Сладкият Чавдар гушна наш`то куцо_пате,Февруарчето ни Краси вече стана бате :)

Мамо Зари, разбира се че ще поплачеш, толкова е хубаво да видиш така детето си! Много красиво си го написала! Да са ти живи и здрави и двамата и още много пъти да се чувстваш така ти пожелавам!

Ех, Зари,  ! Занимавай ни, нека нямат край подобни моменти! Много хубаво свири Мимето, с право се гордееш!   

MamaZ с твоя разказ се опитвам да си представя как се е чувствала моята майка на моя първи концерт по пиано. дано и аз някой ден да изживея такъв момент . вярно не станах пианистка от мързел  

Мамо Зари, това е момента, в който осъзнаваме, че сме пуснали сърцата си навън и че тези малки патерички вече не са им нужни, защото са големи и могат да крачат сами по света...
П.С. Надявам се си по-добре вече и не ти се вие свят, мисля те, да знаеш

Зари, 

Мамо Зари, много хубаво си го описала. Да ти е жива и здрава малката пианистка. Докато четях сърцето ми се разтуптя, напълно си представих какво се случва и за малко да заплача и аз.
Аз пък да ви кажа каква изненада ми бяха подготвили в детската градина госпожите и цялата група на Мишо... Сега в петък имаха тържество и госпожите бяха казали да не разказват какво ще бъде. Но, децата естествено не могат да пазят тайна и малко по малко казваха какво ще бъде.....Тържеството се казваше "В плен на песента" и децата трябваше да пеят песни на български изпълнители, като "Ах морето" на Тони Димитрова, песни на дует "Ритон" и т.н като същевременно докато някои деца пеят, други пресъздават песента като театър. Беше много хубаво, децата бяха притеснени в началото, но после се отпуснаха     Майките добре си поплакахме от радост или от тъга, че вече децата ни не са онези малки същества, които бяха........  Към края на концерта учителката представи следващата песен, като каза, че за нея един родител ще им помогне, защото песента се казва "Рожден ден" на Богдана Карадочева, мисля беше и в този момент идва синът ми и ме кани на сцената. Той бил казал на госпожите, че в същият ден имам рожде ден  Щеше да ми изхвръкне сърцето. Казах си "е сега вече ще падне голям рев...."  Сложиха на сцената една масичка и един стол... Докато течеше песента синът ми ми поднесе цветя, след това друго детенци поднесе торта със запалени свещи, друго чаши с детско шампанско. Наредиха се около мен пеейки ми с грейнали личица, гледайки ме с тези чисти детски очи... Това е един от най-силните моменти в живота ми. Удържах стоически да не заплача, погледнах за миг в публиката, там бяха двете ми приятелки, които плачеха, вече без да се крия от никого.........повече не погледнах на там. Гледах само децата, сигурно изглеждах много тъпо и сковано, но това е, наистина ме изненадаха......

  Момичета, разревахте ме рано сутринта. Такива хубави емоции сте имали, браво.

И аз съм от разплаканите рано сутрин...  Повече такива невероятни моменти на всички пожелавам. Много красиво и силно сте го описали, момичета, сякаш и аз бях там с вас. Но аз със сигурност щях да се разрева ... от щастие ))). Чак ми се прииска и аз да отида на някой концерт на такива сладки и талантливи дечица.   

Наде, и аз ще ти кажа същото, не си струват ядовете за една работа. То да работиш примерно за себе си, да знаеш за кого се блъскаш. Ми то... нито някой ще ти каже браво, нито нищо, какъв е смисъла да даваш всичко от себе си, и нерви, и ядове.... и накрая ти да си им виновна. Ти си го решила вече, но и аз бих направила същото. Ставаш и си тръгваш, пък дали ще се върнеш по майчинство, ще отидеш на борсата... и т.н. са си само подробности. Важното е Бела да има една спокойна и щастлива майка! И да знаеш, че не са те победили, а много загубили. Предишната ми работа приключи така с гръм и трясък, с напускане без предизвестие (спазих си го в крайна сметка), с лоши думи... и ми беше много мъчно и болно... но от дистанцията на времето се питам само едно "Защо не напуснах по-рано?". Едно голямо гуш от нас    

Големи сте сладури всички от разходката в Южен парк.    А срещи в почивните дни правите ли? Искам и аззззз ..... 

Инче, честита нова придобивка. Благородно ти завиждам  (и аз от няколко дни съм със счупен компютър вкъщи, но ще се опитваме да го оправим).

Заразих се нещо от вашите бутерки и си викам снощи ще взема и аз да направя вкъщи. Запрятам ръкави, отварям тестото и к'во да видя - купила съм точени кори вместо тесто  много съм заспала. Така и се разминахме с бутерките снощи, днес ще видим на какво ще го направя. Оня ден правих баница и не ми се прави пак. 

Добро утро.

Малкият ми пак е болен и в това време не мога да мръдна никъде, та ще съм тук сред вас.

Карбо, тъпо е това, което се случва, защото човешката злоба няма граници. Какво не може да се подели между колегите! Ти си знаеш. Само да ти  споделя ,че преди да забременея работех в офис и всеки ден се карах с шефа. Няколко пъти мислех да напусна, но стиснах зъби и се престорих, че не се ядосвам и нещата се изгладиха. После добре ми се отразиха паричките в майчинството. Човекът ми повиши осигуровката. Бе, ти си знаеш най-добре.

Честито на пианистчето за първия концерт!

И аз!

Момичета,  !
 Само това мога да направя в момента..

Благодаря ви много, наистина! И най - вече за това, че мога да споделя точно с вас този водопад в сърцето си, без да се приема като някаква хвалба или фукане, а да се усети именно с майчиното чувство и да ме отрази обратно...

Десита, и мен разплака... Браво на момчето!
Аз наистина смятам, че това са моментите, заради които живеем. Малките душички няма как да са лицемерни, подправени или лъжовни и те са, които ни показват, че можем да обичаме и да ни обичат. Какво друго ни трябва?!

Гея, благодаря ти! Много точно си го казала! И за загрижеността ти, също. Доста по - добре съм от преди. Но все още при резки движения или много бързи неща около мен се залюлявам. И не си вярвам много на по - дълги дестинации особено с децата. Затова и бях с Васко на срещата в парка. Съжалявам, ако ви е стреснал по някакъв начин. Той само така си гледа, иначе е миролюбив.
И така, надявам се да се регулират нещата още повече.

За В. Търново - ние можехме само от 26-ти нататък. Затова се въздържам сега от коментари. Ако евентуално нещо се промени, ще се включвам някак в последния момент.

Карбо, аз не вярвам в нашата съдебна система, затова те разбирам, ако не ти се късат нерви повече и те подкрепям, каквото и да решиш. Но поне се възползвай максимално от възможностите ти сега, както Елфи предлага.

Дай Боже всяка от нас след години да има възможността да изживее подобни емоции с децата си  

Наде, за такова нещо съвети не могат да се дават, но ти от доста време се бориш с тези хора и хабиш нерви. Явно нищо освен скъсани нерви няма да получиш.... Ти си знаеш от материална гледна точка дали можеш да си го позволиш, и ако да - иди си вкъщи, обръщай внимание на Бела, идвай на срещи в Южния и си търси работа на спокойствие Явно трябва да се примирим с факта, че живеем в България и отношението към майките е като към нещо досадно и ненужно и по-скоро пречещо.....

Отдавна си мисля да питам и аз Елфитка - едва мииналата седмица получих 120 лв., полагащи ми се за февруари! Друг превод нямам досега. Дали зависи от превеждането на осигуровките от моите работодатели (които знам, че се бавят, но не знам с колко точно)? Аз живеех с идеята, че ще ми преведат всичко дължимо на куп, но не би...

Хубав ден от мен, аз следобяд съм на консултация  

Добро утро, то си е направо добър ден. Наде, послушай Елфи тя ги знае нещата. Аз също съм минала през подобен ад с напускането зная колко е гадно. Най-важно е ти да се чувстваш добре, разбитите нерви не се връщат, а нещата се трупат и за съжеление човек го разбира след време

Е,и мен ме просълзихте...Много силни моменти!

Карбо,знам колко държеше на тази работа и си представям огорчението ти сега.Но щом и ти се отказваш,значи нещата вече са нетърпими...Някъде из форума прочетох следната мъдра мисъл :"Да се ядосваш означава да наказваш себе си заради грешките на другите "...