите ваксини причиняват куп болести и смърт”

16.2.1.1. Poliomyelitis anterior acuta
(полиомиелит, детски паралич, болест на Heine - Medin)
Полиомиелитът представлява остро инфекциозно заболяване, причинено от
вирус с тропизъм, най-вече към мотоневроните в предните рога на гръбначния мозък и
двигателните ядра на краниалните нерви в мозъчния ствол. Характеризира се с
асиметрични вяли мускулни парези и парализи. Заболяването е известно много отдавна
и преди въвеждането на масовите ваксинации предизвиква епидемии в целия свят. У
нас последните епидемии са в края на 50-те години. След това се установяват отделни
случаи или малки взривове в отделни селища при неваксинирани деца. През 2001 г. у
нас са регистрирани 2 сигурни случая. В САЩ има приблизително по 15 случая
годишно, разделени по равно всред неваксинираните деца и неваксинираните
възрастни. Сезонното разпределение е лято и ранна есен ,предимно в месеците юли -
септември. Най-често страдат децата на 1 - 5 години и след това случаите значително
намаляват. В страни с добра полиомиелитна ваксинационна програма синдром на
остър преден полиомиелит се причинява най-често от други ентеровируси, като
Coxsackie вирусните групи А и B u ECHO –вирусите и има най-често доброкачествен
ход, като рядко води до значими паретични прояви.
Етиология. Причинителят е малък РНК вирус от рода Enterovirus-и, към
семейство Pikornavirus-u. Различават се три антигенни щама (типа): I тип - Брунхилд
(Brunchild), II тип - Лансинг (Lansing) и III тип - Леон (Leon), като инфекцията с един от
тях не води до имунитет към другите. Главният резервоар на инфекцията е човешкият
храносмилателен тракт, т.е. заразяването става по фекално-орален път и понякога чрез
носоглътката. Вирусът се размножава във фаринкса и интестиналния тракт. Само при
малка част от инфектираните болни вирусът навлиза в нервната система по
вегетативните влакна, разпространявайки се надолу по осевите цилиндри в
периферните нерви и в ЦНС. Възможно е разпространение чрез кръвта и лимфната
система.
Патоморфология. Заболяването засяга главно сивото вещество на предните и
странични рога на гръбначния мозък, предимно в медиалните им отдели, най-вече в
шийната и поясната интумесценция, както и страничните рога на гръбначния мозък.
Освен това се засягат моторните ядра на nn. facialis, vagus, glossopharyngeus,
hypoglossus и обкръжаващата ги ретикуларна формация в мозъчния ствол,
хипоталамуса, таламуса, вестибуларните, церебеларни ядра и дискретно gyrus
precentralis. Възпалителна левкоцитна инфилтрация се установява за няколко дни, но
мононуклеарни периваскуларни струпвания персистират за месеци. Нервните клетки
претърпяват централна до тежко изразена хроматолиза, съпътствани от микроглиална
инфилтрация и невронофагия. Пълно морфологично възстановяване на нервните
клетки може да се очаква само в стадия на централна хроматолиза. При съхранение на
по-малко от 10% от мотоневроните в съответните сегменти на гръбначния мозък,
мускулатурата на крайниците, инервирана от тях, остава парализирана и атрофична.
Наблюдава се и лек възпалителен ексудат в менингите.
Клинични прояви. Инкубационният период е от 1 до 3 седмици, но може да
продължи до 5 седмици. Възможни са няколко начина на протичане на инфекцията: 1)
Развитие на имунитет без болестни симптоми; 2) Заболяването протича като лека обща
инфекция без неврологични симптоми ( т.н. абортивен полиомиелит). Тези два типа
обхващат 95 до 99 % от инфектираните болни. Вторият тип протичане е най-важният
за разпространението на вируса; 3) Менингитна форма на заболяването. По време на
епидемия обхваща около 75% от случаите. Проявява се с фебрилитет, общомозъчна
симптоматика – главоболие и менингеални прояви с плеоцитоза в ликвора, но без
парализи; 4) Пълно развитие на болестта с периферни парализи (в редки случаи до
около 10%).
В клиничната картина на заболяването се разграничават 6 стадия: 1) Стадий на виремия с
грипоподобно състояние; 2) Стадий на привидно оздравяване. Налице е двувълново протичане на
общата инфекция за около седмица с временно подобрение за 1 - 2 дни и повторно влошаване; 3)
Препаралитичен стадий, с изразен менингеален синдром; 4) Паралитичен стадий; 5)
Възстановителен стадий и 6) Резидуален стадий.
1. Първият стадий на виремия започва най-често с висока температура 38 - 40º,
разтрисане, главоболие, болки в гърлото, мускулите, ставите, безсъние или сънливост,
адинамия, анорексия, гадене, повръщане и интестинални смущения. Продължава един
до четири дни, след което тези симптоми намаляват и дори изчезват. Почти винаги
остава лесна умора, отпадналост и лошо настроение. Това е стадият на привидното
оздравяване. Тези два стадия могат да бъдат обединени в общоинфекциозен стадий.
2. Препаралитичният стадий се разгръща отново остро с повишаване на
температурата (характерната двугърба температурна крива), главоболие, синдром на
менингорадикуларно дразнене (вратна ригидност, симптоми на Керниг и Брудзински),
болки в гърба и мускулите, обща възбудимост, неспокойствие, хиперестезия,
сомнолентност. Ликворният синдром е типичен за вирусните менингити: бистър,
безцветен или леко опалесцентен ликвор с плеоцитоза от 50 до 300.106/l, в началото
лека неутрофилия, а след това лимфоцитоза, установява се хиперпротинорахия от 0.50
до 3 g/l.
3. Паралитичният стадий се характеризира с остро развитие на периферни
несиметрични парализи. Те ангажират най-вече крайниците - повече долните и
предимно проксималните мускулни групи в тях. Уврежданията са сегментни, в
съответните миотоми. При засягане на повече сегменти вялите парализи обхващат
целите крайници. Най-често първите вяли парализи ангажират единия крак, но могат
да обхванат асиметрично предимно проксималната мускулатура и на двата крака. Те
по-рядко започват в едната или двете ръце или обхващат повече крайници.
Сухожилните и надкостните рефлекси на засегнатите крайници отслабват или
изчезват. Установяват се не много изразени фасцикулации, по-често преходни, но
понякога персистират и през следващите стадии. У малките деца парализите могат да
настъпят още в първите 24 часа, т. н. сутрешни парализи - детето си е легнало здраво и
се събужда с пареза или парализа на някой крайник. Обикновено мускулната слабост
достига максималната си изразеност за 48 часа, или понякога по-бавно - за седмица
или повече.
Уврежданията на моторните ядра на ЧМН в мозъчния ствол (IX, X, XI и XII
чмн) могат да причинят булбарна парализа с бърз летален изход, особено у кърмачета.
Внезапно появила се лицева парализа (VII ЧМН) у малки деца под 5 годишна възраст
винаги е подозрителна за полиомиелит с понтинна локализация. Болните често в
началото се оплакват от парестезии, но обективно не се установяват сетивни
нарушения.
4. Възстановителният стадий е бавен и настъпва след 7-10-15 дни от появата
на парализите и след спадане на температурата. Възстановяването зависи от степента и
броя на унищожените мотоневрони и приключва след края на втората - третата година.
5. Резидуалният стадий След третата година настъпва. Остатъчните парези са
трайни, с атрофия на засегнатите мускули и придружаващи трофични костни и ставни
нарушения - скъсяване на крайника, контрактури, артрози и анкилози (Фиг.1).
Крайниците остават парализирани и атрофични при лезия на над 90% от
мотоневроните в засегнатите спинални сегменти.
Според локализацията на увредите, при полиомиелита могат да се разграничат
следните форми: спинална, стволова (булбо-понтинна или булбарна и понтинна, по-
рядко мезенцефална) и асцендираща - т.н. възходяща парализа на Ландри (Landry).
Последната форма е рядка. При нея парализите започват от краката, като за часове
обхващат мускулатурата на трункуса и ръцете. При тази форма на заболяването
парализата на диафрагмата и интеркосталните мускули довежда до нарушение на
респирацията и може да обуслови летален изход. Стволовата, особено булбарната
форма, също води до нарушения в респирацията и вазомоторния контрол. В такива
случаи асистираната респирация и интензивните грижи са неотложни.
Изследвания. Вирусологичното изследване дава възможност да се изолират
полиомиелитните вируси от фекални проби или от смив от носоглътката на болния или
на вирусоносителя.
Диагноза и диференциална диагноза. Епидемичната обстановка, типичното
протичане с менингеален синдром и периферни асиметрични проксимални парализи,
както и вирусологично изследване верифицират диагнозата. Трудни за диагноза са
непаралитичните случаи, които протичат като грипоподобно заболяване, абортивните
и тези с изолирана едностранна лицева парализа. При паралитичните случаи трябва да
влязат в съображение полиомиелитоподобните заболявания, причинени от други
ентеровируси, например ентеровирус 71. Диференциалнодиагностични трудности
може да има с възходяща парализа на Ландри при острата възпалителна
демиелинизираща полиневропатия тип Гилен-Баре (Guillain-Barre) или със самата
остра полиневропатия тип Гилен-Баре. При тях началото е със симетрични парализи, с
възбудни и отпадни сетивни нарушения и типичен ликворен синдром.
Дисеминираният миелит е със симптоми характерни за увреда на бялото мозъчно
вещество. В менингитния стадий трябва да се имат предвид вирусните менингити
-Coxsackie u ECHO.
Лечение. Болните с полиомиелит изискват покой, внимателно проследяване на
гълтането, виталния капацитет, пулса, кръвното налягане с оглед респираторни и
циркулаторни усложнения. Трябва да има готовност за асистирана респирация, грижи
за недопускане на деформитети на крайниците и декубитуси.
Медикаментозната терапия е с антипиретици, витамини от група В, Е,
дехидратираща терапия - кортикостероиди с противооточното и
противовъзпалителното си действие, имунни антивирусни средства (недоказано
действие), антихолинестеразни средства - Nivalin. Във възстановителния стадий се
зпочва с внимателни пасивни движения последвани от системна рехабилитация. В
резидуалния стадий се извършват коригиращи ортопедични операции, с последващо
носене на ортопедични приспособления.
Профилактика. С пероралната ваксина на Сейбин (Sabin) от атенюирани живи
полиовируси от трите щама и добра лична хигиена се постигат най-добри резултати в
превенцията на заболяването.
Прогноза. Смъртността от полиомиелит е между 5 и 10% - по-висока всред
много малките деца и по-възрастните хора. Преживелите острия паралитичен стадий се
възстановяват пълно или частично, вследствие на морфологичната реституция на
частично увредените нервни клетки и в по-малка степен от хипертрофия на
неувредените мускули.

Цитат от същия източник.
Ето ви една епидемия.....(обърната в нечия полза) Къде е ваксината срещу много по-заразния ентеровирус?!?!?!

Мама Галка, входящ номер нямаш ли?
Уф, много се ядосах.
Забелязвам, че явно са се уплашили от публичността, все повече се опитват да ни притискат. Е, накрая балонът ще се спука.

  БЯСНА СЪМ
Идвам от РИОКОЗ, където уж трябваше да се явим на комисия, но неофициално г-жо доФторката ме уведоми, че нямало да стане. Отсъствах аз от града и днес отивам да си взема Решението им, където черно на бяло да стои, че РИОКОЗ препоръчва детето да се реимунизира. Да, ама не. Те пишели решения само, когато освобождавали някого. И пак същите локуми, как аз съм можела да откажа като се подпиша. Еееееееееееееееееееейййййй, амааа леееееко се ядосах. Казах й, че нищо няма да подписвам, ще ги послушам, но човекът който ще ваксинира детето ще подпише документ, в който поема всички последици. Еей, луда съм, бе. Ще отида с нотариус при тях. Тя личната щяла да се занимава. Говорили всички те и тъй решили. Ами да бяха се обадили на тази, която ни прати при тях и заяви, че има алергична реакция. Нее, обаждат се само на тези, които нищо не знаят. И тъй ми изфиряса от акъла да питам аз дали има подадено Приложение 8 от Наредба 15 и много ми се ще да продължа да тормозя т.нар. докторка. Въпросът ми е обаче, органът, който контролира РИОКОЗ е МЗ, нали? Би трябвало да ги уведомя, че някои хора не си вършат работата и потулват случаите. НОооооо... да беше министерство като министерство. Пък то ...извинете ме...ама от единия та в другия (много съм бясна).

Брит, нищо нямам черно на бяло, ама НИЩО!!!Комисията процедират по следния начин: Чакаш на огрооомна опашка пред кабинета, няма предварително записване, влизаш, казваш си проблема, взимат ти документите, хвърлят им бегъл поглед, и... чао. Казват, че това не може да е реакция от ваксина. Или ако е - то детето е било болно. И че временна пареза не можело да има...Не съм лекар, но това го видях с очите си на собственото дете. Не съм кьорава
Никъде нищо не записаха, докато бяхме в кабинето. После не знам какво правят с документине.
Сега проблема ми е, че след като са тормозили, заплашвали и глобили педиатърката ни, тя ми каза: "Спри се , вредиш ми!!!.....Ако не спреш, трябва да се разделим". Хубаво, ще я сменя, това е лесна работа, но не е в мой интерес - нали тя прегледа детето и знае за реакцията. Как да я накарам наново да ми издаде документи и да опише нашия случай? И ще смее ли...

Аз имам конкретна питанка? Много важна за мен. Какво ще стане, ако изведнъж целият свят спре да имунизира срещу каквото и да било?

Фалити на фармацефтични гиганти! Няма кой да го допусне, излишно си задаваш хипотези. 

Ренни

И все пак? Наистина ме тормози това....

Може да се подеме кампания година без ваксини, както ден без цигари.   

Дълбоко впечатлен от вашите истории и от личните си наблюдения, реших да се включа в дискусията.
Аз съм Румен от ХомеоХелп.

Проблемът 'ваксинации' ме интересува като практикуващ хомеопат (заради ежедневните си срещи с негативните последици от ваксинациите), като издател (предвид нелогичната оскъдица на адекватна литература по въпроса) и като човек (така и не успявам да преглътна задължителността на ваксинирането, чрез която се погазват елементарни човешки права).

Така че мотивацията ми да се заема с издаване на книга с истински истории на увредени от ваксини деца в България е много дълбока.
Най-голямата ми надежда, свързана с тази книга е да се провокира реално регистриране на уврежданията, естествено с произтичащото от това намиране на начин за обезщетяване на пострадалите.

И не на последно място - надявам се тази книга най-сетне да изведе на светло този проблем по начин, който да не може да бъде игнориран.

Но книгата е за реални истории, т.е. вашите истории, уважаеми дами.
По принцип смятам, че няма реални причини да се въздържате да ми ги изпращате, но уважавам дълбоко резервите ви, ако имате такива. Мисля, че просто трябва да поговорим за тях и те ще отпаднат.

Пожелавам успех в начинанието! Първа бих закупила книгата за семейната библиотека! 

Аз също ще си я взема, задължително!

Напускам темите  за и против ваксините. Уморих се Писна ми от безсмислени нападки и обиди. Явно с единици мога да водя културна дискусия (Камелот например). Пожелавам успех в търсенето на истината на всички