Противоречие, двоен аршин или...

Аз пък мисля, че причината е на съвсем друго място. Понеже четем всичко написано във форума от толкова много хора, рядко си правим труда да запомним коя точно реплика кой я е казал. И много често един е казал едното, а друг другото. Това, че и двете са се изказали във форума не значи, че в различните им мнения има някакво противоречие.
Една е казала, че възпитава децата си да не са агресивни, друга е казала, че ще вдигне скандал на този, който еди какво си. Виждаш и двете мнения във форума, но това не значи, че някой конкретен човек си противоречи.

Al Fasi, аз доста често се питам същото.
До еднозначен отговор - не съм стигнала все още.
И за мен е чиста мистерия! 

Аз лично си го обяснявам с липсата на възпитание, зачитане на каквито и да е човешки права на останалите, много ниска или липсваща ценностна система и още много други такива лоши работи. А когато някои, неграмотни и природно лишени от интелигентност, се вземат на сериозно става... Но простотията по хората ходи, така че се опитвам да не се впечатлявам. Понякога е наистина трудно, но...   

Все си мисля, че когато един човек има смелостта да казва каквото мисли, то не бива тази смелост да е избирателна. Винаги ще има някой който е на противоположно мнение. Все нечия ефирна душа ще бъде наранена, понякога от нищо. Ами тогава да не говорим. Така няма да кажем нещо, което да нарани някого.

А това и аз не мога да го разбера. Защото познавам себе си и и защото навсякъде съм такава, каквато съм - реална. Мога да бъда саркастична, понякога груба, друг път разплакана или въодушевена до степен, в която да ме вземат за налудничава. Понякога твърде приказлива, друг път мълча като пукал или пък внимателна, и съобразяваща се. Но това, каква ще съм, изцяло зависи от събеседника срещу мен. Не мога с всички хора да се отнасям еднакво, както се очаква - възпитана и кротичка, защото тогава ще съм фалшива, ако показвам само доброто си лице. Не се врътвам като 9 годишна да се сърдя за щяло и нещяло. Тръгвам си от там, където не ми е комфортно. А аз съм всякаква, защото съм човек и нищо човешко не ми е чуждо, но най-малко съм фалшива. Нито една дума, от написаните от мен тук не е лъжа. Пък както щат да ме възприемат хората. Не мога да съм прекрасна за всички, както и не всички ме смятат за лоша с тези черти на характера, които имам и все ще се намери някой да хареса и мен.

Бижу 

много хора изразходват усилия, думи,изкази, пари, време ,емоции,настроения,спорове, за да изглеждат по иначе от масата – с аромат, вид, маниери, лицемерие,въжделения,въпроси,не съгласия и маски...В същото време други правят неистово-възможни жертви, за да наподобят  обкръжаващото или водача.И често тези опити претърпяват пълен крах.Поради наличността или празнотата от-на различичието.А то започва с разнообразието на самата еволюция....А диалогичното приказване незадължава да разкриеш себе си...както Смарти и Бижу ,пишат важно е моментното състояние ,Все пак и въжделенията и размислите се променят в хода на времето...Благодаря,но аз не искам да приличам на развалена грамофона плоча...

Бижу го е написала много точно, изпреварила ме е, добре, че дочетох всички мнения.
За мен  автоцензурата  си е лицемерие.
Малко личен опит. Имах ''приятелка'', смяташе се за много фин, тактичен човек, не обичала скандалите и т.н. Аз пък се смятам за първична и груба, но.......веднъж ни се разминаха очакванията една към друга: аз обещах да и свърша услуга, но само при определено условие, тя не го изпълни, но се затръшка ''ти обеща, обеща........, разчитала на мен, не я интересували обясненията ми, досаждала съм и с тях''. Накрая ме нарече с доста обидни думи от рода на селска шматка, надута патка и т.н. много имащата се за тактична ''приятелка''. Аз си признавам, операрирана съм от тактичност, но дори и да се карам с някой, никога не използвам лични обиди и квалификации, за мен това е долно и унизително, обикновено казвам ''постъпката ти е......''
Аман от поза и лицемерие!

Проблемът е, че много малко са тези хора, които са винаги открити, прями и държат на собствените си убеждения, без да плащат данък обществено мнение. И не става дума конкретно за форума, а за целия живот - много хора живеят с маски и си създават илюзии за самите себе си. А на тези, които имат различно мнение, се гледа като на позьори /просто всеки съпоставя самия себе си с човека насреща/.
Относно възпитанието на децата - за радост или за съжаление, те винаги са огледало на родителите и ги повтарят.
Аз лично винаги съм вярвала в тезата, че всеки друг човек има точно толкова свобода и правота, колкото и аз /вкл. съпругът ми и собствените ми деца  / - т.е. не мога да изисквам от тях нещо, което аз не бих направила или да очаквам да се въздържат от действие, което изкушава и самата мен. И не винаги оставам разбрана.
И определено бих повторила за себе си написаното от Бижу - винаги съм себе си /вкл. фактът, че никога не съм била анонимна тук/ и изобщо не държа да ме харесват, особено пък ако реша да се боря за понякога крайните си "еретични" разбирания.

Толкова много плюнки, а още нито едно име... 
(Освен припозналите се.  )

Хората са прелестно противоречиви.
Ето например виж колко нелогично изглежда да цъкна на 'отговор' точно в твоята тема.
От темите на 1ва страница мога да взема отношение по около 60%, било то информативно или емоционално. Обаче отчетни теми от типа "Баси к'ъв съм свестен, пък тоя свят около мен - един такъв гаден и несправедлив" могат да отключат у мен импулс да ти отговоря много неща, за разлика от други, които и след 150тата си страница ме карат смирено да чета.

Целият ти първи пост бълбука от неудовлетворение защо някакви други хора не следват  ясна и еднопосочна линия на поведение и реакции във всеки аспект от живота си - очакване наивно и някак си неподплатено с жизнен опит, независимо на колко години си.


Изненадва те, че един обикновено дружелюбен и любезен човек може да си изпусне нервите и да те нагруби? Такива са рисковете на общуването с живи човешки същества - нито те са някакви константи, нито обстоятелствата, в които се намират.


Това, което не разбираш, е, че :
- нормативистичното мислене няма да те доведе до никъде, освен още "разочарования" от тези странни хора с не-еднакви реакции в различни ситуации
- ако наистина искаш да повлияеш по някакъв начин на заобикалящата те среда, вълшебната думичка не е"мрън!", а "емпатия"
- ако постът ми ти се е сторил твърде агресивен, то това е съвсем целесъобразно и идва да ти демонстрира, че докато си паса из саваната се оглеждам да не ме изгриза някой лъв, а не да не би да настъпя някоя случайно прелетяла до тези ширини божа кравичка. Не може винаги да разчиташ всички да са бели и добри, понякога трябва сама да се заявиш като човек, с когото трябва са се съобразяват. И не, никак не е честно, но откакто свят светува е така.

Дано не съм те надценила, вярвайки, че ще ме разбереш правилно.

Абе ще тръгне темата, хеле ако се спомене нечий ник, и лавинообразно ще тръгне.
Вече има записали се противоречиви личности.

како какви плюнки, колегите прозрения споделят, а ти за плюнки спомена...



ма Вълк, не давай жокери де

вече ставаш до''''а с изтърканите си фрази.