За Ирак е тема пета!Нова, млада и напета! Да покажем Рай и Ад от любимия Багдад!

Преставам с тази,обещавам.САмо да уточня,имаеш интервю и на плаестниския посланик,ма да ме прощавате,но той като че ли говореше ужасно несвързано и неясно.

ХАДИЛЧЕ
ЗнаЙш, че обичам лъскавичкото, ама такова нЯщУ като ония обувки не ми се слага у дома
ХАДЖИ
аз не съм във панелка, но кагато построиха апартаментчето и моя ме пита каква вана искам, аз отказах вана. А ми предлагаха една голяма красота, като една от вторите картинки които е сложила Хадилчето. Просто не обичам да се кисна дълго във банята. Второ си помислих- абе аз остарявам, шЪ сЪ лЪзна като искам да изляза и без това краката ми са патрави от толкова много травми. И после, нямам да имам тоя стандарт на живот винаги, за да затоплям толкова вода. А мисля си, че след мене, никой няма да иска да се мие във използваната вече УдЪ
МИРАЖ
Знаеш, че кака ти ДелтЪ не сЪ включва във разни спорове, защото не съм там където сте вие за да взимам страна. Аз само чета и си отбелязвам какво що.  Хадил ли бърка, че е написала грешна държава , която не е съгласна със влизането на Ирак във дадения съюз или пък мислиш, че нарочно го е написала
Виж, пък какво хубави неща е написала за майсторите на мозайки от Сирия.
Това, че тя е цитирала Сирия, нас няма да накара да намразим народа, знаеш прекрасно кой ги движи тези неща. Ако не е истина, тя съм сигурна, че ще се извини.  

Момичета,извинете ме за горния пост,просто бях сънена и чак сега видях колко грешки съм направила,голям резил.

Хадил, не се ядосвай за писателския съюз. Историята показва, че създаването на литературни шедьоври няма нищо общо с подобни структури. Даже "организираният писателски живот" е леко противопоказен на писателското вдъхновение. Политическото решение, за което споменаваш, със сигурност няма да попречи на истински вдъхновения автор.

Мозайките са страхотни. Даже и кичозните вани носят настроение. Преди години посетих една раннохристиянска църква в Италия с прекрасни мозайки. Дето се казва "очите ми останаха там".  Една от стените беше реставрирана с най-съвременни технологии. Реставраторите направили всичко досущ като на съседната стена, на която се запазила старата мозайка. Обаче като сравниш двете стени  - ами различни са, старата носи някаква топлина, а новата - не. Екскурзоводката обясни откъде идва различието. Двете стени отразяват светлината по различен начин. Камъчетата на реставрираната стена са слагани с помощта на машина, която е оказвала един и същ натиск върху всяко едно от тях. Докато камъчетата на старата стена са слагани само с голи човешки ръце и съответно с различен натиск. Така светлината не се пречупва еднакво, което някак оживява образите. На новата стена те стояха много по изкуствени и застинали.
http://mybyzantine.wordpress.com/2009/11/08/mosaic-hunting-aquil … do-and-concordia/

В град Тунис (столицата на държавата Тунис) има един музей на Бордо. Та той нали е в сградата на бившия бейски дворец и там са изложени римски мозайки. Аз във фейса съм качил снимки, който иска може да ги види.

Само дето мен не толкова мозайките ме впечатлиха, колкото интериора на самия дворец. То и вие може да видите, щото аз съм качил снимки и на интериора.

Мисля че и видеозаписи съм правил ама не помня дали съм ги пускал в ютубето.

ами този път заслугата не е само ваша, така че бъди щедра и нека си поделят и четирите държави славата...  шегувам се, не си струва да говорим повече сякаш може да променим нещо.

хуанита, не ме е яд на самия съюз. често Ирак е бил от основателите на различни съюзи, от които си е излизал славно и безславно... яд ме е, че един неграмотник решава подобни неща. карай да върви, всяка история си има и възходи и падения.

а за ваните - аз съм на мнение, че ако има вана, трябва да има отделно душ, за да не се пребие някой... иначе като няма място по-добре душ. не съм любител на ваните.. веднъж годишно ме хваща музата, ама ми минава бързо.  

днес най-сетне се върнах в болницата, която ми е база за обучението - имахме много работа, но поне се чувствах пълноценен лекар, а не като в детска клиника на Александровска - е те такова чудо като там рядко може да се види. я да не започвам да нищя колегите, че тя е...на, че изтървана.  

Здравейте
Отдавна не съм се разписвала, но нещо ме е напуснала музата напоследък. Пък и нещо не се чувствам в състояние да се включа в последните дискутирани теми. Аз "да се похваля", официално ще съм безработна от края на август. Шефът ми днес ми каза в прав текст, че фирмата е много зле, съкращават хора и няма място за мен след като изтече отпуската ми. Не че съм очаквала нещо различно, но е друго да е потвърдено . Сега ми предстои търсене на работа.

Хадил, с теб нали си говорихме за здравеопазването и аз се отчаях от тази информация от извора. Много, ама ужасно много се надявам положението да се промени, както за пациентите, така и за добрите лекари

Астарта, по-добре е да не знаеш цялата мръсотия, в която тъне здравеопазването - голяма мъка.
Днес реших да ви разкажа една смешна легенда от багдадския фолклор, от която води началото си изразът: "като обувките на Танбури" - казва се за нещо, носещо лош късмет, от което не може да се отървеш.

нали съм ви казвала, че у нас казват, че ако една жена е леко стисната, то това е заради желанието да върже двата края на домакинството, но ако един мъж е стиснат, макар и малко - оооо това е голям срам. та по повод стиснатите хора и докъде може да ги доведе това...

Казват, че Абу Касем ал Танбури бил богат и известен багдадски търговец, който освен всичко бил и страшно, ама много, ама супер, ама хипер СТИСНАТ. Имал си Алтанбури един стар чифт обувки, които всеки път кърпел я с парче кожа, я с парче плат... та то вече се не знаело какъв е вида на обувките, но за сметка на това били известни в цял Багдад.

След като доста от приятелите му и търговците в Багдад започнали да му се подиграват за тези обувки, решил се накрая да ги хвърли на сметището. Метнал ги Алтанбури и си заминал у дома. По пътя видял един човек да продава много красиви стъкленици, харесали му, но били скъпи, а и нямало какво да слои в тях, затова си продължил по пътя. Малко по-надолу видял човек да продава качествен муск. Харесала му миризмата и си казал: "Това благоухание е точно за онези стъкленици."

Върнал се да купи стъклениците, после ги напълнил с муск и си заминал у дома. Сложил стъклениците на рафта и излезнал по свои си дела. През това време покрай сметището минал един човек, който разпознал на върха на сметището обувките на Абу Касем и си казал: "това ще да е някой от зевзеците, който му е изхвърлил обувките." Не му се вярвало абу касем сам да ги хвърли. Взел обувките и тръгнал да му ги връща.

Стигнал до тях, но нямало никого. Видял леко открехнат прозорец и решил да метне обувките вътре. И... естествено обувките уцелили стъклениците на рафта, те паднали и се строшили, а скъпият муск се разлял. Върнал се абу касем и проклел обувките. Взел ги и ги метнал в реката. Там те се оплели в мрежите на един рибар, който решил да стори добро и да му ги върне. Преглътнал го алтанбури и сложил обувките на покрива да съхнат.

Минала една котка и решила, че това е някаква храна. Взела обувките в уста, но виждайки я абу касем я подгонил, котката се изплашила, изпуснала обувките и те паднали върху една бременна жена, предизвиквайки аборт. Оплакал се съпругът й и абу касем алтанбури се принудил да плати кръвен данък за загубеното дете.

Решил търговецът да хвърли обувките някъде, където никой да не ги намери и ги метнал в канализацията (по онова време това е била система от канали, свързани със септични ями, които се почиствали през определен период). Минали се ден-два и каналите прелели и навредили на хората. Дошли работници да почистят каналите и ямите и открили ....... обувките на абу касем алтанбури. всички ги познали и естествено се оплакали в съда - съдията го глобил, наредил да му отброят сто тояги и после го пуснал.

Проклел за пореден път обувките си алтанбури и решил да излезе по нощите да закопае злощастното си притежание....... еййййй тази история била дълга... продължението след малко...  и извинявайте за повторенията и малките букви, ама в скута ми седи една мъничка вещичка и не мога да се справя добре с писането. отивам да й направя нещо за десерт и после ще допиша.

Чакам Хадилче
А коя е мъничката?

хадил знам че ,пак ще ми трият сол на главата в твоя защита,но ще си позволя да учточня нещо ,написано от теб в по-горен пост.
Пишеш ,че Хамас не допускат хуманитерните помощи,такова нещо не бях чула ,та затова днес чинно се строих до мъжо да гледам новините и там казаха,че Хамас недопуска не помощите от Иран ,а военните кораби ,които ще ги охраняват .Понеже си помислих,че аз може да не съм разбрала.накарах мъжо да ми го преведе няколко пъти,за всеким случай,но точно това са казали .

Мираж, никой не ти трие сол на главата нито в моя защита, нито в мой ущърб. Много те моля не подценявай така хората, които пишат в темата, далеч не са толкова повърхностни, колкото си мислиш, че да се хващат за моята или твоята теза, просто ей така.

аз говорех за тази, от т.нар. "Флотилия на свободата". не става въпрос за допускането на израелските сили, а само за конфискуваните стоки. Мираж, братовчед ми работи по 3 месеца в Газа и 3 месеца в Багдад, така че около половин година е в Газа. Аз самата съм била там за два пъти по 40 дни, така че знам много добре за какво говоря.

уточненията са винаги добре приети, но не ги изказвай по този начин. дори и да има някакъв конфликт между мен и теб (което е смешно) той не касае други хора, а ако някой си позволи да каже нещо добро за мен, не значи че ти трие сол на главата.

знам какви са лъжите на израелците, но знам че да поставяш условия по политически въпроси, когато някои от нещата в помощите са жизненоважни за част от населението, граничи с безхаберие. напълно съм сигурна, че нямаш нужда нито съпругът ти нито когото и да било друг да ти превежда, но за всеки случай ето ти една макар и непълна информация на родния ти език:
http://www.btv.bg/news/svetut/konflikti-sigurnost/story/14449526 … osht_za_Gaza.html
http://www.btv.bg/news/svetut/konflikti-sigurnost/story/79993704 … mosht_v_Gaza.html
http://www.verojaten-spam-dokladwajte-na-moderator/news/article/80214

винаги има различни гледни точки по един въпрос и това, че са различни не означава, че някоя от нас задължително е 100 % права. разликата между мен и теб е, че аз може би не приемам арабската теза за 100 % правилна, защото едно нещо е народът, а друго е политиката. прекалено малко знаеш за мен, така че не бързай да ме съдиш.

Делте, мъничката вещичка е дъщеря на наши приятели, които ми я повериха за днес, защото се пренасят и нямаше как да разнасят и малката напаст. а тя не може да чете, но може да пречи успешно, като пиша защото ми седи в скута и пита, пипа и се опитва да ми танцува върху краката.  

за малко да забравя продължението на историята:

Взел си лопатата абу касем и отишъл да закопае обувките. Избрал си стената на една далечна къща и започнал да копае. Хората чули шум край зида си и решили, че крадец се опитва да направи дупка в зида, пратили да повикат стражата и те естествено хванали търговеца, чието оправдание, че закопавал обувките било толкова недостоверно, че му докарало още една присъда и още бой с тояга.

Тръгнал абукасем към градската баня, за да си стопли наложените с тояга кокали и на тръгване решил да зареже пред банята обувките, та да ги вземе някой. Случило се в този ден в банята да бъде и един от принцовете. На излизане от банята открил, че някой му е откраднал обувките. Изчакали да видят чии обувки ще останат последни и... всеизвестните обувки на алтанбури естествено... решили, че той е крадецът.

Изправили го в съда, но нищо не помогнало да се докаже, че е невинен, та си отнесъл и глобата и боя пак. Проклел за стотен път обувките и решил да ги закопае някъде далеч в пустинята. Тръгнал и пътувал доста време към пустинята. Избрал едно място и започнал да копае. Не щеш ли отвсякъде изскочили стражи го помъкнали към съда в Багдад. Оказало се, че там били открити двама души убити, а до тях заровено злато. Явно убиецът смятал да се върне за него, та и стражите затова чакали там.

След дълги разправии и много свидетели, алтанбури доказал своята невинност ... след края на процеса той погледнал почтително съдията и казал. "Господин съдия, чинно ви моля да изготвите документ, с който се отказвам от тези обувки и от всичко свързано с тях, защото те ми донесоха само загуби, беди и нещастия.

та затова при нас за нещо, от което не може да се отървеш, а пък ти носи лош късмет се казва: "като обувките на абу касем алтанбури."

Криси, ако говориш за палестинския посланик в България - човекът не говори толкова несвързано, но наистина в някои моменти му прескача мисълта от тема на тема, за сметка на това председателят на асоциацията на палестинците наистина не можа да свърже един сносен текст по темата, в няколко интервюта го гледах.

никога не изнасям това, което става на лични, иначе сигурно трябваше да дойда до сирия, за да ти кажа какво ми пишат някои твои "дружки", така че не ме дръж мен отговорна, както аз не държа теб. не съм молила никого нито да ме защитава, нито да ме напада пред теб, а още по-малко пък на лични.  а и между другото, аз не те съдя. ако и когато поискам да ти кажа нещо наистина важно, повярвай ми ще го направя лично. няколко пъти съм ти казвала, че нашите полемики не са интересни никому.

ХАДИЛЧЕ
Благодаря ти, хем се посмях, хем ми ставаше мъчно при всеки гаф на Абу Касем. Но повечето се смях де

100%-ов карък ! ама като си е циция, така става !