На ТРИ годинки стана вече Май-ското ни мъничко човече!

Steltion, Нати, благодаря за съветите  Ще взема да ги взема и аз тези капки БиоГайа.
Иначе Калоян вече е значително по-добре. Снощи пък племенникът вдигнал 39 градуса Т без други симптоми. Милото е на 8 месеца, може и зъбки да са. Поне на мен съвестта ми е чиста, защото отказах да ги събираме с Калоян в неделя 

Здравейте,незнам откога не съм писала,май доста време.
Вече знаем пола на бебчо ,ще е мома .
Почнах да се притеснявам затова как ще се чувства Ради като се роди бебето,защото е много чувствителен,ревнив,и уж засега приема добре идеята че ще става батко,но си мисля че ще е трудно ,неискам заради бебето да се чувства пренебрегнат .
И в момента пак имаме проблем с говора,пак започна да заеква,миналият път беше януари и след леене на восък изведнъж спря,и сега пак,но въпреки леенето на восъка не спира,а се задълбочава,мисля този път с хомеопатия да опитаме,и много търпение и обич.
Друго което исках да споделя е проблема ни с това пусто ядене,все трябва да вървя след него ,да го карам да яде,той още със ставането сутрин иска вън на двора(понеже сме на село откакто забременях),като излезе вън забравя че трябва да яде,толкова е забързан
Мислех си как да го опиша по-образно :"забързан във всекидневните си задачи и работа,няма време да яде,все бърза и бърза".
А когато вече се умори и седне да си почива е толкова уморен,че няма сили да яде.
то и режима ни хич го няма,но особено сега като съм бременна хич не ми се става сутрин и двамата спим до 10-11часа,обядваме към 15ч.,той упорито отказва от една година насам да спи наобед,т.е. цял ден е на крак.
лек ден на всички  

не знам какво да ти кажа, освен очевидното, че ако става в 10-11, няма как да заспи преди 4, което пък напълно обезсмисля обедния сън. същото е и с храната, мисля. ако го пуснеш на ДГ, 100 % за 10 дни ще го вкарат в ритъм и със съня, и с храната  

ние сме добре. днес пакетирам къщата, че утре тръгваме по пътищата. имама ужасен гърлобол, ама ужасен - не мога да преглъщам изобщо, и се налага да ям само кремчета и плодови кисели млека, което генерално погледнато е добре, защото сигурно ще сваля 2-3 кила. надявам се поне. лошото е, че заради гърлобола се будя нощем и денем съм скапана. благодарна съм, че е само това, обаче - при мен болестите се изразяват с гърлобол, кашлица или обща отпадналост, случват ми се 1-2 пъти годишно, и нито с Т, нито с нещо друго се сдобивам, което ще рече, че май не трябва да се оплаквам, нали така  

няма клюки край нас никакви. инересните неща са, че за 10 дни време имахме 5ма австрийци на гости (но не всички на куп), а вчера си тръгна и една Ане, която беше родом от финландия. тая последната беше скучновата, но така е - експириънс-ът не може да е само вдъхновяващ и необходим - има и излишен такъв  
толкоз от мен. друго няма.
бъдете здарви  

Ние също утре тръгваме по пътищата- на любимата Гела- Мила от понеделник е затръгнала , и аз с нетърпение чакам да отида в  Родопите, много добре се зареждам там и за дълго....
Пр мен пък неразположението почна с хрема, сега вече е кашлица и то дълбока, но доки не чу нищо в дробовете и не било червено гърлото. Дали пък не е някакъв летен вирус

 
  Нико и аз като Майчето мисля,че градината ще е голям плюс и за храненето и затова да не се чувства после пренебрегнат заради бебето И аз имах такива опасения,но на Явор изобщо не му дреме поне в това отношение нямаме проблеми.За говора незнам,много лошо,но по добре да отидете при логопед отколкото с тези народни похвати

Здравейте момичета
май много одавна не съм писала и незнам откъде да започна.
Много се радвам на всички хубави новини ... успявам да ви прочета във вечери като тази
Птиче  
Нико, и според мен градината много би допринесла за изграждането на режим. А за яденето хич не го карай. Колкото повече го караш толкова повече ще отказва. Децата усещат кое е проблем и се опитват по този начин да контролират ситуацията. Той отказва да яде, ти му обръщаш внимание като го караш да се храни. Така той разбира, че ако не яде получава твоето внимание. Незнам дали го обясних добре, но доста нерви изхабих с не-яденето на Иван, и в момента в който се успокоих и си казах, ми ако иска да яде, той постепенно започна сам да си иска и сега се храни съвсем нормално, почти без уговорки. Да са живи и здрави, после няма да смогнем да им готвим 

Ние сме добре, децата са с 2те баби на планина, ние работим. Бяхме 1 седмица на Сандански, на море ще ходим чак края на август, и после пак Сандански. Опитваме се да са повече време извън София, за да може да се калят след зимните боледувания. Иван стана много сериозен, послушен и разбран, точно като наближи рожденния му ден и се усети коренна промяна. Знаех си аз, че на 3 години излизат от бебешката възраст  Спас пък реши да заеме мястото на батко си и сега той е непослушния. Бута се, тръшка се, прави бели. И много симулира, като се удари например и казва: бати, все едно батко му го е ударил. Но пък е супер забавно. Почнаха да се търсят непрекъснато, заиграват се, даже доста добре, ако се намеси възрастен и започват да се карат за играчките. Играят само и основно с коли и писти. То нормално за момчета, но такова чудо не съм очаквала. Иван познава марките на колите и като се разхождаме се спира пред всяка и казва каква е. Разбира се, любимото им филмче е за Макуин светкавицата Спас пък и той повтаря каквото чуе (вече прави изречение от 3 думи). Като се возят в колата отзад на столчетата и Иван като каже: Ауу, тая кола е като нашата ... Спас добавя - Тойотаааааа ... ей такива истории са при нас От работата не мога да се оплача, на моменти доста трудно се съчетават нещата, особено когато някой е болен. Но няма как, взимаме отпуски, болнични и се справяме някакси.
Аз доста се разписах, другия път ще гледам и снимки да приложа
Януш много мило че си сетила за нас. Гледах ваши снимки, предполагам че веселбата при вас е същата
 до скоро от мен, на всички

Нико , мисля, че момичетата са прави за детската градина и режима. За проблемите с говора, май трябва да потърсите логопед 
Данче, добре дошла в клуба на Маккуин  радвам се, че писа  При вас наистина е весело.
Майче, пиеш ли нещо за гърлото? Дано ти мине бързо!

Ние сме добре, напомпахме снощи новия басейн, даже и Калоян помогна. Напълнихме го и днес ще го тестваме 

а с ината и тръшкането как се справяте?или при вас няма такива ?
има моменти в които просто незнам как да постъпвам

Привет от нас, януш пише.
Преди 2 дни направихме първото си пътуване с влак. Само с Габи бях. Много се радваше, седна и гледаше през прозореца.Тя спа доста, разгънах количката , после пък колко бяга из вагона, докато пообиколи всички хора- т и обръщаха много внимание, яде, измори се и пак спа. На Ники ще и хареса да пътува с влак, следващия път и нея ще взема. Чакаше ни на гарата и беше толкова щастлива като ни видя да слизаме от влака. Тя беше в Сливен при баба си и племенниците. И постоянно питаше за Габи по телефона. Очаквах да пита за мен, а тя все за Габи, хихи. А  дребосъка ходеше от стая в стая и казваше: кака, няма и я търси ли търси....

Толкоз на кратко от нас, само игри и каране на колелета е тук, половин детска градина сме с 3-мата племенника.
Утре ще прескочим до морето, да се запишем за два дни. Представям си каква лудница ще е с всички деца  .

Червените гърла да минават бързо.

Ние се завърнахме от Берковица, даже ходихме при моите родители и им оставихме децата за месец. От утре се връщам на работното си място след прекъсване от 3,5г. Все пак работих по малко от вкъщи. Лора беше много тъжна, че трябва да ходя на работа, но Ники ми каза да отивам, че трябва да събирам пари да му купя ферари
niko11, имам едно тръшкащо се вкъщи и общо взето не се справям. Чакам периода да отмине.
За болните 

Януш, много са сладки твоите девойки - как се търсят 
КСИ, отивай да работиш, че ферари не се купува току тъй 

За ината - Калоян не се тръшка. Той крещи. Онзи дин в Била крещя и рева, защото баща му взе да бута количката - мама карала колата, мама трябва и да бута количката  После пък на паркинга рева защо аз съм седнала да карам - не искал повече аз да го возя, искал си тати  Всъщност просто му се спеше.

ами всъщност СветлаК точно каквито примери си дала,и нашто момче за подобни неща крещи и мрънка,погледнато отстрани са безсмислени,но той като си се заяде за нещо че еди как трябва да е и си настоява на неговото

Ние се завърнахме от Гела и още ми пищят гайди в ушите и никакъв ентусиазъм за работа . Естествено си изкарахме страхотно и коремчето не ми попречи ни най-малко, дори един познат му свири лично на него

Ситуацията с ината и мрънкането при нас също е неудържима, но скоро знам, че ще свърши, така че съм се заредила с търпение. Таткото не издържа на моменти, но като не приема акъл, да се нерви

но как постъпваш -мълчиш,обясняваш,подвикваш,даваш му каквото иска,или????

Според зависи - от това къде сме, колко се е ядосал, колко нерви имам аз в момента. Но винаги първо обяснявам спокойно и ако не действа този метод,, ако сме у дома и ме е изнервил може да викна, ако сме навън - да дам каквото иска. Лошото е,че той много добре знае това и се възполва