задушница,погребение и т.н

Така смятам и аz. Ти направи каквото чувстваш 

Мен също никой и нищо не ме спря да ходя на гроба на майка ми.Ходих всяка седмица докато бях бременна.До около 8мия месец, защото се преместих в друг град после.Детенцето ми е живо и здраво /дано да е винаги така/
Мъката е в душата ти.Повече ще се разстроиш, ако мислиш, че е трябвало да отидеш, а не си отишла.

На Задушница не бих отишла, на погребение - да, особено ако човекът ми е близък.

Аз ходех до скоро на гроба на мама не само на задушница ами и винаги когато имам нужда да ида.Вече ми е трудно с големия корем,но като родя пак ще ходя.Така,че направи това,което почувстваш за редно.Никой няма право да те спира да идеш на гробища или поне в църквата.

Не знам какви са суеверията,но ако вярваш в тях,по-добре не ходи,защото това само ще те натовари.
Обърни внимание ти какво чувстваш,а не какво бабините деветини и роднините ти казват.Ако имаш нужда да отидеш-отиди.
Ако мислиш,че би те натъжило,разстоило-недей.Ти преценяваш.А и може просто да отидеш на църква и да запалиш свещичка за починалите..

Не виждам какъв е проблемът бременна жена да почете гробовете на близките си.

Иф, знам какви страхове те тресат. Съвсем оправдано. Но ти си си отговорила на въпроса по отношение на суеверието. При първата си бременност въпреки че си се пазила от подобни емоции лошото се е случило (в един по-късен етап). Вярвай на сърцето си и направи това, от което ти имаш нужда в момента. 
Успешно и щастливо завършване на бременността ти!   

Важно е в какво човек ВЯРВА - ако истински вярваш в Бог не мисля, че има от какво да се притесняваш и страхуваш - та той даде сина си, за да живеем ние. Колкото до глупавите  суеверия те са си пълни глупости, изобщо не си ги слагам на сърце. Правилно са ти казали и по-горе - направи това, което ти искаш. Докато бях бременна , погребахме баба ми бях в четвъртия месец - аз живея в софия, а тя е от северния край - отидох на погребението и на гроба и - въобще не ми пукаше от приказките на бабите около мен - това не прави, онова не пипай - АБЕ ВИЕ ЛУДИЛИ СТЕ  - им казах тогава за последен път виждам баба ми - дори мъртва - как няма да отида и да и отдам почит та тя ме е гледала и ми липсва. Ходих на погребението, разбира се, бабите само ахкаха и охкаха, като ме видеха... Нищо му няма на детето ми - живо и здраво си е,  какво да му има... ВАЖНО Е ДА НЕ СЕ СТРАХУВАШ и ДА НЕ ПОЗВОЛЯВАШ ДА ТИ ВТЪЛПЯВАТ ГЛУПОСТИ. Месец след като родих почина свекър ми - понеже малката нямаше и месец, а той е от южния край и много се пътува решихме с мъжа ми да не пътувам с малката - не от суеверие, а за да не я мъчим по пътя. До ден днешен ме е яд , че не я взех и не отидохме - просто всеки си чувства сам нещата - и да кърмата ми спря преждевременно - защото аз не си простих, че не отидохме та общо взето искаш ли - иди - въпреки че може да се разстройш малко на момента душата ти ще се успокой и ще намери покой - иначе цял живот ще се обвиняваш и съжаляваш - това е моят опит - не претендирам да съм абсолютно права, защото всеки има свой живот, но така се случи при мен
 
 
 

и аз не вярвам в суеверия от този тип. постъпи както го чувстваш.
когато не съм могла да отида до гробища, ходя на църква.
лека бременност и здраве ти пожелавам