Раждане на 62 години

А като се замислиш по- издълбоко дали не беше редно първо да видиш - да речем - публикациите на момичето? Ако ти е много, много любопитно...
А дали пък не е възможно да има проблем?
А дали най- тактичното нещо, което можеш да направиш, е да зададеш този въпрос?
А дали не е дошъл ред да се научим да се извиняваме, когато сгрешим?
Не е страшно. Не хапе. Обещавам.

Нищо подобно не съм казала, не ме тълкувай както си искаш! Като станеш майка (независимо какъв е начина за това, усещането е важно! и по повод темата която коментираме - годините, също; т.е. да не са повече от 43 (това е моят праг, при който с малко напъни мога да го понеса)) ще разбереш защо сме толкова против.


Аз така не процедирам, драга! Не разследвам човека за думи, които е написал по други поводи, които не ме интересуват. Като го срещна в тема, в която участвам, защото съм проявила интерес към нея, говоря само по повод думите, които са насреща ми. Проучванията не са ми в кръвта. А и любопитството е вредно! Трепе котки...
Защо пък трябва да си мисля винаги нещо лошо - че задължително има проблем?
Какво му е нетактичното на въпроса да попиташ някой, когото не познаваш и има отношение по тема с раждането на деца, дали има собствени?
Не считам, че съм сгрешила и не ми говори като учителка, ше те замоля! Събуди си децата и назидавай тях!
Не е страшно и не хапе да не се мислиш за стожер! Преживява се.

Това, виж, е вярно - буквално - поради хормоните, но пък върви и с повишен риск от някои видове рак.

Кате, пак ли почна?  
Не те разбирам.
Кое момиче съм обидила, че да му се извиня?
И за твое сведение - достатъчно време съм имала проблеми със забременяването, както и със самите бременности, за да знам за какво става дума, както и безкрайно да уважавам хората, които минават през това.
Но една изкукала, дето 60 години е чакала...хм, не знам какво, може би да й дойде акъла, но уви... та същата тази госпожа за мен е абсолютна егоистка, която дори не е помислила за тези деца, а само и единствено за собствения си за**ик.
Ами, ако не дай си Боже нещо с дечицата не е наред?
А?
Кой ще ги гледа?
Бабка?
Това пък с умирането няма и да го коментирам, защото ще скочите, че всичко се случвало.
Да, така е, случва се.
Ама, дай пък ся да дърпаме дявола за опашката, щото, видиш ли, случвало се.

П.П. Между другото, ей това е една основателна причина, заради която никога, ама никога да не даря мои яйцеклетки.
Но аз съм писала в много такива теми, няма да се повтарям пак.

Аз НЕ разбирам. Майка съм.
Не бих го направила на 60 - не ме разбирайте погрешно - но не съм убедена, че имам право да преча на друг да го направи. Морално право, не говоря изобщо за юридическо такова.

Не визирах 60 и - годишната родилка, а 35 годишната ни съфорумка.
ПП
Лека нощ на всички.

Не виждам с какво съм я обидила. 
Казах й, че бих нарекла една 60 годишна баба "кака", само ако съм на 50.
Кое е обидното?
Кате, я си лягай, а утре ела да си поспорим като бели хора в "нашата" си тема.  

То е в страни от темата, но все пак има някаква връзка, доколкото това, което е направил д-р Алкан Емин е удар под кръста за нашите действия. В момента една жена, която е на 43 години навършени и 1 ден - по закон не може да направи ин витро със собствени яйцеклетки, защото по тази наредба не може да й бъде извършена пункция за изваждането им. А тя може да има напълно запазена яйчникова дейност. Тъп формален възрастов критерий, който отрязва една голяма част жени. Парадоксалното е, че по същата наредба горната граница за инсеминация е 45 години. Това дискриминира жените и спрямо тях и спрямо тези над 43, които могат да забременеят без да им се налага ин витро. Нашите действия са по посока тази граница да отпадне и преценката да е само медицинска след прецизна оценка във всеки конкретен случай или да се вдигне поне до 49. Становището на българските лекари в областта е, че те застават зад нас и против този дискриминационен текст - получихме го официално тези дни от БАСРЗ.
А защо Емин ни удря под кръста - защото действието му девалвира понятието "медицинска преценка", защото вместо да падат формалните глупави ограничения в наредбата - той поставя на обществен дебат нови и по този начин на нас ще ни бъде по-трудно да се преборим за жените над 43 със запазена яйчникова дейност.

Дано да се преборят малките момиченца и да пораснат здрави и щастливи.  

Да, точно така излиза. На мен ми е странно това с възрастта за инвитрото със собствени яйцеклетки. Принципно, една жена, докато има месечен цикъл е способна да зачене и това, макар и сравнително рядко се случва - жени, наближаващи 50-те дори, зачеват по "грешка" и дундуркат бебета заедно са внучетата си. Лично аз познавам жена, която роди по едно и също време с дъщеря си, а зачеването е било случайно. Защо, тогава да не може и до тази възраст жените да не могат да правят инвитро на свой риск със свои яйцеклетки? Те ще са достатъчно наясно с рисковете.

Cygnus, точно това аз си помислих.. "медицинска преценка" развързва ръце точно за такива ненормалщини. Може би все пак е разумно да има някаква граница, но тя да бъде все пак нормална, а не 43.

Понеже се оказах в центъра на скандала, за протокола на 35 съм (да, Кати, благодаря ти, че единствена си направи труда да погледнеш профила ми), а да, и Бижу хвърли бегъл поглед към аватара ми, не разбрах обаче каква връзка има колко пъти съм леля, сигурно има някаква сложна математическа формула или поверие от сорта "два пъти леля, пет пъти стринка, майка на 1 недоносено най-рано на 83 години".
А сега сериозно. Бижу, не мислиш ли, границата, която ти едва можеш да понесеш, е с двайсет години по-малко, отколкото на тази жена, която законно е родила? Къде е прецедентът? Че една здрава и млада!! (пак да кажа, аз, Мери Джейн, 35, теоретично без репродуктивни проблеми) жена на 43 не може да забременее на 43 и половина, но една баба (както я наричате вие тук) може да забременее с чужда яйцеклетка. Или че клиниката, в която е станало инвитрото, е ратувала за смъкване на границата от 43 на 40 за собствени яйцеклетки, а пък тука така малко...е действала според някакви си други закони, май че тези на финикийските знаци. (и без аргументите за генетичните увреждания моля, щото всички над 35 се изследват). А вие говорите за морал, обаче незнайно защо той е насочен леко неправилно.
Бижу...това за майчинството и какво съм щяла да изпитам, е айде нема нужда, най-малкото не се познаваме. Да, когато стана майка...може би дотогава профилът ми трябва да се замрази или да не ми се дават ауторизации да пиша в теми, в които се споменава повече от дваж думата майчинство. Не ти правят чест такива изказвания. Другия път може да уцелиш жена с проблеми и нали се сещаш какво можеш да й причиниш.

Абсолютно безусловно подкрепям поста на Cygnus.

Не можах да изчета всичките 39 страници, но просто не мога да пропусна да кажа мнението си този път.
И то е, че това, което 62-годишната психиатърка е направила е напълно безотговорно спрямо децата, които е поносила малко. Първо - заради собствената й възраст и физическо състояние (тя е била в тежко състояние и затова се е наложило да се предизвика раждане). В резултат на което децата са родени с миниатюрни размери, което само по себе си е предпоставка за бъдещи здравословни проблеми. Дано да не съм права.
Децата нямат баща - това също е безотговорно решение от страна на една майка. Не просто баща им няма да живее с тях, както много други бащи, но те никога няма да разберат кой е баща им, т.е. донорът на сперма. Те никога няма да разберат и коя е физическата им майка, т.е. майките им, защото предполагам, че донорските яйцеклетки са от две жени. Тя като психиатър би трябвало да знае, че това е много възможно да създаде психически проблеми у един човек.
Като майка на 10-годишни близнаци мога да кажа, че отглеждането им става все по-отговорно с времето, въпреки че в момента са самостоятелни и пр. и не изискват толкова физически усилия. Но изискват много повече да мислиш как ги възпитаваш и какви хора растат. Тази жена ще е на 72, когато нейните близначки ще са на 10... Дай боже да е с акъла си... но ми се струва, че още сега не е. Защото е решила да роди, тъй като й отказвали да й дадат дете за осиновяване... И сега тя решавала...
Единственото, което ме успокоява в случая с децата е дълбокото ми убеждение, че бебетата сами избират в което семейство да се родят. И тези са дошли с кармата си по собствен избор. Трябвало е да се случи...

След като уважаваш желанието на всяка жена да има деца - какво неморално има в статуса на бащата? И какво значение за сливането на яйцеклетката и сперматозоида има, дали бащата е женен или не - нали са материали?
По тази логика - има вероятност донорът на сперма (единия от чуждите материали в случая) да е женен, да не говорим, че донорката на яйцеклетката, също най-вероятно е омъжена и о, боже какъв срам, най-вероятно не за донора на сперма - къде в личната ти класация по морал попада бабетката?

Cygnus, благодаря, че ми отговори!  Дано този случай не се отрази негативно върху промените, които напълно подкрепям.

Срам за клиниката в Плевен!

Това не е никакъв успех. Това е трагедия.

И подигравка с всички усилия на лекари и пациенти
за повече разбиране и подкрепа на двойките с репродуктивни проблеми.


"Д-р Нина Радкова - началник Неонатология към АГ-комплекс - Русе: „Амбицията ни е поне голямото дете да оживее. - Грозят ли го някакви увреждания голямото дете? - Да. - Какви са те? - На първо място ретинопатия. Много са незрели и двете деца. И на второ място евентуално неврологични увреждания, като по-късна прогноза ДЦП. Да се надяваме, че няма да станат тези неща, но рискът е голям.""

Ето на това Конова и Емин казват "висш пилотаж в ин витрото".