Грешките на родителите спрямо децата си и укорите на децата към родителите си

Публикувана: 28 апр. 2010, 14:35 ч.

Последно мнение: 1 май 2010, 23:10 ч.

2 946

# 15 30 апр. 2010, 14:00 ч.

Сгреших, че и купувах прекалено много неща, играчки, общо взето за собствено удоволствие. Така и отнех чувството да се радва на подарък като нещо рядко и изключително. Още по-голяма грешка беше, че допуснах материалния подарък да служи като стимул за определено поведение. Сега се опитвам да коригирам последиците, но не е лесно.
Ама наистина, научи го малко от малко тоя правопис де, то така направо не е за вярване, като че ли е нарочно.

Виж целия пост

Дидитка

# 16 1 май 2010, 04:01 ч.

Голяма грешка на моите родители беше че винаги ни сравняваха със сестра ми. Много бяха стресиращи въпроси от рода на "коя от вас рисува по-добре?" или "виж кака ти как свири на пиано, няма ли и ти да свириш като нея?" Имахме еднакви дрехи и играчки, въпреки че сме с 3 години разлика. От една страна, разбирам че са се опитвали да ни осигурят равенство и усещане за справедливост (еднакви играчки, да не завиждаме че чуждото е по-хубаво), но от друга страна ние сме различни личности с различни възможности, и това равнопоставяне относно постижения в училище или таланти е изключително нечестно и вредно за децата. В сремежа си да бъде като голямото, малкото расте с комплекси, особено ако няма заложени същите таланти. В нашия случай това има видими последици върху личността на детето като пораснал възрастен.

Виж целия пост

Пумукъл

# 17 1 май 2010, 10:09 ч.

Като дете ( Wink

) на родителите си най-голямата грешка, която отчитам на майка ми е прекалената грижа за нас, вкл. и за баща ми. Тя е била Слънцето в семейната планетарна система Mr. Green

Това формира с годините у мен едно непрекъснато разчитане на нея, да съм плаха в действията си, да не поемам инициативи, да съм неуверена и донякъде ленива и зависима.
Заедно с баща ми са засилили тези черти, защото са били прекалено строги, що се отнася до морал и във връзка с това съм получавала доста обиди и категоризации (много често неоснователни) относно стойността ми като личност, което естествено е стъпкало голяма част от самочувствието ми..., прекалено съобразяване с чуждото мнение, търсене на авторитети.
Моят дан в това развитие, чесъм се поддала, брат ми като момче се откъсна от опеката навреме Party

Може би и гените са дали своето отражение, но това са най-грубите грешки във възпитанието спрямо мен.

Виж целия пост

Albenafeld

# 18 1 май 2010, 15:58 ч.

Аз пък обвинявам моите родители за незаинтересоваността им спрямо мен, което ме е настроило малко враждебно и недоверчиво към света и се е отразило зле на самочувствието ми. Със сина си подхождам точно обратно, което пак отчитам като грешка. Със сигурност някой ден ще чуя упреци от него, но в никакъв случай няма да са "ти не ме обичаш достатъчно".

Виж целия пост

baibibi

# 19 1 май 2010, 23:10 ч.

Упрек към родителите си нямам. Приемам ги и ги обичам безусловно. За мен те са светая светих. Нищо, че са ме пошляпвали, че не винаги са били справедливи, че са имали огромни очаквания към мен, че са ме насърчавали да поема в грешната посока. Всичко това са правили, защото така са мислели в този момент и са го правили единствено с грижа за мен.
За моите деца - не знам. Не мога да преценя дали някой ден ще ме обвинят за нещо. Тяхно право е да го направят, ако смятат, че съм виновна.
Единствената уникална по рода си любов е тази на родителя към детето му. Но тя е еднопосочна. Тя никога не е равносилна на любовта на детето към родителя. Някой ден детето дарява със същата любов своите чада.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Мнгоо нервно дете на 1.5г. Нон стоп истерии.

Нашите деца от 1 до 6 години

Бързи въпроси и отговори деца - 10

5 304
164

Нашите деца от 1 до 6 години

Тормоз от госпожа в градината

2 094
55

Нашите деца от 1 до 6 години