? към мамите родили със секцио и спинална упойка

  • 14 526
  • 57
# 30 27 май 2010, 17:22 ч.
Откакто извадиха бебето, спрях да усещам времето. Всичко ми беше все едно вече. Видях, че е живо и здраво и всичко е наред и после само се радвах. Изобщо не усетих втората част за колко време е минала, на мен ми се стори миг.
Беше ми интересно да гледам операцията, виждах отражение на случващото се в лампата точно над мен. Помня, че си помислих колко малко кръв има по ръкавиците на доктора, всичко изглеждаше много "чисто". Беше ми безкрайно интересно. Ако ако пак се наложи секцио, пак ще искам да мога да гледам и усещам. Само дето поставянето на спиналната упойка беше много неприятно, това не знам как ще го издържа пак, но определено искам да съм в съзнание.
Виж целия пост
# 31 27 май 2010, 21:06 ч.
А каква е разликата между спинална и епидурална уппойка ? :oops.: Аз също съм родила секцио, но честно казано не знам каква упойка са ми сложили. Нищо не съм усетила по време на операцията, само някакво леко дърпане. Беше много леко раждане, не мисля че авторката има причини да се притеснява. Мене лично много по ме беше страх от нормалното раждане..за това си избрах секцио. Ако лекарите са добри специалисти, мисля че няма място за тревоги - те си знаят работата  Peace
Виж целия пост
# 32 27 май 2010, 21:57 ч.
Аз родих със спинална, бях будна през цялото време и мкар че съм ужасно страхлива и бях в паника, всичко беше наред, цял екип се грижеше за мен, както и за всяка друга раждаща. Всичко е под контрол и дори си приказвате и смеете LaughingПосле възстановяването е трудничко, но въпреки че ме болеше мина бързо исе забравя още по-бързо, щом сладкото бебче е вече в ръцете ти Grinning Hug
Виж целия пост
# 33 27 май 2010, 23:41 ч.
При спиналната упойка се вкарва медикаментът еднократно, епидуралната е с катетър, по който се дозира упойката. За мен това беше основната разлика  hahaha, която разбрах от доктора.
Неприятното при мен беше, че ми бяха опънали ръцете настрани (малко като опъната на кръст  Crazy), по тях бяха закачени разни апарати, които следяха показателите ми, а към края на операцията вече никак не издържах в тази поза, ръцете ми изтръпнаха, а не можех да ги раздвижа по никакъв начин.
Иначе атмосферата беше много хубава, слушахме радио 1 и си спомням, че точно когато извадиха бебока звучеше класическата музика, която пускат на всеки кръгъл час. Почувствах много тържествено този момент  Heart Eyes
Виж целия пост
# 34 28 май 2010, 08:12 ч.
Цитат на: Ариана в чт, 27 май 2010, 23:41
Неприятното при мен беше, че ми бяха опънали ръцете настрани (малко като опъната на кръст  Crazy), по тях бяха закачени разни апарати, които следяха показателите ми, а към края на операцията вече никак не издържах в тази поза, ръцете ми изтръпнаха, а не можех да ги раздвижа по никакъв начин.
И при мен така. Раждах с епидурална, анестезиолога ме боде няколко пъти, не успя да направи нищо и накрая викна негов колега, който успя да ми сложи упойката. Катетъра ми го сложиха преди упойката и беше неприятно, но не боли. Треперех ужасно много, направо тресях цялата маса, попитах от какво е, казаха ми, че е нормално от системите се получавало. 3 дена по-късно и аз бях с ужасно главоболие, което не ми мина 1 седмица сигурно. ИНаче самите усещания по време на секциото - усеща се едно придърпване, не помня да ме е боляло.
Виж целия пост
# 35 28 май 2010, 10:28 ч.
Цитат на: meggle в пт, 28 май 2010, 08:12
Цитат на: Ариана в чт, 27 май 2010, 23:41
Неприятното при мен беше, че ми бяха опънали ръцете настрани (малко като опъната на кръст  Crazy), по тях бяха закачени разни апарати, които следяха показателите ми, а към края на операцията вече никак не издържах в тази поза, ръцете ми изтръпнаха, а не можех да ги раздвижа по никакъв начин.
И при мен така. Раждах с епидурална, анестезиолога ме боде няколко пъти, не успя да направи нищо и накрая викна негов колега, който успя да ми сложи упойката. Катетъра ми го сложиха преди упойката и беше неприятно, но не боли. Треперех ужасно много, направо тресях цялата маса, попитах от какво е, казаха ми, че е нормално от системите се получавало. 3 дена по-късно и аз бях с ужасно главоболие, което не ми мина 1 седмица сигурно. ИНаче самите усещания по време на секциото - усеща се едно придърпване, не помня да ме е боляло.

Момичетата са ти казали основните неща. Не се притеснявай, много бързо става всичко и това, че ще усетиш дърпане или бутане не е нещо страшно. Спомянам си втория път доктора като извади малчо така почна да се смее, че аз се притесних, а то защото бебчо хванал пъпната връв и не пуска .. като ми го показаха се разревах яко. После помня че ме болеше много когато отминаваше действието на упойката и ми беше много студено .... но 6 часа след операцията бях на крака, за да видя гордата  кака. Пръвият път беше по спешност и не помня почти нещо от операцията.
Виж целия пост
# 36 28 май 2010, 11:03 ч.
Ами, мен ме беше много страх, но имах страхотна анестезиоложка, която през цялото време ми обясняваше какво става. Чакай, сега ще копирам целия разказ:

Заведоха ме в операционната, легнах и толкова се бях панирала, че започнах да треперя и да заспивам едновременно, просто блокирах... Слава Богу, анестезиоложката и акушерката бяха страхотни и ме успокояваха непрекъснато, обясняваха ми какво правят, какво ми вливат... Упойката въобще не боли, само трябва да застанеш правилно, докато ти я бият и да не мърдаш.

Анестезиоложката се казваше д-р Георгиева, младичка, трябва да й занеса огромен букет. Толкова беше мила! Всичко ми обясняваше: „Сега почти го извадиха, показа се главичката...” и аз паника, питам: „Ама защо не плаче?” и тя: „Еми, бъркат му в устата, ей сега ще изплаче!”. И наистина бебето изплака и аз ревнах като пълен идиот и не спрях да рева сигурно 10 минути... Видях само как го пренесоха покрай мен и после го видях чак днес на обяд. Sad Много било студено за него в реанимацията, за да ми го дадат... Сигурно са прави. Пуснаха мъжа ми да го види и той го снима.
Виж целия пост
# 37 28 май 2010, 15:34 ч.
Катетъра ми го сложиха и двата пъти преди упойката.
През цялото време си говорех с екипа.
Виж целия пост
# 38 28 май 2010, 20:53 ч.
Разликата е, че при спиналната от кръста надолу не можеш да се движиш докато не премине упойката. При епидуралната можеш да се движиш. Иначе и при двете не усещаш болка. Секцио се прави със спинална, нормално раждане - с епидурална. Иначе за самото секцио мен лично ме беше страх само от упойката. Смисъл от поставянето й. Оказа се, че нямало от какво. Не ме боля повече от обикновенна инжекция. В самата операция единственото неприятно нещо беше натискането на матката докато извадят бебетата, но то е за 2-3 мин. След като ги извадиха бях толкова щастлива, че останалото не беше никакъв проблем. Катетъра ми го сложиха след като упойката подейства. Но са ми слагали по друг повод и преди упойката - нищо страшно няма.
Виж целия пост
# 39 28 май 2010, 21:50 ч.
Хахахахаха...
Много по- трудно ми беше психически да издържа денталните операции. Но...

Основното нещо, което изпитваш по време на операцията, е скука.

Пред теб има един зелен чаршаф, който ти закрива зрителното поле точно в интересната точка... лекарите си говорят пом/у си - рядко и неразбираемо... а на теб никой не ти дава да си внесеш книжка.  Mr. Green
Виж целия пост
# 40 28 май 2010, 22:22 ч.
Скука??? Когато очакваш всеки момент да видиш за пръв път детето си? Или току що си го видял? Странно... Даже много странно...  newsm78
Виж целия пост
# 41 28 май 2010, 22:41 ч.
Първо малко смях, малко забавления, малко опити за повръщане и много треперане от студените разтвори, които вливат. След 10тина минутки започват да ти скачат по ребрата докато не ти избият сълзи. След което осъзнаваш че ето сега всъщност ще извадят бебето ти и изпадаш в шок, прекъснат от първия плач и един голям рев от радост (тук ако не ревеш имаш шанс всъщност да го видиш). После лежиш и осъзнаваш какво е станало, а междувременно скачането по ребрата ти се струва мил спомен в сравнение с набутването на всичко обратно и зашиването Sick Ии после нищо, морфин, лежане и осмисляне, мечти, ужасно дълъг ден в интензивното..
Виж целия пост
# 42 29 май 2010, 00:42 ч.
Цитат на: savina_33 в пт, 28 май 2010, 22:22
Скука??? Когато очакваш всеки момент да видиш за пръв път детето си? Или току що си го видял? Странно... Даже много странно...  newsm78

Ами скука, да.
Ти не участваш в цялата тази работа. Нищо - практически - не усещаш. И ако анестезиологът не е в настроение - никой нищо не ти и приказва. Просто си там, от другата страна на чаршафа хората си вършат работата, а ти... умираш от скука. Щото няма какво да те забавлява в това време.
Виж целия пост
# 43 29 май 2010, 12:20 ч.
Цитат на: Ариана в чт, 27 май 2010, 23:41
При спиналната упойка се вкарва медикаментът еднократно, епидуралната е с катетър, по който се дозира упойката.

Упойката при второто ми секцио беше спинална с епидурален катетър.
Такава комбинация се практикува в много малко болници. Peace
Виж целия пост
# 44 29 май 2010, 12:51 ч.
Изобщо не ми беше трудно психически. Говорех си с лекарите и с анестезиолога през цялото време. За момент ми стана лошо, не знам от какво, но премина. Катетъра ми го сложиха преди упойката. Беше ми доста студено, но се преживява. Не ме натискаха много, или поне не съм усетила. Анестезиологът беше много добър, изобщо не усетих поставянето на упойката.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало