Издирва се 7годишния Веселин Димитров Игнатов

ох сърцето ми се свива, господ да го пази  Утре пътувам към Нови искър ще взема малко листовки с мен 

Мисля, че е строго индивидуално. Моят син не би се качил сам нито на влак, нито на друго транспортно средство сам. По-скоро на Такси, знае си адреса, надявам се да го каже. Има 5 лева в горния си ляв джоб и знае за тях. Веднъж бяхме обсъждали идеята да напишем на ръцете им с перманентин флумастер телефонните си номера. Аз не съм.
Веднъж настояваше да му купя една книга от Пингвините и ми описа пътя до там ... през парка. Т.е. трябваше да прекосим града от край до край, и по успоредна улица да се върнем два километра назад. Това е обичайният ни маршрут за разходка. Не му мина мисълта, че може да стигнем по обратния маршрут, все едно заднишком.

Не е въпроса тук какво е аутизма. Въпроса е дали е дадена достатъчно информация за поведението на детето и то не пред хората, които могат случайно да го видят, случаен минувач ще го разпознае само по снимката и вида. Въпросът на МВР  и жандармерията какво описание са дали. Специално за моя син бяха дали много точно. Притисняваме факта дали това дете наистина ходи по улиците...или не се е скрило някъде или е в безлюдно място. Тогава? А, за "шоуто" просто ми е неприятно

На тихо място кьдето няма много хора може да си седи .Ако обича вода и знае,че близо има река .Има блокове който са слепени ,мойто дете често ме води  в ъгъла на блоковете и там си седи .Иначе и той никога няма да се качи на рейс .Не му е интересно и няма и да се сети ,че може да го направи.

Видях в репортажа, че жандармеристите са придружени от обучени кучета. Ако се е качил на автобуса, за какво са им? Притеснено ми е...

вуйчото ми каза, че кучетата откриват следи до осмия часа
давали са дрехи, но е било късно и не са открили тогава нищо

Ами затова питам за какво са им кучета!?...

Сега може да попаднат на по-прясна следа и да го открият пък.

На тихо, защитено място, моят син не обича тълпите, не контактува с хората, не им отговаря, ако те се опитат да контактуват с него,той просто си тръгва, никога няма да вземе нищо от човек дори и да го почерпат, не обича да го пипат, никога няма да седне до непознат човек на пейка, ако аз не съм там, но непознат може да го вземе и той въобще да не се разплаче, няма страх от хората, не оценя постъпките им, не знае какво е смърт...т.е. човек който се движи, прилича на вас, но отношението към света е съвсем друго. Другите хора са просто част от действителността.

Да, Вълкът с дълъг ник е прав, това дете няма да стой толкова дълго време на едно място, дори и на скрито и защитено, то се движи, а аутистите имат страшна енергия, откъде се взема и аз не знам. Детето може да издържи много дълго време без храна и вода.

Без да съм специалист, вие сте 100 пъти повече специалисти от докторите заради ежедневната ви среща с аутизма, може би е заради това, че не усещат болка и дискомфорт.  Така че е жизнено важно да го открият навреме...

Повечето аутисти не харесват промяната, но ако е свикнал да пътува и обикаля, това няма да е проблем за него. Харесват стереотипите, т.е. свикнали са да минават по един и същи път, да посещават едни и същи места... Но много често нещо странично може да им привлече вниманието или да ги изплаши. Примерно високи шумове, писък/плач на дете... За това единствено родителите могат да дадат конкретно описание на навиците и предпочитанията на детето, както и на страховете му.
Притеснява ме, че е минало много време и каквито и навици да е има, няма да са много от значение. Но много често аутистите изумяват с невероятна памет. Така че всичко е възможно. Другото, което е характерно за някои от тях е, че могат да се оправят без думи.
Първосигнални са, примерно на съседната маса ядат пържени картофи и на него му се преяде, отива и без всякакви задръжки си взима, както може и да си пийне от сока, водата...
Но пак зависи от детето... Само родителите могат да определят навиците му.

Моля се Веско скоро да бъде жив и здрав в прегръдките на мама! 

Срещите на високо ниво са, за да се задейства машината и се намери детето по- скоро.
Срещите на високо ниво са, за да могат гражданите на България, да се ползват от правата си и да получат адекватно отношение при издирването на изчезналото им аутистично дете, високо ниво на медийа информираност, така че да не остане гражданин на републиката, който минавайки край РЕП, дори и без да си купи вестник или включвайки телевизора, или търсейки информация за нещо в интернет, да не попадне на информация за детето, негови снимки и описание за поведението му.

Затова са срещите на високо ниво- двама родители на българско дете, страдащо от аутизум, да могат да намерят рождата си колкото може, по- скоро.
В нормалните държави, не биха били необходими срещи на високо ниво, след подаден сигнал за изчезнало дете с аутизъм- там има работещ механизъм, а и всеки гражданин знае що е аутизъм. В България със състоянието Аутизъм сме запознати само родителите на деца от спектъра. И единственото общо между всички деца от спектъра са не предпочитанията на маршрути ( има и такива деца), не предпочитания на храна или непоносимост към шумове, единственото общо е некачествената комуникация и лошата социалозация. Иначе между 100 деца от спектъра, може да не се отркие нищо общо, но щом са от аутистичния спектър, със сигурност куца комуникацията и социализацията им- едното може да говори чудесно и се изразява със сложни изрази, но ако търси внимание, вместо да заговори човека, да отиде и хване главата му...друго дете, катоизчезналото - не говори, комуникира със звуци и показва неразбиране на околния свят и заобикалящата го среда.

В неделя, на 9 май, в темата на Нова, от 19.30 ще бъде излъчено предаване за състоянието Аутизъм и ежедневните терапии, на които подлагаме децата си и които им изграждат навиците и уменията, които при децата извън спектъра се изграждат от само себе си, създаваме им интересите, които при децата извън спектъра се създават в процес на социалното общуване и чрез така необходимите терапии, ги учим да живеят, като социални същества, за да се впишат и функционират самостоятелно тогава, когато нас, техните родители, няма да ни има.

Иначе всички деца от спектъра са лесно манимулируеми и недобросъвестен, би могъл да направи с тях каквото поиска.
Учим ги и на това- да се пазят. Учим ги на всички онези прости неща, на които останалите се учат от само себе си.


А иначе аутизма го носим всички в себе си.
Нали ви се е случвало да спорите с някой и да се сетите какво е трябвало да кажете, едва след като сте се разделили. Е, в този момент, вие сте имали аутизъм. Ако имаме дете и то има аутизъм, то се чувства така във всеки един момент.
Колкото по- редки стават тези моменти, толкова повече детето се доближава до нормата. За това допринасят родителите със силата на любовта и вниманието, треапевтите с търпението и професионализма си, учителите, които никога не се оплакват, а работят и научават аутистичните си ученици.

Ако човека до вас изпада в блокажни ситуации и се поддава лесно на стреса, означава, че той носи аутизъм в себе си повече от вас. Но с времето се научаваме да компенсираме тези момента. Това, което ни прави възможни да реагираме колкото може по- често адекватно и колкто може по- рядко да изпадаме в аутситични блокажи, е нашата емоционална интелигентност. При децата от спектъра я изграждаме с помощта на терапии, коригиращи поведението и изграждане на възможно повече на брой нервни връзки в периферията на мозъчната кора...и децата започват все по- често да се държат и реагират адекватно и вс епо- рядко да изпадат в аутистични блокажи.

Знаете какво е аутизъм, защото го носите в себе си.

В деня на изчезването му, зълва ми го е видяла по обяд, тичал е, тя е помислила че е с дядо му, понеже е свикнала да го вижда да тича с него, а тя работи близо до дома им. Въобще не си е и помислила, че може да е сам и да е избягал, по - късно е чула, че е изчезнал:(
сигурно половин Курило го е видяло и го е познало, но никой не се е замислил точно като нея:(
в момента полицията го издирва в Кътина.........