Нашето МАйско човече борбено крачи далече (37)

  • 9 021
  • 287
# 165
Алабала, дано не се налага да се разделяте с децата.В градините може да се кара предучилищна, но си изпуснала срока.Молбата аз я подадох май месец.Къде живеете сега?Да не си при свекърва ти?Как се чувстваш отново тук?Променила ли се е БГ за времето, в което те нямаше?

Да, при свеки сме сега.Всичко е нормално но тепърва ще видим.Най- вероятно мъжо ще се върне сам и като оправи квартира, училище итн тогава ще отида и аз с децата.Лошото е, че в цяла Прага има 2-3 детски ясли.На тях не им трябват защото взимат едни 400 евро майчинство за 2-3 години а и могат да си го продължат до 4 за по- малко пари.Свеки август я пускат в голяма отпуска а и тя има 2 месеца да ползва.Пред голяма дилема сме, ако отидем двамата по- бързо ще можем да сме си пак заедно четиримата, а ако отиде сам ще минат едни 4-5 месеца докато стане...дай Боже да не се отделям от децата...
Честно да ти кажа не ми е хубаво тук.Свикнах с техния манталитет и начин на живот- усмихнати, спокойни и преветливи са хората.Шофьорите са супер културни и т.н.
Тук си е все същото, само дето преди имаше повече незастроено място.Много ми е грозно и сиво всичко.
В началото като отидохме се рисмивахме на шаренията в Чехия (розови, сини, жълти и всякакви цветове къщи и сгради) а сега ми липсва цветното...Жалко, защото винаги съм била доста патриотично настроена но сега разбирам, че май е нямало за какво.Хората си живеят живота докато нашият минава в тежки простотии...
Абе изобщо не ми се седи тук.Нямам търпение да се върнем в Прага Rolling Eyes
Виж целия пост
# 166
Честно да ти кажа не ми е хубаво тук.Свикнах с техния манталитет и начин на живот- усмихнати, спокойни и преветливи са хората.Шофьорите са супер културни и т.н.
Тук си е все същото, само дето преди имаше повече незастроено място.Много ми е грозно и сиво всичко.
В началото като отидохме се рисмивахме на шаренията в Чехия (розови, сини, жълти и всякакви цветове къщи и сгради) а сега ми липсва цветното...Жалко, защото винаги съм била доста патриотично настроена но сега разбирам, че май е нямало за какво.Хората си живеят живота докато нашият минава в тежки простотии...
Абе изобщо не ми се седи тук.Нямам търпение да се върнем в Прага Rolling Eyes

Това очаквах да чуя.Повечето, от хората, които са били в чужбина казват същото.Аз не съм ходила никъде и не знам как е.Понякога ми се иска и ние да драснем за някъде, но трудно ще оставя родителите и приятелите си.Това ми се струва най-тежко за преодоляване.
Виж целия пост
# 167
Добро утрооо

Я по едно кафенце на всички,за добро настроение.




Мушмороче,пийни си кафенце и споко,ние те подкрепяме и обичаме  Heart Eyes може да разчиташ на нас
Явно всеки минава такъв период.Ще се оправят нещата.
Нали помниш с мен какво чудо беше и то месеци наред,сега да не чуе дявола сме добре.
Много помага профилактична раздяла.Ако има къде да отидеш сама с детето без мъж ти-вила,село,майка.
Ще си отпочинете един от друг и ще си липсвате дори.
Ние отидохме заедно с майка му дорина селото им.
Там изцяло тя гледаше детето,той си правинещо по колата,помага на дядо му,аз с кумата по кафенца,на разходки.Добре се отрази тогава.
Виж целия пост
# 168
Ех, Алабала, щеше ми се да са се променили нещата, ама не са. Още надолу има за отиване за жалост и докато съвсем не заорем в дъното няма да я бъде нашата.  Rolling Eyes Не съм вярвала, че някога ще го кажа, но тотално ми е писнало. Искам нормален живот и с мъжа ми твърдо сме решили да си го осигурим. Надявам се плановете ни да се изпълнят и след две години някъде, живи-здрави изчезваме в Германия. На мене имам чувството, че там ми е хвърлен пъпа, все натам ме тегли! А честно да си кажа не е като да живеем зле. Но определено имам нужда от база за сравнения. Живота в чужбина би ми било много добро упражнение. Мъж ми вече е живял в Германия известно време и виждам, че и него все натам го тегли. Ще видим. И аз като Грета си мислех, че няма да мога да се разделя с приятели и семейство. Но вече осъзнавам, че мога и че реално абсолютно нищо не ни задържа тук. Приятелите и семейството няма да избягат. А на мен нервите и спокойствието са ми по-ценни.
Виж целия пост
# 169
Така е, но аз честно казано нямам кой знае кой тук.Сестра ми е в Италия, с баща ми не си говоря, майка ми е там но и с нея вече не сме много близки...а колкото до приятелите- ами има си скайп за тази работа, а и в крайна сметка не може заради приятелите да не си живея живота както аз се чувствам добре.
Наистина който е видял чужбина не му се седи тук.Преди ми беше странно като казваха- и сега какво да правя тук?!Дори сестра ми като е била тук за 10 дена още на третия иска да се маха...
Честно като се махна не искам да се връщам.И предния път като тръгнахме казахме, че няма да се върнем но за съжаление така се стекоха обстоятелствата...дано е за кратко Rolling Eyes
Виж целия пост
# 170
Мушмороче, запази семейството си цяло!
С теб съм!

Хубав ден
Виж целия пост
# 171
Здравейте, мили момичета! Липсвате ми тези дни, в които ме нямаше! И май вие сте единственото, което ми липсва. Ние с Коки сме на вилата на село. Отидохме за 2-3 дни, а останахме месец. Там ни е супер, моите приятели са ни съседи (и от двете страни), излизаме,когато пожелаем, ядем всичко от градината и ни е хладничко в тези огромни жеги (при нас едва сега заваля)! Там отпразнувах и моята 30 годишнина с близки приятели, скромно и тихо. Без танци, но с хубава маса, отбрани питиета (украинска водка, гръцко узо и шотландско уиски  cook cheers ). Искам да ви благодаря на всички за хубавите пожелания и на Ленка, за това, че ви почерпи виртуално от мое име!
Ето и малко снимки, да видите как моето момиче расте диво и щастливо! Честитя празниците на всички ви.
Мушмороче, стискам палци мила, всичко да е криза просто! Запази семейството си, но не на всяка цена!
Виж целия пост
# 172
Мушмороче, горе главата, всичко ще мине - май всички минават през такива периоди  Hug !

Меги, прекрасна е! Много е пораснала!
Виж целия пост
# 173
Мегелинка, прекрасни снимки... Много неста ми минаха пре3 главата докато ги гледах... Да ти е жива и 3драва  Hug Hug
Виж целия пост
# 174
Меги, да нацелуваш малката пораснала буболечка  Hug

Вики, пожелавам ти да разрешите проблемите.
Аз и Джони сме деца на самотни майки. Джони не познава баща си. А на мен ми трябваха почти 30г, за да осмисля някои неща и да забравя.
Гушкам те.
Виж целия пост
# 175
Вики, говорили сме и друг път по този въпрос, но да повторя. Говорете! Вярвам, че нищо при вас не е толкова непреодолимо, че да се стигне до раздяла.  Hug  Hug  Hug Ще ти звънна днес да се чуем.

Меги, да е жива и здрава Коки! Много ми харесаха снимките!
Виж целия пост
# 176
Добро Утро       МЕГИ HugМного е пораснала малката Hug
Мушмороче......... Hug Дано се справите с кризата в къщи Praynig Hug
Виж целия пост
# 177
Кри3и бол в тоя живот. А3 ходих на адвокат един месец след като се родиха децата, а сега сме добре. Пре3 какво ли не се минава и сте се мине в тоя живот. Но всеки да прекара и3вестно време далеч от партньора е добър вариант.
Виж целия пост
# 178
Съгласна съм с Lale 32, кризи бол. Най- важното е да запазиш самоуважение. И да не правиш компромиси, за които ще съжаляваш. Колкото до раздялата ще е добре да си "починете" за малко един от друг, стига да можете да си го позволите. Успех и бързо преминаване на бурята.
Меги малката е голяма сладурана, много е пораснала.  Hug Да те радва все така.  Hug
Виж целия пост
# 179

Дано и на Вас да Ви се препила чаша горещо кафе.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия