2003 новите първолаци 2010/2011 - 4

chibi много добре сте си направили у дома
И на нас пицата ни е любима, не минава рожден ден без нея. Торта особено не обича.

Вчера изгря слънце все пак, но в края на деня. Детския празник в Аква парка го отложиха за събота, дано поне тогава времето е хубаво.

Ние отидохме на китайски ресторант вчера с детето- тя обаче си поръча любимото кюфте с пържени картофи. От китайското въобще не опита, не я изкуши.

Здравейте!
Ние имахме късмет вчера с времето.Водихме Петьо след 17ч. в един новооткрит спортен комплекс.Имаше и програма,но в момента,в който видя футболните игрища нищо друго не го интересуваше.Изигра един мач и беше "на седмото небе".Базата е повече от страхотна.Обещахме да го водим често.
Днес е с татко си вкъщи.Вчера беше повече от скромен-задоволи се със сладолед и желирани бонбони.Големият подарък оставихме за 29-ти,когато има имен ден.
Хубав ден!

Ние ходихме в макдоналдс на университета. Там видяхме случайно наше приятелче. Играха двете яко 
chibi, аз моята я оставам доста отдавна сама, за да изляза да напазарувам. Вече не помня откога.  Е, не липсвам повече от 1/2 час. Малко имаме проблем с отварянето на вратата. Особено като сме вкъщи е спокобна да отвори на всеки. Първа тича. Обяснявам, обяснявам... оня ден обяснявах, че ако някой иска да й направи нещо да крещи колкото глас има "Пожаааар"  Дано да й влезе нещо в тиквата 

След целодневно чакане по опашки успях да подам документите за първи клас.Остава да чакаме дали сме приети .

Ники съм го оставяла сам в къщи за 10-15 минути, по изключение(като е лошо времето а трябва да взема храната на малкият), но за по-дълго време все още не смея.

При нас проблемът, не е че няма кой да го гледа, а че няма какво да прави цяло лято. Иначе си имаме баба, която гледа малкият.
Но за занимания освен тенис, три часа седмично, друго не сме измислили засега. А три месеца са доста време.

Налагало се е няколко пъти да го оставям само за малко - максимум за два часа. Обаче не му оставям ключ. Всички врати към терасите са затворени, а той е инструктиран да не излиза на терасите и да играе безопасно. Пускам му филм на компютъра и така по-голямата част от времето е минала.
Аз обаче не обичам да го оставям. Притеснено ми е, макар че той не протестира.

Досега се е налагало да оставяме Петьо за няколко минути сам вкъщи,но за сметка на това от 5годишен играе  на улицата.Мисля,че зависи от детето,от нагласата на родителите и най-вече от това къде живеем.Ние живеем в тих квартал,на тиха улица,в къща с двор на първи етаж.Обикновено децата на улицата са няколко на възраст от 2 до 15години и под надзор на няколко възрастни.Ако живеехме в голям град,напр.София,в квартал,в който никой никого не познава,в блок на висок етаж,не знам как щях да разсъждавам по темата.

Аз разполагам с баба - моята баба, която досега ми гледаше малката, и следобяд и Косето. Сега ще гледа повече Косето, че малката тръгна на градина. Но пък и градината май е до края на месеца само.
Иначе по повод оставянето сам - за цял ден може би още не бих го оставила. Но е оставал по малко - един-два часа. Понякога и сестра си е гледал, но не за повече от половин час.

А, и ние сме на 1 етаж и не се притеснявам от балконите. Обаче сама не смея да я пускам навън. Не че тя няма да се справи. Пращала съм я 2-3 пъти до съседния вход за вафли, имаме магазинче. Баща й като разбра такъв скандал ми спретна   . Беше достатъчно да ми каже "За 2 секунди ще я грабнат и няма да я видиш повече.."   Повече не съм я пускала, а тя е много отговорна в тия моменти. Като й казахме защо не я пускаме тя възрази, че щяла да удари всеки дето искал да я отвлече. Един ден както си стоеше баща й мина зад гърба й, запуши й устата, стисна я през ръцете и я вдигна... После като я пусна  й каза "Ето така ще те грабне някой, ти успя ли да викнеш, да ритнеш, да направиш нещо?"  
И сега съм в тотоална параноя... Саша е при свекърва ми. Днес трявба да идат до Университета при баща ми да я заведе в музея да види "жувотното", мамут ли беше какво беше не знам... И преди малко й говоря, да не се отдалечава от свеки, само за ръка, да не играе на места дето тя не я вижда в градинката. Абе сърцето ми се е свило   Един месец ще е там и аз треперушкам като листо...

Аз много пъти съм споделяла, че е ние живеем в тих квартал, на втори етаж сме.
Затова и пускаме Сашето от няколко месеца да играе сам навън с приятелчета.
Иначе, не бих посмяла. 

Аз също съм го оставяла сам в къщи.......Той като е на компютъра не се сеща ни на тераса да ходи, ни чува кой звъни(в къща сме, с 2 външни врати), не се сеща и до ОО да отиде дори.......Притеснено ми е по принцип като  е  сам в къщи, но слава на Бога до сега не е имало никакъв проблем......

Лятото, без да се усети Човекът, ще тренираме пресичане сам на улицата.......Има известен малък опит в това, но искам да се уверя,че не забравя основните правила при пресичане винаги, когато го прави. Имам възможност да го наблюдавам как пресича и за сега съм доволна как се справя......

Просто не искам да повтарям грешката с №1, който в 1 клас бе много несигурен, не смееше да доближи улицата и му трябваше цял срок за да се престраши сам да пресече.......Повече сигурност и увереност в себе си искам да имат децата ми, защото всичко се случва.......

Като напр. щерката, която винаги се прибираше с брат си, един път имали малко часове и на нея не и се чакало...и сама си хванала рейса и се прибрала....Вярвайте ми като я видях ми се изправи косата - беше във 2 клас.......Не стига,че в автобуса е била сама, ами има и доста оживени улици да се пресичат - и само като си представих картинката и ми стана лошо....Но и тя милата си е мъжко момиче от малка, каза ми - Спокойно, мамо, аз съм голяма......

Та..понякога децата изпреварват в развитието си, а току-виж ние с нашите страхове(не че страховете ни нямат почва) ги дърпаме назад.......То нас родителите винаги ще ни е страх за децата ни, винаги ще треперим, затова е добре докато са още покрай нас да ги научим на максимално повече неща, които да им дават спокойствие и самочувствие.

В това отношение съм благодарна,че живеем в тих и спокоен квартал, децата ми винаги са играли навън сами, ние самите живеем в къща, имаме двор и пясъчник, където минава доста от времето им, на този етап е относително сигурно и спокойно за децата.......Наистина в този случай ще кажа - добре,че не живеем в София(не искам да обидя никой).......

Мамо Цоцоланке, аз пък се притеснявам, че Сашата е прекалено самонадеяна  Тя не се страхува от нищо. Изобщо не гледа как пресича, колкото и да повтарям да гледа. Ужас...
Права си за София, и аз искам да живеем в спокойно градче 

Уф, Вики не иска и да чуе сама да остане дори и за 5 мин.

 Понякога като се е налагало да работя в събота, й казваме, че баща й само ще ме закара до спирката (бая далечко е), да остане само за 5 мин... не та не! страх я било....

не че мен не ме е страх да я оставям.... ама все си мисля, че лека-полека трябва да свиква... бебе ми е още, божее, ученичка ще става! 

  Как няма да му оставиш ключ? Ами ако стане пожар?

Ваче, описваш моята дъщеря......Те направо са безстрашни момичета с лъвски сърца......И в момента е много оправна, въобще не се съмнявам в нея,че ще се оправи и в по-заплетена ситуация(изкл. разни сцени с определени субекти, то на никой да не му се случва,че в такава ситуация не знам и самата аз дали ще се оправя ,камо ли малко дете). Ако може един съвет - давай и задачи - закачки как се оправя във външния свят......Напр. да те заведе тя от т.А до т. Б. Като ти не даваш никакви съвети. Тя да ти каже кога да пресечеш улицата, къде да завиеш и пр. След това може да се повтори тя да отиде някъде. А ти да вървиш след нея на определено разстояние. Като започнете с кратки маршрути. Аз моите съм ги карала да ме заведат до центъра, до определен магазин, да ми кажат кога да минем на светофара...Лятото може да се използва като възможност да се отренира въпроса как се стига и се връща от училище.......Какви са евентуалните капани по пътя, да не се заглеждат по витрини и т.н.

Та...ако на тези задачки се справи Саша - намали тревогите и вярвай повече на детенце....Те наистина растат като гъбки, а ние все ги мислим,че все още са в памперсите........Моята дъщеря редовно ме пази от кучета(големия ми страх) и ми дава кураж, когато видим четириноги......Не е зле да растем заедно с децата си, че понякога съм усещала,че аз изоставам спрямо тях, а не обратното.......