Кори, абсолютно съм съгласна с мнението ти, както за следродилния период на секциото, така и с това да не се плашим за раждането- секцио или нормално. Според мен раждането си е трудно и болезнено в малка или голяма степен. Но мисля, че все пак раждането трябва да бъде едно хубаво (доколкото е възможно) преживяване и затова всяка от нас трябва да реши до колко е способна да го направи за себе си чрез избора си и мнението на лекаря (което понякога е спорно).
За своето раждане мога да споделя, че не беше от най- леките, както и доста продължително. Но след няколко часа бях на крак. А "колежката" ми по легло, която беше секцио и след всяко влизане на сестрата се разтриваше с двете ръце след няколко броя инжекции и само викаше: "Ооох, искам да съм стоножка, че да се разтрия на всички места." Не е смешно, но и двете се смяхме на този лаф
И тази тема я повдигаме, за да чуем мнението и опита на всяка от нас, нека не го правим на спор
Има си опасности и при двата типа на раждане, но да ни пази Господ 
Колкото до това "колко сме майки според това как сме родили": смятам, че майка е жената, която отглежда и възпитава,а не тази която ражда. Да не би осиновотелката да е по- лоша майка от биологичната??? 
Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 6 нови отговора.
П.С. Моли, аз също нямам промяна в структурата, дори мога да кажа, че без никакви диети и надявам се благодарение на кърменето много бързо се възстанових и нямам деформации след 30 килограма отгоре си (срам!!!). Но все пак нека имаме предвид годините ми,които са 24.
Виж целия пост
За своето раждане мога да споделя, че не беше от най- леките, както и доста продължително. Но след няколко часа бях на крак. А "колежката" ми по легло, която беше секцио и след всяко влизане на сестрата се разтриваше с двете ръце след няколко броя инжекции и само викаше: "Ооох, искам да съм стоножка, че да се разтрия на всички места." Не е смешно, но и двете се смяхме на този лаф
И тази тема я повдигаме, за да чуем мнението и опита на всяка от нас, нека не го правим на спор
Има си опасности и при двата типа на раждане, но да ни пази Господ Колкото до това "колко сме майки според това как сме родили": смятам, че майка е жената, която отглежда и възпитава,а не тази която ражда. Да не би осиновотелката да е по- лоша майка от биологичната??? Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 6 нови отговора.
П.С. Моли, аз също нямам промяна в структурата, дори мога да кажа, че без никакви диети и надявам се благодарение на кърменето много бързо се възстанових и нямам деформации след 30 килограма отгоре си (срам!!!). Но все пак нека имаме предвид годините ми,които са 24.
Не е съвсем вярно това за секциото, поне по мои наблюдения - в здравния има тема за Вита, ако искаш виж там 
но въпреки това са на мнение, че когато настъпи момента, много е важно да се слуша акушерката и да се прави точно, каквото ти казва 
Браво Сиси, точно така е 
Само да те поправя, че хормона на щастието не е окситоцин, а серотонин и еднорфин. А окситоцина не е ли онова гадно нещо дето, дето го наливат на родилките да получат по-бързо разкритие? Може и аз да съм в грешка де.
практиката на някои лекари да подтикват пациентките си към секцио, просто защото така е по-удобно за тях (да си планират работното време, отпуската и т.н.). Мисълта ми е, че трябва пациентката да прецени от "собствената си камбанария", като си претегли аргументите "за" и "против", а не да бъде тласкана към секцио заради удобството на лекаря.
В момента са същите. Всъщност те са единственото нещо по тялото ми, което се е деформирало... но пък може лесно да се оправи след време