Най-красиви и засмяни, ЮЛИ ще сме горди мами!

много! И ако един съвет про4етен в книжка има ефект при едно, то при друго няма.
Спомням си когато исках да нау4а Мони да заспива сама.. не ставаще и не ставаше..тя искаше винаги да заспива на ръце, а ве4е не беше много малка и тежеше... заспиваше бавно...и аз като една "разумна" майка реших, 4е е време да се нау4и да си заспива в легълцето. В книжката пишеше, да оставим бебето само и да не се поддаваме на рева...
Е, тя не спря да пла4е поне 20-30 минути.. а аз кършех пръсти и се 4увствах по-най-ужасния на4ин.. в другата стая. Е, тя не спря да пла4е, накрая аз не издържах, влязох.. и това което видях, ще го помня винаги... тя беше забу4ила носле в завивката, пла4еше ве4е много изтощено...толкова се разстроих, взех я на ръце и аз ревнах с нея....тва е момент който винаги като си спомня толкова много ме натъжава. Знам, че не е нещо кой знае какво, но го помня много, ...И мисля, 4е ако майката не усеща това което прави, със сърцето си..всеки съвет приложен по този на4ин е грешка според мен.

nlight, аз оставам с усещането, че на госпожата май май много не й се занимава извън "коловозите" и длъжностната характеристика на хартия  което уви е много лошо! и не ми звучи като проблемът да е в детето! да не говорим, че образователната система у нас може да извади и най-търпеливия дебил извън нерви! няма такива глупости като в нашите учебници! 

    Да,nlight!Съгласна съм с теб на 100%! 

    Детето ми е още малко,в сравнение с твоето.Но да ти кажа всички знания за възпитанието,които получавам от прочетеното и чуто от други хора,пропускам през своята интуиция.
    Досега много пъти съм се убеждавала,че именно тя ми е подсказвала най-добре,кое да прилагам,кое не.
   

и аз имам същото усещане! Изобщо това у4илище има една толкова амбициозна директорка, която строява вси4ки у4ители, постоянно се правят концерти, изяви, направо на вси4ки ни е писнало от тва...но в крайна сметка страдат децата. Защото по хореография например госпожата бърза да си предаде материала, трябва да се у4ат там разните му танци и хорца...не се прави загрявка както трябва, от което децата запо4ва да ги боли корем4ето. Мони постоянно ми се оплаква, 4е много 4есто я боли корема като по4ат да танцуват, а госпожата не им дава да спират!! Аз много добре знам колко гадно боли корема като се пренатовари изведнъж организма. А Мони е 23 кила с напикани гащи...сигурно и това има зна4ение. Аз дори я водих на лекар по този повод, но доктора каза, 4е това е от рязкото натоварване - 4ерния дроб се кръвонапълва рязко и притиска съседни органи и от това така боли.
Казах на Мони, да каже на госпожата (след като тая патка не желае да даде малка по4ивка на детето), 4е мама е казала, да спира когато я заболи. И при следващия такъв слу4ай, онази казала "Ааа, не ме интересува, ще играеш, аз трябва да си свърша работата"!
Просто тук никой не гледа децата, вси4ки гледат "да си свършат работата" независимо от вси4ко....

Да!, то4но така е!   

Здравейте,момичета,включвам се само за да ви пожелая приятна вечер!

 Бихте ли ми изпратили паролата за албумчето на бъдещите юлски мами на ЛС? Много бих искала да видя Вас и покупките които сте направили за бебешоците. Аз срам не срам трябва да призная, че все още нищо не съм пазарувала.

Здрасти мацки!!!

Нлайт,дорева ми се,като те четох.Ивон е доста по-малка,но миналата седмица и на мен ми се беше свила душичката.Явно всяка възраст си има своите кризи.Аз съм завършила Психология,нооооооооо........ за краткият си стаж като родител стигнах  до твоят извод-най-правилното е да слушаш душата и вътрешният си глас.Книгите те вкарват в разни стереотипи,които почти винаги не действат в ситуацийте.
И аз като теб се опитах да уча Ивон да си спи на леглото ,когато беше на 6 м,слушах я как плаче 10 мин,накрая и аз заревах.В резултат и до сега се гушкаме и не бих заменила тази близост за нищо на света.
Колкото до това което казваш ,за хиперактивността,според мен проблема не у детето,а в учителката.Та я принуждава да се държи по този начин.Малката просто си отмъщава по този начин,нормално е,все пак търси начин да се защити.Ако е хиперактивна,няма да го проявява само в училище.Щеше отдавна да е установена,нали е ходила и на ДГ?Хиперактивността е най-силно изразена м/у 3-5 год.

Отивам да оправям малката,после ще ви дочета

   Ле-ле!Какви са тези книги с толкоз зверски прийоми?!  Добре,че все-пак не си ги възприела,Ади! 

   За мое щастие,преди да се роди сина ми,попаднах на някои книги на Уильям и Марта Сиърз за Привързаното родителство.Нещата написани от тях ми звучаха толкова убедително,че никой не можеше да ме разклати със доводи,че "бебето трябвало да си развива белите дробове"(и да го оставям да си пищи) или че "ще го направя глезльо", ако отзовавам всеки път ,когато плаче.....
   А за съвместния сън.....Ето на 3 годинки и 3 месеца той сам започна да се отделя по малко.Но често,когато все-пак идва да доспи нощта при мен,искрено се наслаждавам на близостта му.
    Още малко време и той съвсем ще се отдели и тези прекрасни мигове,в които малкото ми съкровище се е сгушило в мен и се е унесло в сън,ще са толкова далече....Ще са далече топлинката на детското му телце,соптенето на сладкото му носленце,ръчичките обвити край врата ми....

Катче, съболезнования за свекар ти 

Алекса, тези твойте колежки леко ги тресе компексарщината  Дето има една приказка, я у лево 

Нлайт, като чета разказите за детенцето ти, ми се струва, че то по-скоро има нужда от малко повече внимание. Децата са различни - едни се нуждаят от повече внимание и търпение, други от по-малко, а учителката явно не желае да има индивидуален подход към всяко едно. Детето търси начин да го привлече, въпреки че не е по най-добрия начин. Оставам с неприятното усещане, че учителката просто я е нарочила и това е. Детето трудно ще се пребори само с това Според мен Мони има нужда от твоята подкрепа, за да се справи с тази ситуация. Опитай се да спечелиш доверието й и да я накараш да ти сподели какво я притеснява и я кара да се държи по начин, за да заслужава забележки. Струва ми се, че наяве ще излязат доста ситуации, в които самата учителката не е била права в преценката си. Тогава вече ще знаеш как да постъпиш    Ако се наложи, дори я премести в друго училище. Според мен проблемът не е в детето ти. То не може да има знанието и опита, за това как трябва да се държи - или копира от възрастните, или се държи на другата крайност, защото усеща, че нещо не е наред.

Селме, това го четох в книгата на така изветният д-р Спок.Отдавна вече се водя само по детето и забелязвам,че аз съм тази на която е нужно да се учи,не Ивон

Цял следобед подреждах дрешки.Има доста от Ивон,които ще станат за бебето,другите ще ги раздам.Като се върнем в Сф ще ги изпера,изгладя и  подредя.Малко,по-малко се стягаме за младежа

Тук беше ужасен задух днес,едвам се прибрахме на обед, а тепърва започват жегите

  Да,Ади,и аз съм на мнение,че възпитанието всъщност е взаимно! 
  Сигурно усещаш,колко много си се променила и си се отшлайфала,откакто имаш детенце? (А колко още предстои!  )
  Аз лично много силно го усещам! 

  Катче, 

Да,опрделено съм се ошлайфала,а и уещам,че съм танала непукист по отношение на неща които преди ме изкарваха извън равновесие.
Единственото кото искам сега е,децата ми да са здрави и ние покрай тях,за да ги гледаме

Ето какви ги върши моят младеж,докато пишех поста:
http://vbox7.com/play:8f0f3bf6
http://vbox7.com/play:ce4ebfec

Добро утро бъдещи, настоящи и бъдещи за пореден път мамчета 
Не съм влизала от няколко дни, но днес понеже съм ранобудна и изчетох какво сте писали. Ще започна отзад - напред.
Nlight и аз като Ади съм завършила психология. Не практикувам, но ще те посъветвам да не прибързваш с ходенето по психолози и най-вече слагането на етикети.  Съвсем права си, че всяка възраст си има своите кризи (има цяло течение в психологията, което се базира на тази теория ). Кризите са нормални, така че спокойно. Това, което мога да те посъветвам да направиш е да смениш учителката и класа. Очевидно детето не се чувства добре в тази обстановка и не ми се струва, че проблема е в самото дете. След като вече са я нарочили в този клас не я мъчи, а просто й предложи друг вариант и нова среда, в която предварително да обсъдите с учителката какви проблеми сте имали преди за да ги избегнете отново. И аз не мисля, че щерка ти е хиперактивна. Звучи си ми като напълно нормално 8г. детенце  За това, че другите деца свикват лесно с дисциплината в час - всичко е много индивидуално. Аз в 3 клас редовно отнасях забележки, че не внимавам  Даже една учителка искаше да ме прати в училище за бавно развиващи се  (за справка имам 2 висши образования, които карах едновременно и далеч не съм бавно развиваща се  )
За гнезденето и аз знам, че се проявява 1-2 дена преди раждането. Ама на мен и сега ми се гнезди  - само  промени вкъщи мисля - пердета, ремонти, ала-бала...
За раждането, като си направих една равносметка от всички разкази, които чух от познати - разкъсвания е имало там, където са слагали окситоцин.  Може да е съвпадение, но при моите познати има такава закономерност.

Nlight, и аз като другите момичета мисля, че проблемът е по-скоро в учителката, а не в Мони! А пък това с танците ме разби направо. Какво значи за един учител да си свърши работата - да изтощи децата и да ги болят коремчетата А липсата на индивидуален подход към дечицата и нежеланието да дадат малко от себе си и да се опитат да ги разберат и помогнат също е много вредна и неприятна.
Уф, направо изтръпвам като си помисля колко бързо ще минат годините и Маги и бебчо ще тръгнат на училище. Дано дотогава малко се подобри системата!
Сега ми е идеално, като непрекъснато е с мен
А колкото до спането - и Маги спи с нас, толкова е сладка и ни е толкова приятно, че изобщо не ни се иска да я местим в нейното креватче. А пък и вечерите са много спокойни и всички си почиваме чудесно. Не се налага нон стоп да ставаш и препускаш до креватчето на детето, да го успокояваш и да се връщаш обратно... Както съм ви споделяла и друг път, сега се притеснявам бебо къде ще спи. Не че няма място за него при нас, но Маги така шава и се преобръща, че не знам как ще го опазя от нея. Сигурна съм, че ще го измисля като дойде при нас!
А на тези щуротии да оставиш бебето да се нареве, че му се развиват дробчетата така и че ще го разглезиш иначе никога не съм се хващала! Само като отбивах Маги я оставиш да поплаче няколко пъти, но не самичка, а с баща си. Ако не бях забременяла и не ме притесняваха контракциите от стимулацията на гърдите при кърменто сигурно още щях да я кърмя;)

Прочетох няколко много добри книжки за възпитанието, трябва да разровя библиотеката и да ви пусна заглавията. Не даваха готови рецепти за проблемите и не слагаха всички деца в калъп. И като напаснах насоките им към моето дете и моята интуиция, мисля че засега намирам правилния подход към Маги.

И т.к. най-актуално скоро ще бъде храненето на бебчовците ще копирам част от книгата на Д-р Фицью Додсън "Изкуството да бъдеш родител" относно храненето на режим или на поискване, мнение което подкрепям с две ръце и към което съм се придържала на 100%

Да се подчиним ли на желанията на детето, или да му наложим строг режим?
Всяко дете е уникален индивид, който изпитва необходимост да се храни според собствения си ритъм. Как сме могли да си помислим, че е възможно да наложим външен ритъм, да въведем веднъж завинаги определен режим, който да подхожда на всички бебета? Да привиквате детето си на три или четири часов ритъм е по дефиниция неправилно. Логически е невъзможно той да подхожда на бебето ви. Не само защото то е различно от другите, но и защото собствените му потребности от храна се променят.
Какво става с бебе, хранено под час? Когато е гладно, то се чувства лишено от всичко. Гладът, такъв, какъвто го изпитва бебето, доминира над всичко останало. Усещането за глад е всеобемащо. Бебето не приема никакво отлагане - то има нужди да се нахрани. Като възрастни повечето от нас никога не са изпитвали глад, подобен на бебешкия. Може би бихте получили известна представа, ако ви кажа, че половин час очакване на храна за бебето е равностоен на три дни за нас.
В повечето случаи бебето не се церемони. Когато е гладно и вие не му давате да яде, то привлича вниманието ви към глада си по единствения познат му начин - като плаче.
Колкото повече време минава и не го хранят, толкова по-яростен става плачът му. Все едно че ви казва: „В какъв свят съм се озовало? Седя тук и плача, викам, казвам и повтарям, че съм гладно, но никой не ми дава да ям!" И с течение на минутите плачът променя природата и тона си - вместо високо и ясно да изразява потребността от храна, той става гневен и отчаян. Сега вече бебето иска да каже: „Бясно съм. Мразя ви и вас, и целия свят. Мразя ви, защото не ми обръщате внимание, не откликвате на зова ми за помощ!"
Ако се налага на бебето строг хранителен режим, то постепенно открива, че колкото и да плаче, резултатът е никакъв. Точно когато е гладно, не му дават нищо за ядене. На тази ситуация то може да реагира гневно, а може и да стане аморфно и апатично, сякаш е изоставило всяка надежда да види нуждите си задоволени. Така бебето се научава да потиска гнева си и да го замества с ужасяващо примирение. Но което и да избере - постоянния гняв или апатичното примирение, детето усвоява едно и също базисно недоверие към живота. Как да го укорим? За него животът се превръща в омразна действителност, в начинание, което носи само разочарование.
В по-късните периоди на много майки им се налага да се борят срещу неразрешими проблеми, свързани с храненето на децата им и неоправдани от психологическа гледна точка.
Проблемите с храненето почти винаги възникват, защото някаква принуда, противоположна на естествените потребности, е била упражнявана било през първата година, било на тригодишна възраст. В края на краищата родителите имат един голям съюзник в храненето на децата си -техният глад. Ако уважаваме индивидуалността на детето и задоволяваме биологичните му нужди, не би трябвало да има никакъв проблем с храненето.
Родителите следва да се съобразяват е индивидуалността на децата си още от раждането им. Но често това не е така. Инциденти като следния са за съжаление доста разпространени. Преди близо час и половина бебето е била нахранено и е заспало. Но се събужда с плач. Майката е склонна да мисли: „Защо плаче сега? Няма как да е гладно, тъй като скоро го кърмих." Откъде знае? Може ли да се постави на мястото да бебето си и да каже гладно ли е или не? Защо да няма как да е гладно? По този въпрос майките от първобитните племена проявяват по-голяма мъдрост и кърмят бебето си, щом се разплаче или стане неспокойно. Така че, ако бебето ви проплаче, нахранете го. Дайте му гърда или биберон. Ако покаже, че не иска храна, плюейки или по друг начин, ще знаете, че не е гладно и плаче по друга причина.
Най-важното, с което можете да помогнете на детето си да придобие доверие в себе си и в света - основно условие за изграждането на здрава и силна себепредстава — е да го храните, когато е гладно. Бебе, което кърмят, когато плачът му показва, че е гладно, си мисли: „Колко е хубав животът, колко е хубаво да те хранят, обичам топлината на мама, която ме прегръща и ми дава цицка или биберон. Светът е наистина сигурно и приятно място, след като ми дават да ям, когато съм гладно. Знам, че всичко е наред с мен и с всичко наоколо."

Съжалявам за дългия постинг, но се надявам да ви е полза:) Намерих и откъде може да се свали цялата книга, на който му хареса - ЦЪК