За Ирак е тема пета!Нова, млада и напета! Да покажем Рай и Ад от любимия Багдад!

ХАДИЛЧЕ
Аз имам Персиец. Но не като този който е на първата картинка. Той е екстремал персиец. Предпочетох класически, едно, че повече прилича на тоя втория котарак, със по издължена муцуЧка и второ, екстремалите имат проблем заради тази си точно муцуЧка. Те поначало селектираните котки имат доста проблеми, ама аз разбрах късно. Иначе щях да взема на Бате едно коте от улицата. Хем да направя добро на едно нещастниче, хем нямаше да има толкова много болести които се появяват във много по ранна възраст при селектираните. За да е такава пухкава козинката трабват големи грижи. Аз имам време да се занимавам със котето, но пък то не ми разрешава и затова все го постригваме. Козинката му е адски гъста и дълга- то се вижда на картинката.
Това от кака ти Делта. Не съм го давала да го гледат във друга къща, защото нямам такива близки хора и не мога да кажа как реагират. Ще го давам на хотел и от сега ми е притеснено, а като замина по света и у нас, незнам как ще се чувствам
Обаче е голям катил нашият катарак ако случайно влезе муха, дакато не я умори не мирясва.. И след това гордо ми я носи- демек показва, че си е заслужил рЪнЪтЪ

Хадил много ти благодаря за информацията - сега поне знаем какво е. Иначе не сме го взели за ядене, а за красота. В нета почетох, че се правело много хубаво сладко от него ама едва ли ще стигнем до там.

Благодаря ви за информацията котколюбители. Иначе мъниците са на 5 и на 8 години и мен ако питате няма нужда от други животинки в менажерията. и двамата са "мъжове" и са диви като за двеста, ама най-див е баща им. като каза, че ще вземе котка, та ще вземе. май засега всички гласуваме за рагдола (женска и се казва Султана... ама и това пък е име за котка). Персийката на мен ми се видя грозновата с тази сплескана муцка и висящи бузи, а е и злобничка. По-малкото детенце ми каза, че иска другата котка, защото била по-голяма... а тя си е доста голяма, направо като малко агънце е на размери... то и сиамката е едра. ще се опитам да ги разубедя с оглед на преместването им, ама да видим... трима мъже като си наумят нещо. Горката майка и тя е против, ама вече вдигна ръце.

Дядо хаджия, ние в Ирак имаме цитруси подобни на каламондина, но с по-едри плодове и са кисели, но не горчат. От тях наистина става прекрасно сладко, а стават и за рачел (или рашел, не знам как точно му казват тук). Но и за красота е много хубаво. Аз исках да си взема декоративно кафе, но имаше само големи храсти, на които цената ми идваше солена.

Сигурна съм, че не мож ги разубеди, но пробвай...после сами ще пропищят ... като почнат да ходят космати... На моята приятелка котето е бяло и глухо. Като не му се изчисти тоалетната 2 дни - пикае по леглото и ака пред вратата - на инат. Слугинаж искат , не са прости котки

Моята прабаба , на баща ми на бащата - майка, се е казвала Султана. От Егейска Македония е била.... имам я на снимка...дребничка, смугла, претрепана от живота...Никак не ми се връзва в тази наперена котарана...ама името наистина звучи ....султанско - величествено   

Време е за една загадка.
На снимката виждате ансамбъл близо до една от главните порти на ........

докато мислите, насладете се на песента на една интересна ливанска певица - Джулия Бутрос.
http://www.youtube.com/watch?v=kinVFtZnDIE

ето и превод на текста:
Не знам арабски добре,
обясни ми какво значи съвест.
Тази дума е забравена,
от световните речници е заличена,
а защо говорят за нея толкова много.

Лъжата за тях е вече задължение...
тази истина не е нова.
Не четат вече нито земните книги,
нито небесните.

Ако вече моралът няма значение,
то тогава какво има значение кажи ми...
Интересува се от мнението на хората,
а нищо друго няма значение.
Не разбирам арабски добре...

Сто лица и стотици цветове,
лицата им са вече заличени,
а светът се разпада сам...
и всичко това в името на свободата.

В сърцата им не, няма обич,
всъщност никога не са имали сърца...
и хората в родината си са чужди,
а утре подтисникът ще заплати голяма сметка.

Хадилчееее,
натиснах нещо без да искам и разкарах картинкатааааа Извинявам сЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪъ

Говори ми, говори ми . Нашата сиамка, да почива в мир!, като ни се ядосаше за нещо (като я шляпна, оставя я сама за по-дълго или нещо подобно), акаше в леглото ни, в чаршафите. Аз й викам, топя й муцунката в акото, карам се, а тя отново ми отмъщава на следващия ден

Eга ти, проклетата котка

Аууу, ужас с тези котки. Още мрънкам, ама не мисля, че ще ме послушат.

Делте, коя картинка си разкарала ? Ако е тази от загадката, ами явно няма да ми отговорите, та ще си отговоря сама. така или иначе това е висш пилотаж - тоест трябва да познаваш Ирак добре. Да върнем сега отново интересните неща в темата. Та това е Университетът на Басра. Басра е втори по големина град в Ирак, известен с това, че преди създаването на Багдад, заедно с Куфа е център на културата. Университетът, чиято снимка съм пуснала, обаче е създаден сравнително скоро - 1964г., за да поема нарастващите нужди на студентите от Южен Ирак.

С оглед на това, че е и пристанищен град, Басра се слави до средата на 90-те като един от най-разнородните градове на Ирак. Градът винаги е бил средище и на различни чуждестранни общности, както и извор на голяма част от иракското театрално, филмово и музикално изкуство.

В архитектурен план, Басра е известна с т.нар. "шанашил" - красиви арки при строежите на къщите и дърворезба:
 

Басра, като традиционно фолклорно възприятие в Ирак, е известна с песните, природата, фурмите, рибата, скаридите и ориза си. Както и в Ахуар (местността с плаващите жилища) в Басра също правят оризови питки, които се ядат основно с рибата:

От символите на Басра е и Шат-ел-Араб - мястото, където се съединяват Тигър и Ефрат преди за се влеят в Персийския залив.

Друг символ са огромните палмови насаждения: , които за нещастие, след погромите на саддам за "изкореняване на предателите", след войните в Залива и сушата в северната част на провинция Басра /там водата е основно от река, идваща от иранска територия/ се превръщат в това:

В Басра има много интересни и красиви неща, но няма как да се пусне всичко в един пост. Ето някои символи на град Басра и провинция Басра, която включва още няколко селища освен основния град. /съжалявам за не особено доброто качество на снимките   /

Северната /Багдадската/ порта на гр.Басра:

Джамията в квартал Алжир:

Една от старите католически църкви /има неин двойник в Багдад/:

Хотел Шератон Басра:

Плаващият ресторант:

Парк Андалусия:

Дървото на Адам:

Портата към петролната индустрия с все кражбите   :

Южните камилски стада:

Освен това с удоволствие ми се иска да кажа и една новина от съвременния иракски живот - над две хиляди души бяха одобрени за получаване на пенсия, по-точно техните наследници ще я получат. Това са жертви на черния преврат през 1963г. С това Ирак затвърждава желанието си за категорично изкореняване на баасизма, защото това са първите жертви на партията баас в Ирак. Техните наследници /деца, съпруги, неомъжени сестри - има си различни точки в закона, с които да се определи кой какво получава/ ще получат пенсии, все едно техните роднини са работили до тази година. Парите няма да върнат хората, но трябва да има и справедливост. Остава да се решат пенсиите на загиналите в иракско-иранската война, че нали нашите политици, които са подлоги на Иран, не искат да ги признаят за загинали в изпълнение на воинския си дълг. саддам може и да беше мръсник, но войничетата нямаха избор, те не служеха в доброволни мисии.

ХАДИЛЧЕ
Много красиви са тези дантелените стари къщи. Голяма красато, пиша във момента и пак се връщам да ги гледам.
А Шат ел Араб от едно време ми звучи много красиво, незнам защо. Като ми разправяше Мойто Всичко още преди време, и когато той е надниквал там за малко, още тогава ми звучеше едно такова екзотично и красиво
А там за оризовите питки и рибата звучи като музика за ушите, очите и тумбака
Обаче тази зелена красота, която сега е семо едни изгорели стъбла е повече от........абе мъка ми е като го гледам

Моля, спазвайте допустимите граници за размер на публикуваните изображения.


Също така моля, личните си обяснения, разприятелявания и персонални обяснения да извършвате извънфорумно, колкото и да ви влече желанието за  публични демонстрации.

готово - размерите на снимките са коригирани.

Спомен за Махмуд Даруиш

http://www.youtube.com/watch?v=55oe3AboBpY&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=3_SPK5t9NGA&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=yqXBR8TUy38&feature=related

Поради многото варианти, в които тези стихове са рецитирани, дори от самия автор, тук ще копирам само един от текстовете с любителски превод.

Падна маската от лицето на маската, от маската падна маската.
Нямаш братя, братко мой... нито приятели, приятелю мой... нито крепости,
Ни вода имаш, ни лекарства, нито небе, нито кръв, нито платна.
И ни напред, и ни назад.
Обсади собствената си обсада... няма отстъпление.
Падна десницата ти – поеми я и удари врага си... няма отстъпление.
Паднах аз до теб – поеми ме и удари врага си с мен,
Защото ти сега си свободен... свободен... свободен.
Убитите и ранените за теб са муниции,
Удряй с тях... удряй врага си... няма отстъпление.
Останките от нас са имената ни.
Обсади собствената си обсада с ярост... с лудост... и с лудост.
Отидоха си тези, които обичаш... отидоха си,
Така че ти или бъди или недей.
Падна маската от лицето на маската, от маската падна маската.
И няма никого освен теб в този простор открит за враговете и забравата.
И нека всяка барикада стане родина ... не, няма никого.
Падна маската...
Араби и пред ромеите си се предадоха,
Араби и душите си продадоха,
Араби и ... изгубиха се...
Падна маската.


В един от вариантите Махмуд Даруиш казва след края на посочения текст:
"Господ потопи в твоето морско име седмицата на Сътворението,
а после се оттегли за вечна почивка.
Бъди, за да бъде и Той.
Не - няма никого !
О, Създателю мой, в тези часове на празнота, разкрий величието си.
Може би имам Бог, който да обожавам, може би...
Ти ме научи имената...
ако не бяха всички тези незаконнородени* държави,
нямаше да бъде Бейрут като разплакана майка, загубила децата си**.

*в интерес на истината е използвана думата "държави-копелета" и не е имал предвид само някои насилствено създадени държави в региона. **а за Бейрут е ползвана думата "thaklaa", която преди време ви обясних, че се използва най-вече за жена загубила детето си.

та като сме започнали и с поезията да влезем и в рамките на темата за Ирак с една частичка от иракската поезия.

Ахмед Матар - Сълза над тялото на Свободата
دمعة على جثمان الحرية

أنا لا أ كتب الأشعار فالأشعار تكتبني ،

أريد الصمت كي أحيا، ولكن الذي ألقاه ينطقني ،

ولا ألقى سوى حزن، على حزن، على حزن ،

أأكتب أنني حي على كفني ؟

أأكتب أنني حر، وحتى الحرف يرسف بالعبودية ؟

لقد شيعت فاتنة، تسمى في بلاد العرب تخريبا ،

وإرهابا

وطعنا في القوانين الإلهية ،

ولكن اسمها والله ... ،

لكن اسمها في الأصل حرية

Аз не пиша стихове, мен стиховете ме пишат.
Търся тишина, за да оживея, но това което виждам ме принуждава да говоря...
И не намирам друго освен тъга, над тъга, над тъга.
Дали да пиша, че съм жив върху покрова си ?!
Дали да пиша, че съм свободен, когато всяка буква тъне в робство ?
Понесоха ковчега на девойка, наричана в арабските страни разруха,
И терор, и удар с нож по Божиите закони....
Но името й кълна се в Бог... истинското й име е Свобода.

Приятели, желая ви благословен и благотворен Рамадан.
Мир във вашите домове!

ХАДИЛЧЕ
И за момичетата които спазват празника- Лек Рамазан, мир и любов във домовете ви!