Пазарът на недвижими имоти - какво се случва реално?

Статиите са за парцели за застрояване, а мисля, че samuraika има предвид такива, подходящи за еднофамилни къщи.
Броят на хората, които сега могат да си построят фамилна къща не е много по-различен от преди, докато броят на потенциалните инвеститори/строителни предприемачи драстично намаля.

samuraika Писали сме заедно.

Мислиш ли, че хората го правят, защото им е кеф?
Алтернативата е да ги събира и да живее под наем, а след 30г. пак да е толкова крайната сума или да примени наична си на живот, да се стиска в най-хубавите си години и да трепери, че другия месец няма да може да си плати вноската дори с лишения.
Ами - който има кеш - плаща го за 80000, който има по-голям доход, за по-амлък период, ако има нужда от свободни пари за нещо друго, в което ги влага и то му носи пари, тогава пак с кредит, но не всеки може да събере парите и затова ползва услугата на банката, а тя както всяко нещо си има цена. И това, че подписваш за 30 г., в никакъв случай не значи, че ще го плащаш 30 г., можеш да ги изплатиш и за 10 г., действаш според ситуацията.

Акси, samuraika, това е интересно - ако имате инфо от първа ръка за парцели около СФ как са нещата, ще се радвам да споделите.   

Ох, Никол, аз не държа сметка на хората какво, за колко ще купуват.
Самурайка го дефинира малко по-рано, аз го повторих и сега специално за теб ще потретя- който може да си го позволи и се чувства комфортно, аз нямам нищо против, това е личен въпрос.
Аз също съм склонна да правя емоционални покупки и понякога плащам по-висока цена за неща, които реално не струват толкова, но просто ми харесват, без значение за какво се отнася- обувки или парцел.
И не по-малко важно- мога да си го позволя.
Щом някой е преценил да направи определена покупка, не ми дължи обяснение защо го е направил, не го плаща с мои пари.
Решил е- направил го е. Точка.

Пропуснала съм, че се търси парцел за къща  

Azzy, просто казвам, че това е единствения път за доста хора. И тези, които не са на тяхно място е нормално да смятат, че е неуместно, изхождайки от своята ситуация.

Излишното е непрекъснатото повтаряне що да си го купя за 190000 като мога за 80000, ами ок, щом можеш, купи го, но друг не може, затова прибягва до банка. Това имах предвид

А, не, чакай малко.
Аз не повтарям непрекъснато, мен непрекъснато ме спрягат с тази сметка, в някакви опити да се се анализира и да ме убеждават в собствената си гледна точка.
Просто отговарям.
И честно да ти кажа, все ми е едно дали някой ще изплаща до живот някакъв кимизарник или автомобил или каквото и да е.
Наистина не ме интересува.
Обаче да ме убеждават колко е далновидно и колко е успешна една такава абсурдна от моя гледна точка сделка, няма как да стане.
Казах вече, че и аз съм способна да дам за обувки две средностатистически заплати, което е абсурдно от нечия друга гледна точка, но не помня да съм искала разрешение от когото и да било за едно такова мое решение.
Никога не бих си позволила, съответно обратното, спрямо нечие чуждо такова решение.
Надявам се този път да съм изяснила въпроса и моля за извинение за обясненията извън темата.

Мисля, че говорим за различни неща, гледната точна зависи от дохода, ако доходът ми беше два или три пъти по-висок, щях да съм на твоето мнение, ако беше 10 пъти по-висок или живеех в наследствен апартамент, въобще нямаше да обмислям варианта кредит. Т.е. няма универален отговор, който да определя покупката  или липсата й като удовлетворяваща или уместна.

Съжалявам, но не съм съгласна.
Смятам, че има граници, в които едно подобно решение може да бъде дефинирано като разумно и съответно като неразумно.
Аз не давам коментари, единствено спрямо собствената си гледна точка, а спрямо някакво обективно становище по въпрса.
И ако ме попиташ дали да си закупиш Верту с месечен доход от 600 лева, аз ще ти отговоря, че не е разумно, независимо, че аз, самата мога без никакъв проблем да си закупя.

Не може да се прави сравнение, защото без Верту мога да живея, но покрив над главата няма начин, така че дали ще ги дам на хазаина или на банката, все ще ги дам.
Колко семейства има с доход 1000? Много. Да не мислиш, че доходите им ще скочат изведнъж, че да седят да чакат. Живеят под наем за около 400 лв. Е, колко да спестяват за събиране на сума за имот? 50-100 лв./месец? Ок, но за 10 г. ще съберат 12000 лв. А през това време са дали за наем 48000 лв., с които са могли да изплащат собствения си апартамент (купен, разбира се според възможностите им за 40000 евро, с вноска 270 евро). Но те ще продължават да са под наем, за следващите 10 г. ще дадат още 48000 лв. за наем, и ще съберат още 12000 лв. Ето, за 20 г. ще са събрали 50% (ако цените се запазят) и вече могат да теглят кредит "спокойно", но пък за наем 48000 евро, чудо голямо, щом не е на банката, значи е уместно ...
Ето, за такива семейства говоря. Тези с доходи от по 5000 лв. не теглят за 30 г., нито теглят 100%, но не всички са като тях.
Пък тези с малките доходи, ако усппеят да ги повишат или уцелят шестица, скъсяват си срока или го изплащат наведнъж, но това може да стане след 10, след 15 или след повече години, а през това време така или иначе трябва да си плащат дома, дали е техния или на хазаина, трябва.

Явно нямаш нблюдения над младите хора с такива доходи.
Те, много умно си делят едно жилище - по 4-5 младежи и девойки и изобщо не им излиза скъпо, заедно с режийните разноски има-няма 150 лева и да спестиш някой лев изобщо не е никаква драма.
Разбира се, ако младите хора преценят, че са страшни баровци с общо хиляда лева ще си наемат сами апартамент и точно тогава ще си направят сметките така, както ти си описала малко по-рано, ще се метнат на един тлъст и дългосрочен кредит, според моите сметки и до там.
 
Обаче моите наблюдения показват, че именно хората, които са с малки доходи, по-скоро ще изхарчат едно 5 бона за сватба, после ще си вземат сами апартамент, вместо да си поделят разноските с някой и накрая реват как няма как да им стигнат парите и цял един живот си карат така, само, че вместо за сватба, после я за някое Верту, я за лъскава кола си насочват амбициите, но това е друга тема. Теорията "не гол ...... чифте пищови".

И за сведение само, споменах малко по-рано един приятел, банкер в Токио, докато следваше в Лондон, живееха сто души в един апартамент, работеше почти денонощно и заедно с дипломата си /която между другото продължи да изплаща- тя беше на лизинг, така да се каже/ имаше и доста спестени пари. Продължи да живее пак със сто души в един апартамент още няколко години и с днешна дата, точно 35 прави има забележителен пертфейл активи, включително и имоти, казах вече къде и какви.

Така, че, между млад човек и млад човек има разлика, Никол. И начина им на мислене.

И има разлика между това да обслужваш кредит и един кредит теб да те обслужва.

Това ми беше мисълта от началото на разговора 

Аз говоря за реални наблюдения, на закупили, не на теория. Хич не са малко. Затова казах, че е относително и няма универсален отговор, има такива, които живеят по 4-5, но след като сключат брак обикновено се отделят, има такива, които дават по 5 бона за сватба, но има и др., които подписват без церемония безплатно или просто живеят на семейни начала.
Примерът е за такива, които искат да са самостоятелни и дават наем с разлика 50-70 евро от вноската за 2-ст.. Покрай модата за дневна с бокс масово се купуват и купуват 1-ст., хол с бокс и спалня за двама сие екстра, съответно кредит за 30000 евро, съответно с вноска 205 евро.

Това разбира се нито е задължително, нито е казано, че трябва да стане точно на секундата тази година, познавам и 2 семейства с по 1 дете, които делят един общ, за тях няма спор, много по-евтино им излиза, ако се съберат 3 двойки, още по-евтино ще стане, въпрос на избор, те вече са по на 40 г., няма изгледи някога да се отделят, именно защото така им е по-евтино и всеки др. вариант е по-скъп, ако живеят при родители пък оище по-евтино ще им излиза, за подобни групи хора кредитът наистина е неуместен, те са намерили своят начин да живеят без пари. Но от опит - положението може да стане страшно, то м/у двамата възникват скандали, а представи си какво е м/у 4 и повече ...


П.П. В Токио, ако е практика, в Бг доста голям % от наемодателите отказват договор, когато разберат, че става дума за повече от 2-ма възрастни, съгласяват се обикновено собственици, които дават имоти в ужасно състояние или в район без търсене, и то пак с уговорки, дори повишаване на наема, така че и това не е толкова лесно, колкото изглежда, изпитала съм, го и на свой гръб, когато преди години търсехме аз, мъжът ми, сестра му и нейния мъж ...

И моите наблюдения са реални, много те моля, далеч съм от мисълта да теоритизирам.

И моят приятел просто работи в Токио в момента. Преди това беше в Хонг Конг, преди това в Лондон, а утре може да отиде където си поиска.
Не, че цял живот ще се гъцат сто души в един апартамент и това не съм казала.
Безспорно и това, което казваш е някаква практика, съвсем реално упражнявана от доста хора.
Далеч съм от мисълта да я отричам, просто това не е съвсем моята практика и не съвсем по причините, които мислиш.
Бих имала същата гледна точка, дори и да бях на 18, гола и боса.

Azzy, докато пишех, Не се сърди човече вече е публикувала нещо подобно на моите писания и почти нямам какво да допълня, но все пак:
 
Предполагам ще се съгласиш, че освен твоята гледна точка и другите имат свои такива. Ето ти една истина от моята гледна точка:
Младежите и девойките, които живеят по 4-ма, 5-ма под наем рано или късно срещат половинките си. Ако приемем, че живеят заедно по 4-ма, 5-ма докато са студенти, те завършват на по 23-24 години. Т.е. не спестяват защото дори да работят имат доста разходи по образованието си. На 23 г. да речем вече само работят и започват (по твоят сценарий) да спестяват.
Да, но спестяват само 2 години защото на 25 г. решват, че станало време да създадат семейство с половинката, с която "ходят" вече 5 години, четири от които са живеели заедно с още 2-ма, 3-ма в една квартира. Та, двамата млади искат да съзададат семейство:
Единият млад човек да речем е с родители, които са го отгледали в гарсониера и продължават да живеят в нея. Другият да речем е от многодетено семейство и родителите му отглеждат 18 годишния му брат и 14 годишнита му сестра. И там не могат да отидат. Но двамата млади работят за средно добри пари и започват да обмислят варианти да са самостоятелни, а не с компания от още 2-ма или 3-ма съквартиранти (млади хора).
И стигат до следните две опции - да плащат наем, или да теглят кредит. Опцията "заробване" към банка не им харесва. Решават да са под наем за да спестяват за дом. Живота ги завърта, доходите им нарастват, но и разходите също - семейството се увеличава- раждат се дечица, мамите и татковците на младото семейство, помагат с подаръчета за децата, но с друго не могат. Младото семейство е вече да речем на 32 г. И отдавна са разбрали, че не могат да спестяват защото "живота ги е завъртял". Разбират, че именно наема е това, което ги заробва и заради, което не могат да спестяват и решават да изтеглят кредит за собствено жилище и парите вместо за наемодателя да отиват  за банката. Предложената месечна вноска по кредит е с 20% повече от плащания наем, но те прекрасно знаят, че догодина наема им отново ще бъде "актуализиран" и тези 20 процента разлика ще се стопят съвсем скоро. И продължават напред. Купуват си дом на кредит и го изплащат.
Идеята ми е  - колко години според теб "младежите и девойките" могат да си делят по 150 лева и да "спестяват за собствен дом" през това време?... Може би около 10-15 години  (зависи от доходите им и стандарта им на живот), но така или иначе пак е във възрастта между 23-24 годишни и 32-38 годшнината. Пак спестеното ще е нищожна част от цената дори на най-мърлявото жилище.
Нещата спестяване/изплащане на кредит са почти равносилни - просто има един куп странични фактори, които определят житието на всеки един човек. Ти не би теглила кредит, аз - бих, друг въобще няма да има мерак за собствен дом защото чака наследство и през това време си живее под наем както дойде, четвърти има други варианти пред себе си и т.н. и т.н. Хората сме толкова различни, че просто не можем да бъдем поставени под един знаменател.

Не съм казала, че не са реални твоите, напротив, потвърдих думите ти, че познавам И такива хора, свят шарен, и че за някои групи е уместен наема, за другите не.

Твоят приятел има ли семейство?
За мобилни хора като него наемът е по-удачния вариант, разбира се