Самуил, Иван, Андрей и Адриян, от Майската дружина,днес стават на годинка!

Публикувана: 3 май 2010, 19:39 ч.

Последно мнение: 28 май 2010, 07:49 ч.

27 765

742

# 18 4 май 2010, 09:22 ч.

Честит рожден ден на Елена, Сияна, Никола, Людмила и Стилияна! Да радват много мама и тате и да са много здрави и игриви!
Айла и Малачика вие сън не спите наистина Heart Eyes

. Сигурно и аз ще съм така на 14 срещу 15 май, точно както бях преди една година Laughing

Чакам сега дечко да се събуди, храним се и излизаме на разходка, че вкъщи не ни свърта и двете вече. Simple Smile

Още се колебая откъде да поръчам тортата - ама имам още няколко дни за чудене. newsm78

Виж целия пост

# 29 4 май 2010, 13:57 ч.

Смехоранке, аз купих наколонки за баткото преди 2 години от Джъмбо, но вече беше проходил и мен ми се искаше да му пазят коленцата като пада. На него не му допаднаха, затова си ги запазих и сега мисля да ги ползвам с Ели. Надявам се все още да има там.

Ето и моето не много кратко разказче за разходката до Сингапур

Не мислех, че ще има друго място на света, освен България, за което ще кажа, че искам да живея там до края на дните си. Но се влюбих в Сингапур от момента, в който зърнах първите малки островчета около него. Гледката от самолета беше много впечатляваща - тюркоазно синя морска вода, малки кокетни ивици земя и дълги пясъчни наноси тук-таме. След това изведнъж зеленината на 3-4 голф игрища и меко кацане на пистата. Самото летище е едно от най-уютните, на които съм била, може би само това в Тел Авив може да му съперничи, но е по-малко. Бонус на сингапурското летище е, че обработват документите доста бързо и за разлика от това в Джакарта, семействата със спящи бебета в ръце са обслужвани с предимство.
На стоянката за таксита бях приятно изненадана, че жегата не е толкова смазваща, като в Джакарта, може би защото влажността на въздуха е по-ниска, навсякъде има огромни дървета правещи великолепна сянка и винаги усещаш лек морски бриз. Това много ми напомни за Варна, където съм живяла през по-голяма част от живота си.
Организацията на стоянката беше желязна - в момента, в който минахме край отговорника, ни беше казано "Вие, на стоянка номер 5". Пътят до града ни отне по-малко от 30 мин, като не усетихме как то мина, защото бяхме зяпнали ококорени пейзажите които, един по един се разкриваха пред нас.
След кратко суетене, успяхме да се настаним в стаята си в хотела. Първоначално ни настаниха в миниатюрна двойна стая, в която нямаше място за бебешко легло, а двойното легло беше късо и за мен (а аз съм само 164см). За съжаление втората стая нямаше такава хубава гледка като първата, но поне имаше място къде да спим Simple Smile

.
Държа да отбележа, че в Сингапур са луди на тема климатизация - навсякъде в сградите се стараят да поддържат около 18 - 20 градуса, а външната температура е около 30. Можете да си представите какъв шок изпитва тялото, когато влезеш в вътре. А минаването покрай входа на някой Мол е равнозначно на минаването покрай хладилните щандове в магазина. Та след това уточнение искам да ви споделя, че единствения от нашето семейство, който имаше подходяща дреха, за да не настине, беше Елица. Затова бързо си хвърлихме багажа в стаята, изключихме климатика и излязохме.
Тръгнахме пеш към Китайския квартал (бяхме на около километър разстояние от почти всички местни забележителности). Това е едно чудничко местенце, където можете да видите всички боклучета от магазините ни по един лев, струпани по маси, закачалки и рафтове. Има и такива, които и не сме виждали. Всички търговци са накачили картончета с "нечувани" намаления. За наше щастие никой не ни преследваше, с цел да си продаде стоката, както това ни се е случвало в Индия.
Решихме да вечеряме истинска китайска храна, която наистина се оказа доста различна от това, което хапваме в България. Китайците ядат всичко което шава, както и всичко, което успее да израсте повече от 2-3 см под или над земята Simple Smile

. Като начало решихме да не експериментираме и се задоволихме с пиле и ориз, гарнирани с нещо като спанак с гъби и китайска лучена супа. Аз бях слушала много за местната бира Тигър, затова, като алкохолно петно на семейството, полях вечерята с нея.
По здрач се прибрахме в стаята ни, която беше вече с температура не толкова близка до замръзване Wink

.

Вторият ден започна с бърза китайска закуска от заведението до хотела, която до голяма степен напомняше английска закуска - пържени яйца, наденички и картофи Wink

. Единственото здравословно бяха огромните фрешове от екзотични плодове. Жената, която ги правеше, беше много забавна, когато питаше мъжа ми дали наистина иска фреш от лимон, защото не му слагали никаква захар. Сигурно щеше да припадне, ако го види как по принцип си гризе лимони като ябълки Wink

.
След обилната закуска се насочихме към местната гордост - 165 метровото виенско колело. От момента, в който Оги го видя, постоянно повтаряше "Искам да се возим на колелото, искаааам ..." Съоръжението е доста впечатляващо и дава възможност да видиш голяма част от централната част на Сингапур. Имаше гледки, които спираха дъха, които едва ли съм успяла да запечатам с фотоапарата.
В основата на колелото е изграден много симпатичен парк, с езерце и много рибки. Оги беше впечатлен от огромните риби, костенурките и многото вода Simple Smile

.
Така преполовихме деня и решихме да обядваме в Малката Индия. Не останах впечатлена от квартала, единствената разлика с Делхи, беше, че е малко по-чисто и не толкова миризливо. Имаше ги и досадните търговци, които ни преследваха една пряка, за да ни увещават да си купим стоката им.
Престрашихме се да седнем в един тандури ресторант, защото по мои спомени северно индийската кухня не беше толкова люта. Поръчахме за Оги пиле, което по думите на сервитьора не беше люто, но само според него. Аз си поръчах нещо, за което бях предупредена, че е наистина люто. Спечелих уважението на персонала, като си изядох поти цялата паничка, без много гримаси, но подкрепена с 2 питки наан. Бях забравила колко люто може да е истинската индийска храна. Още преди да платим сметката започнах да усещам как пилето тандури се опитва да изгони китайската закуска от храносмилателната ми система (имах късмет, че успяхме бързо да си хванем такси до хотела Wink

).
Следобедната почивка беше необходима на всички. След това си направихме кратка разходка в близкия парк, като така стигнахме и до улицата на Мол-овете. Местните много се гордеят с нея, но аз бях тръгнала с конкретна цел - да си намеря някаква връхна дреха, да вида дали има пюренца в бурканчета, както и Памперс-и, чиито лепенки не се отварят и размерите им не са като за азиатчета. Имахме частичен успех -от Карфур аз се сдобих с жилетка и халат за баня, Елица с 10-тина пюренца, а съпружието - с нов чифт спортни сандали. Определено има разлика в магазините на тази верига в различните страни. В Джакарта магазинът на Карфур е доста мизерен, докато сингапурският беше по-голям и по-добре зареден.
Така приключи и вторият ни ден в Сингапур.
Решихме програмата ни за третия ден да е по-лека, защото и ние, и децата се бяхме поуморили. След закуска напуснахме стаята в хотела и отидохме в музея на играчките. Въпреки че е малък, беше много приятен и забавен. В мазето му има ресторант, в който похапнахме и събрахме очите на останалите посетители с ревящо кисело бебе и крещящ батко.
След това минахме набързо отново през Китайския квартал за дребни покупки - миниатюрна традиционна рокличка за Ели и шалчета за мама (не само в Сингапур смятат, че 18 градуса е нормална температура за включване на климатик Wink

). Пийнахме по едно питие за да утолим жаждата и се упътихме към летището.
Когато самолета излиташе почувствах тъга. Иска ми се отново да посетя Сингапур, на това място се чувствах много комфортно. Наистина мисля, че бих могла да живея и работя там.

Ето и снимки: http://picasaweb.google.bg/101716109519169719252/Singapore#

Виж целия пост