Гнева, малките деца и тайните на непошляпващите майки

  • 14 864
  • 160
# 150
Темида, мила, ще мине, ще си напаснат характерите. Сега делят територия, вещи, нашето внимание. Повечето от нещата, които правят и говорят са, за да ни предизвикат - да им обръщаме внимание, да ги приласкаем, да ги успокоим, че ги обичаме много, понякога са доволни даже, че им се караме и им говорим назидателно - нали са в центъра на вниманието. Голямата ми често крещи (след като малката е успяла да й унищожи нещо любимо): "Мразя те!", "Гадно бебе!", "Не те искам!". На мен ми горчи и ми е тъжно, а само след 5мин. те се смеят заедно, заиграват се, целуват се - все едно нищо не е било. Я, горе главата! Та те се обичат!
Не спирам да говоря как сестрите се обичат, подкрепят, помагат, говорят си мили думи, ще си споделят тайни и пъклени планове срещу родителското тяло, как само след 5-6 години ще са си по-близки, отколкото с мен. Такива неща - нека им влиза в ушите, а, дай Боже, и в сърцата.
Сега е тежко, защото малките още не разбират почти нищо, но само след година-две няма да е така. Надявам се. Wink
Виж целия пост
# 151
Ментова, обичам те.  Hug Написаното от теб много ме успокои... за момента поне...
Виж целия пост
# 152
Темида, в момента точно големия дразни малкия. Вчера си донесе от детската някакви изрезки със сезоните и големия зор да му ги вземе. И понеже дребното пищи и си ги иска, големия продължава да му ги взима. Разбира се, че го има и обратния вариант, дребния дразни брат си (съвсем умишлено)
За мен 3 г. е някаква "преломна" възраст....просто до 3 годишни ми е било най-трудно. Ни се води, ни се кара....само хитрости да измисляш и да ги залъгваш, ми не ми се отдава.
С ръка на сърцето признавам, че си мисля за трето, но някой друг да го гледа, докато направи 3 Wink (поне през деня)
Виж целия пост
# 153
Че се дразнят е факт, че си пречат взаимно и с удоволствие - също, дърпат се за едно и също нещо и се карат, обаче ..... колко е хубаво като се заиграят, когато каката е в настроение и измисля някакви игри, а Малчо само това чака и е пръв да изпълнява. Хубаво е и когато ги взема от детската и се гушнат, когато сутрин се събуди и пита "къде е кака?" когато се съюзат срещу мен в непослушанието си, когато на градинката така са се заиграли, че другите деца ги молят да играят с тях, защото са отбор. Много приятни моменти има и аз се стрема да гледам и да виждам тях, а не биенето, ритането и хленченето "Той ми пречи" или "Кака не ми дава"... Независимо че са различни по пол много пъти се заиграват с нещо и са на един акъл, нищо че са с почти 4 години разлика, много им се кефя. В началото писах, че исках дъщеря ми да си има дружинка и когато (дано е по-късно) остане без родители да има на кой близък да разчита. Тази любов братска/сестринска е незаменима.
Виж целия пост
# 154
Любовта е прекрасна и при нас. Така се гушкат и се търсят, такова щастие е да ги гледаш и да участваш в това.
Проблемът е, че каката е толкова добричка и хрисима, че нищо не отказва и винаги отстъпва, а когато малката я удря и троши нещата и, това и причинява дълбоко страдание и свирепа, мъчителна ревност. Както и болезнени за мен желания - да избяга, да се скрие, да се превърне в бебе...

В тези случаи ми идва да отупам памперса на малката, затова пиша в тази тема. Но в повечето случаи сърце не ми дава, понеже тя още не разбира. Вчера се разплаках от безсилие да реша проблема. Уж съм майка, авторитет, пък...

Когато я видя със стъкло в устата обаче търпението ме напуска моментално...
Виж целия пост
# 155
Най-доброто, което помага при нас в случай на истерия е изведнъж с много учудване и висок глас да коментирам, че виждам пеперуда, птица или скакалец. Ако истерията не спира, продължавам още по учудено да се удивлявам на нещото, което съм видяла. В началото се връзваше и питаше къде и търсеше ли търсеше. И докато търси вече е забравил, че се е ядосвал преди това. Сега вече знае, че си измислям и направо го обръща на игра. Търси я, хваща, удивлява се колко е красива, тя му бяга, пак я хваща, дава ми да я погледам....
Също така съм се убедила, че е много добър метода с избягването на думичката НЕ от моя речник. Все още по навик много пъти я употребявам, но после сама себе си поправям след, като получа непослушание отсреща.
Виж целия пост
# 156
Имало е раздвижване в темата, а аз така и не съм разбрала  Blush

Момичета, накарахте ме да си мечтая за момента, когато фъстъчка ще започне да взема дейно участие в игрите на баткото  Heart Eyes
Може и да сте прави за ревността, че тогава ще се прояви, но за сега я няма, от нейна страна няма и как, но баткото вече 6месеца е най-големия ентусиаст брат, който съм виждала, та дори и стана по-послушен и отговорен.

Ще видим с малкия фъстък как ще вървят нещата. Thinking

temida  Това с похапването на стъкло доста ме постресна  Shocked
Виж целия пост
# 157
Най-доброто, което помага при нас в случай на истерия е изведнъж с много учудване и висок глас да коментирам, че виждам пеперуда, птица или скакалец. Ако истерията не спира, продължавам още по учудено да се удивлявам на нещото, което съм видяла. В началото се връзваше и питаше къде и търсеше ли търсеше. И докато търси вече е забравил, че се е ядосвал преди това. Сега вече знае, че си измислям и направо го обръща на игра. Търси я, хваща, удивлява се колко е красива, тя му бяга, пак я хваща, дава ми да я погледам....
Също така съм се убедила, че е много добър метода с избягването на думичката НЕ от моя речник. Все още по навик много пъти я употребявам, но после сама себе си поправям след, като получа непослушание отсреща.
Много мъдро, Лале! И важното е, че проработва на практика. Ще го изпробвам и аз!
Виж целия пост
# 158
Имам двегодишен юнак във вихъра на бебешкия си пубертет. Излизам онзи ден с него до магазина. В едната ръка торбите, в другата го хващам за ръчичка като пресичаме. Иначе иска да ходи сам. Е хващам си го аз за ръчичката като пресичаме и на всяка улица едно и също, ляга посредата на улицата и се тръшка че иска да пресича сам  Mr. Green Е, хубаво, но то нито зеления светофар че ни чака, нито търпението на шофьорите ще е вечно. Просто го хващах за ръката и го изтеглях към тротоара където го оставях да лежи колкото иска. Е, луднах  #Crazy Просто нямаше място по тротоарите, магазина, улиците дето да не е изчистил с дрехите си, после като ги отледах имаше петна по тях от бензин или автомобилно масло от полягването в паркинга  Crazy

Та, чак се очудих от себе си че не го оплясках, търпение, търпение, търпение и междудругото веселата реакция на хората, които ме гледаха и коментираха че си имат или са имали същото чудо вкъщи и ме питаха "На две е, нали?" Simple Smile

Е, то е добре, когато хората ти съчувстват. Но в повечето случаи срещам хора, които при подобни сцени ми казват, че не съм достатъчно строга майка, или пък на продавачката на плод зеленчука коментира как когато малкият бил с детегледачката нищо не пипал в магазина, нито се разхождал, а с мене бил хала.
Виж целия пост
# 159
Здравейте, аз нямам проблем с пошляпването защото сърцето не ми позволява да го ударя,  моето дете е леко разглезено  Sad тъй като и баща му никога не му е посягал и общо взето гледа да го забаламоса, а аз смятам че достатъчно голям да знае кое може и кое не. Но аз имам друг проблем плаша го с разни работи , например ако лапаш мръсните си ръце ще ти излезат пъпки в устата, и от този рот, с което според мен го тормозя психически и усещам че става плашлив, аз дефакто не го лъжа но някакси не ми харесва да го манипулирам така. Simple Smile
Виж целия пост
# 160
Ами как няма да го плашиш като то си е за страх. Хепатити и какви ли не други зарази са плъзнали навсякъде. А децата са най-уязвими. Навират се къде ли не и пипат всичко. И аз непрекъснато психирам моето момче, че има микроби по ръцете и ще му влезят в коремчето ако яде или се пипа по устата, без да си е измил ръцете. Баща му също го почвам още от вратата да си измие ръцете.
Няма как съвсем да минем без насилствено вмешателство в детския живот.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия