Хайде, кураж, СЕПТЕМВРИЙСКИ момичета - вече усещаме първи ритничета!

Assi  , това отношение наистина е ужасно! Дано с времето му уври мозъка и си промени държанието.

Оф, точно това ме мъчи и мен. Вчера говорих с лекторката (преподавател на акушерки, мисля беше, дано не греша) и разказах, как при първото раждане ми сложиха системата с окситоцин, без въобще да ме попитам, как ме накараха да лежа, въпреки желанието да се движа (което според чутото вчера е едно от най-важните неща за леко и успешно естествено раждане) и пр. и тя ми каза, че трябва именно родилките да си извоюват правата. Ами хубаво, права е. Обаче как да се бориш с болките си, да се съсредоточиш в раждането и в прилагането на техники и едновременно с това да спориш с болничния персонал, че искаш това или онова, а те едва ли не насила да ти налагат да правиш друго. И което ми е най-сериозния въпрос - как да поема отговорността, че ако правя каквото си зная, а не слушам тях ще родя живо и здраво дете  
Assi - наистина е неприятно това, което преживяваш. Съчувствам ти искрено 

 Assi, Единственото, което донякъде би оправдало мъжа ти в случая, е че е много млад и още не е взел насериозно бащинството. Аз на моя постоянно му пълня главата с всичко, което съм прочела или чула и не съм сигурна, че всеки път слуша много внимателно, но наскоро една млада мама се изненада колко е компетентен по бебешките въпроси и той беше много горд със себе си. Опитай се да му привлечеш вниманието към теб и бебето по достъпен за него начин, ти си го познаваш най-добре. И се опитай да си намериш някакво интересно занимание, което да те отвлича от лошите мисли. В нашето състояние наистина сме склонни да драматизираме повечко, затова - кураж и късмет  

Асси,много гадно!  
Моя също е много особен   и понякога ме доакрва до толкова силни депресии,че чак се намразвам себе си защото по този наичн вредя на бебките си!
ДАно му дойде акълеца и на твоя и на моя!

МАми,да ви питам аз от днес съм в 20 г.с. но от 3 дни не усещам нищо в мен и ми е все лошо бебките не се обаждат и много се притеснявам дали е наред всичко?
Има ли при вас такива които не са усещали с дни бебето си хем са две...

Мамита, някоя може ли да ми "преведе" резултатите от БХС?  Че си ги получих по пощата, а с доки ще се видим чак другия месец.

Аз моето бебче започнах да го усещам след 20 седмица, но за всеки случай защо не пробваш да се свиеш примерно на стола. Аз така като седна на компа и се наведа напред към бюрото и на бебето му става тесно и свито и започва да мърда. Така проверявам .

Assi, като се роди бебето и ще се оправят нещата, те всички мъже се правят на много корави и все женските неща са "лесна работа", но всички омекват като се появи малкото съкровище, така че търпение...

Здравейте и от мен.  
   Въпреки факта, че пуснах  Малчо на градина и би трябвало да съм  значително по-свободна - време за кеф нЕма  . Гледам да свърша всичко, което съм отлагала през месеците грижейки се изцяло и само за него, че после  става тежичко с още по-голямо шкембе.
   Често си мисля за компанията тук и откровено казано - ми липсвате. Само като си спомня с Декемврийкста дружина преди 3 години колко сплотени бяхме, подозирайки че и тук е така, ми става много криво. Надявам се да наваксам.
Emilli Arie,  човек като таи страх в сърцето си - трудно може да му се повлияе, но така ми се иска да се успокоиш. Аз съм с контракции от 4 месец /и с мин. бременност бях така/. Те не спираха. По десетки на ден и нищо не помагаше. Изпих тонове с магнезий, ношпа, лежах - не и не. Докато си родя си ги имах непрестанно. Сега също имам по страшно много на ден, но дори вече не им обръщам внимание, че А седнах да го мисля, А ще лудна от страх. Разбира се - по=успокояващо е да ги няма. Док каза, че при по-активни бебета /както беше и баткото, както е и сегашния акробат/, честите контракции са неотменна част. По повод гледачките.....никога не съм ходила, защото ми е малко акъла  и една дума да ми кажат, която не ми харесва съм способна да се вцепеня от шубе, да го мисля непрестанно...бе  много се влияя. Моя приятелка беше ходила й питала за мен. Гледачката й казала " Ще се стигне до сватба с дългогодишния й приятел, но така и няма да се оженят". Ей, значи - що рев изревах, колко страхове ме разкъсваха /а ние наистина бяхме ПРЕД сватба/, колко нощи не спах само и само да го мисля. Подготвяхме сватбата и аз до последно не вярвах, че ще се оженим. За късмет няколко дена преди сватбата една Сиганка се метна на мъжа ми  - да му гледала. Каза му - чака те сватба, но ти е правена магия  за да не се ожениш - така че  няма да има такава. Щях да умра - викам 2 гледачки едно и също казват. Ей на, сега на 28.06 ще празнуваме 7 години щастлив брачен живот. само като се сетя колко се тръшках и вярвах - яд ме хваща на себе си. Стана дълго, ма си е "пресен" пример за това колко познават шарлатанките му ниедни.  
Assi, изключително е неприятно това безхаберно поведение. В твоето положение само межеш да чакаш то да се промени, а аз го желая най-искрено.
   Отивам, да си спретна обяд и се връщам да чета че имам за наваксване доста. Хубав и усмихнат ден за сега от мен!
   ДИМЯНИ, знам че по няколко пъти на ден трябва да се усеща бебето. Разбира се има такива, които са по-активни и др. не чак толкова, но поне 1 на ден = трябва да има движение. Може да спинкат мъничетата, може да риткат през нощта...не знам. На твое място бих отишла на преглед - най-малкото заради успокоението, което ще ми донесе.  Всичко ще бъде наред. Пробвай - легни по гръб - тогава ритат най-много. Бях чела че е хубаво да се приеме лека храна /посочено беше чаша прясно мляко/, лягане по гръб...и чакане. Ако решиш - ще намеря точно цитата от книгата и ще го препиша.

Flash Dance - мисля, че в естествено.ком (извинявай ако не съм запомнила правилно) има една история на родилка, която се опитала да роди по активен естествен начин. Отказала да подпише информираното съгласие, и тн... в резултат на което влязла в конфликт с целия персонал, навлякла си много гняв и пререкания, и то в момент, когато е била най-уязвима. Раждането и в крайна сметка било неприятно изживяване, съпътствано със всичките му системи, и намеси както му е реда (според БГ акушерките). За съжаление, точно сега не мога да го открия този разказ, но доста ме приземи. Така че, това с извоюването на правата..... мисля, че трябва да пишем едно писмо на Бат Бойко, само той може да оправи нещата  Шегата настрани, според мен докато дискусията не се пренесе от форумите и курсовете в парламента, където да се вземат законови мерки за защита правата на пациентите, и в частност на родилките, няма да стане. Ето най-дребния факт - раждалите вече знаят - още с влизането в болницата ще ни сложат абокат, защото ако нещо се закучи, да им е по-лесно. Т.е. тръгва се с презумпцията, че ние сме пациенти, т.е. третират ни като болни, и непременно нещо ще се обърка. Ако не раждаш с темповете, които на тях са им удобни, ти слагат окситоцин, ако ли не - поне малко глюкоза ще ти боцнат ..... Е, казах си част от болката - не че това е достатъчно! Наистина искам нещата да се променят към по-добро!

Golden rose,ще опитам и така както и по начина на НКЛ пфф.. само глупости са ми в главата!  :

♥Димяни ♥, аз си усещам бебето постоянно от около 21 седмица, хем това ми е трето бебе. Преди това го усещах от 18 седмица нататък по някой път, после по 2-3 дена не го усещах. Един път се попритесних в 19 седмица, като четох как всички майки, дори с първи бебета усещата денонощни ритничета и отидох моментално на преглед - да се успокоя. Иди и и ти, вместо да се тревожиш излишно  При мен на прегледа се оказа, че бебето шава колкото си иска, но аз изобщо не го усещам. Самият лекар ми каза, че вече е голямо и до 1-2 седмици ще го усещам постоянно - така и стана 

GOLDEN ROSE, ако контракциите ти са безболзенени, те не са и опасни  Но ако получаваш постоянни контракции дори с малко болка, не е нормално да се търпят от 4 месец натам, най-малкото е огромен риск  Моля те, недей така да не им обръщаш внимание, надявам се, че и лекарят ти знае за тях  Това го казвам, понеже и аз с контракции се боря и знам, че това не е никак за пренебрегване 

Giada за съжаление си много права и нещата, които споменаваш са нормална практика в повечето болници. За щастие обаче има и изключения, но както повечето неща - всяко удоволствие се заплаща. В частната болница, в която раждах, отношението на целия персонал - от докторите до санитарките беше такова, че да се чувствам спокойна и уверена. Изцяло се съобразяваха с желанията ми, насърчаваха да се движа повече, на финала ме накараха да напъвам права, за да използваме гравитацията, в резултат на което главичката на бебка излезе без грам разкъсване. Да, сложиха ми система, защото раждах с епидурална упойка, но това не ми пречеше да се движа и да заемам различни пози, които да ме облекчат.
Но дори и в държавна болница, може да опиташ да се договориш с доктора какво искаш и какво не по време на ТВОЕТО раждане. Все пак в момента и в държавните болници таксата за избор на екип не е никак малка, а отделно предполагам че и на ръка се плаща, така че има шанс желанията да се чуят. Голяма подкрапа в този момент може да окаже и човекът до теб, като присъства на раждането и защитава правата ти.
А относно курсовете за раждане - разбира се, че няма да тръгнем да раждаме по домовете си, но пък всички съвети са добре дошли. А и когато знаеш какво се случва с тялото ти, какво предстои и как може да облекчиш болката, си малко по-спокойна и сигурна. Дори само да запомниш някоя техника на дишане пак е от полза.   

Assi,   опитай се да не обръщаш внимание и да не си го слагаш на сърце - просто мъжете са си такива, обичат да се правят на корави  . Вътрешно сигурно ги изживява нещата по негов си начин. А и ние в нашето положение сме доста по-чувствителни сега. И аз съм изнервена и все викам по някой из къщи, добре че са ми свикнали  
Аз също рядко усещам бебето, главно вечер като си легна. Предната плацента също оказва влияние.
За раждането да ви кажа - аз родих максимално естествено. Ама отидох с 8-9 см разкритие и едва свариха да ме вкарат в родилна   Нито клизма, нито   системи, даже не ме обръснаха щото успях криво-ляво вкъщи да се справя сама. И докато мъжа ми отиде да подпечатат документите в спешното и ги донесе вече бях родила. По-малко от час мина от пристигането в болницата до изкарването ми от родилна. Но успях да си изчакам вкъщи и чак като станаха на 5мин контракциите, тогава тръгнах.

Здравейте, момичета. Днес имам много работа, но реших да попиша. Water4e и Boonboon,пожелавам много дълъг и щастлив семеен живот!
Desunique - честита ви годишнина! Бъдете все така щастливи!
Assi , надявам се скоро всички тези негативни емоции да са зад гърба ти и да получиш подкрепа от бъдещия татко.
♥Димяни ♥, не се притеснявай предварително, но, за твое успокоение, отиди на преглед - моите бебоци ги усещам постоянно, слава богу.

Момичета за усещането на бебета съм чела ,че при всички е рзлично,Зависи от дебелината на коремната стена,каде е плацентата,по вътре или по навън се носи бебето и др,ред причини едни мами да усещат повече бебетата,други по рядко и по слабо.
♥Димяни ♥ ,надявам се че не е нещо тревожно,но както и Данна е казала,ако можеш иди до доки само за твое успокоение  !

Не, не съм разказвала. Беше за кърменето. Аз и в предния пост писах, че не съм избщо очарована от самата лекция, но ще напиша съвсем накратко това което се сещам от вчера, пък и аз доста неща не им обърнах внимание поради несъгласието си или поради това, че за мен не са били някаква новост. Тази лекция е много хубава, но ако се води от човек, който е наясно с тенденциите и не подхождатака апатично,както въпросната дама, която говореше вчера.  

Та както казах изобщо не беше практическа лекцията, а по-скоро теоретична. Дамата която я водеше беше около 55-60 годишна акушерка, не каза къде е работила. Обясни за структурата на гърдата, за окситоцина, от който всъщност зависи самото тръгване и количество на кърмата. Според нейните думи, бебето се слагало за пръв път да суче чак на 6-тия час след раждането.  

Схемата на хранене първия месец е на всеки три часа, като гърдите се редуват на всяко хранене. Показа каксе кърми бебе, и предложи да слагаме възглавника отдолу за да ни е по-лесно. Обясни как се вдига бебето за да се уригне. Важното, което каза, и което вероятно не се знае от майки с първо дете, е че след кърмене бебето се поставя легнало настрани, за да не се задави ако случайно повърне. Оставя се обърнато на тази страна, от която гърда е кърмено, за да се помни по-лесно последователността на въртене.

Първите дни детето изсуква приблизително толкова кърма на хранене, на колкото дни е, умножено по 10. Тоест на 3 ден трябва да изсуче 30 мл на хранене. След 10ия ден изсуква повече от 100 мл. като съответно количеството варира между различните деца.

След първия месец, едното вечерно кърмене се заменя с вода.   Според нея даването на вода било много важно, а не трябвало да се прави като някои майки (между които и аз), чак след 6тия месец.  

Количеството кърма което произвеждаме не зависело от храната и течностите, които приемаме, а само от Окситоцина,затова препоръча техника за увеличаване на кърмата: 1 ампула окситоцин в спринцовка от 10 мл, допълнена с физиологичен разтвор.От тази течност се слагат половин час преди кърмене 15-20 капки под езика. Това отваряло каналчетата на гърдите и спомагало за сученето.

При много надути гърди се слагат мокри кърпи, сложени предварително във фризера, а при бучки се правят масажи и се слага лед.

Обясни за коликите, препоръча разни антиколикови капки, едни от които на мен самата не ми бяха познати - Лефакс.

Каза, че кърма не се замразява изобщо... защото не сме били банка за кърма,а който имал повече можел да я продава на банката за кърма, но не и да замразява... (а аз като се сетя как си бях напълнила един етаж от фризера с кърма  ...)

В пъти по-добре са обяснени нещата в малката брошурка на Авент "Инструкция за кърмене". Може да е била направена с рекламна цел, но за мен е доста информативна, и има много полезни техники на кърмене,поставяне на бебето за правилно сучене и т.н.

Това което съм написала е само малка част от нещата, далеч съм от мисълта, че  бих могла да изпиша всичко чуто, то и затова е хубаво да се посетят адекватни курсове, пък и помощниците от Ла Лече Лигата също да се включват със съвети    

Асси, не знам колко в голям мъжа ти, ама според тези неща които пишеш, май изобщо не е дорасъл за татко. Дано се промени с раждането на бебето, защото ще ти е голяма трудност ако не намираш разбиране и помощ от него.  

Димяни, помня те от Люлинската тема! Стахотно е това, че чакаш близначета след баткото. За усещанет, има периоди в които и з не усещах толкова бебка. Особено пък в 19-20 седмица,но после всичко си беше наред. Ако все пак нещо те притеснява, не се колебай да говориш с доктора си.

Хора... аз да се оплача. Появи ми се хемороид. Външен, не боли, не кърви, ама много му се дразня, пък и е голям (колкото голяма череша). Срам ме е да отида на лекар да го покажа  ... не знам дали и сега биха могли да ми помогнат.  . Съвети?