На какьв език раждахте?:-)

На английски. Нямах проблеми.
А на български, на мъжа ми, само повтарях "Страх ме е" и "Кога ще свърши всичко"

Оранжево небенце, дойдох в Германия, без да знам езика, за6тото до последно мислех, 4е 6те живеем в Гърция. Светкави4но забременях (явно на немска по4ва се хва6та бързо), изпуснах курса по немски във фолкс у4или6тето, за6тото трябва6е да си оправям визата в България.Когато бременноста напредна бях обзета от съ6тите мисли, които те вълнуват в момента, на какъв език 6те раждам  . Бях из4ела у4ебника по Аку6ерство за студенти по медицина на български и се оказа 4е много от латинските термини се употребяват и тук (логи4но), но това не оправя6е положението. Наложи се да вляза в болницата за задържане и тогава за първи път се сблъсках с езиковата бариера (тук отварям голяма скоба, мъжът ми специализира гинекология в клиниката и със вси4ката документация се оправя6е той, вкл/4ително и ми превежда6е при прегледите. Но въпреки това аз се 4увствах доста ограни4ена, все пак той не бе6е постоянно с мен. Докато лежах в болницата запо4нах да "4ета" списанията за бременни и си превеждах вси4ки термини. Аз имам визуална памет и докато не напи6а не6то не мога да го запомня. Така обогатих немския си ре4ник с термини като контракции, напъвай, ди6ай, задръж и най - важното запо4нах да разбирам какво ми говорят аку6ерките и сестрите. Когато дойде време да раждам, бях ре6ила 4е бсте си викам на които език ми падне, важнто е да разбира6 какво ти говори воде6тия раждането. При мен се наложи секцио, спиналната упойка не ме хвана и ми сложиха венозна, вси4ко ми бе6е доста мъгливо,не си спомням да съм говорила, но мъжът ми разправя, 4е съм повтаряла неговото име. Сега като си мисля незнанието на езика не е проблем при раждането, все се намира на4ин да ти обяснят или да ти покажат какво да прави6. 4есто поне в немските болници има славяноговоря6ти и помагат когато има нужда от превод, така 4е не зле да попита6 за рускоговоря6ти. Важното е да не върти6 утвърдително глава когато не разбира6 не6то, по-добре покажи 4е не разбира6 не е срамно.

Аз раждах "на немски", но тъй като по това време бях тук вече от 5 години това ми беше най-малкият проблем. Не ми е било и неестествено да говоря на тукашният език, тъй като той е част от ежедневието ми. Като се замисля май не съм говорила кой знае колко по врме на раждането, но пък акушерките доста бърбореха и ако не ги разбирах сигурно щеше да ми е криво. В съседната зала имаше обаче една рускиня, която явно бъкел немски не знаеше ( а и наче германка по паспорт, ама това е друга тема), а и акушерките явно не бяха много на "ти" с руският и мисля, че имаха някои проблеми заради неразбирането си .
Тя например беше започнала да напъва още на 1-2 см разкритие и чувах как непрекъснато й казваха да не напъва, че е много рано, но тя си говореше нещо на руски, че много я боли и си напъваше жената, направо се бяха видяли в чудо с нея (понеже от бързане насам-натам забравяха да затварят вратата помежду ни и аз си чувах всичко ) Нямаше и придружител, който да й превежда. Ама и тя роди живо и здраво детенце, така че не е бил чак огромен проблема така че не се притеснявай

ние раждахме ( с мъжа ми ) на български !
казвам това, защото бяхме почти сами в една стая ...само отвреме навреме като дойде някой да провери ко става мъжо комуникираше, аз не бях в състояние....
единственото, което казах на испански е , че искам епидураааааал

Раждах на италиянски, ниЩо, 4 е по него време среЩах оЩе трудности с езика. Не сьм била с мьжьт ми, но се справих. не ми се наложи много, много да се разправям с акуШерката , по ноЩите май не и беШе до приказки. сьмнявам се в болницата да са имали превода4 за някой от славянските езици, тя е малка, дьржавна , обикновена болница.

Щерка си родих в Северен Кипър. От самото начало на бремеността имах изключителния късмет да попадна на Моята Лекарка (аз така си я наричам).  Имах доста проблеми по време на бремеността и, ако не беше тя щеше да е още по-трудно. Всички консултации, прегледи и инцидентни срещи са били винаги двуезични - на английски и турски (за по-сигурно, че и бъдещия тати е напълно наясно ).
А самото раждане.... ами, аз бях напълно упоена - раждах с цезарово сечение. Спомням си как ми представиха микропедиатъра, който трябваше да прегледа чудото, и анестезиоложката, която ми задаваше много следки въпроси, докато се увери, че съм "отнесла".  Всичко в операционната беше само на английски.
След като се събудих от упойката, първото, което чух беше някой, който в мъглата ме питаше как съм и аз си отговорих "So-so..."

Споко! Момичетата тук са прави - всичко, което трябва да знаеш като речник, ще се намести само в главата ти без да го каниш. Само ти пожелавам да не е много повече от традиционните комади на акушерката!

Мило Небенце,хи4 не се притеснявай 
Аз раждах на италиански, заЩото мъжът ми и акуШерките бяха тукаШни...
С езика нямах проблеми,не бях ходила на предродилни курсове и терминологията я поизу4их по време на бременността,4етейки бебеШките списания.4естно казано не ми е идвало да говоря или викам на бг. , не знам заЩо 
Понеже аз оби4ам да разбирам като ми говорят, особено когато се касае за здравето мисля,4е като алтернатива бих ползвала английския ако попадна в друга държава и се наложи да раждам на местния език
Хайде и дано скоро да можем да те поздравим по слу4ая   

Ще дам инфо като мине събитието, ама май ще е на френски и малко на български Зависи от това, каква ще ми е дозата на стреса и как докторите ще се опитват да я потушат, ако въобще ги е грижа. аз и сега като изпитам силен стрес си ръся възклицания на български, ама е нормално, не че френският ми е проблем - даже на курса по раждане май само аз и мъжа на едно момиче задаваме въпроси.

Ми аз си раждах на български и норвежки. Таткото е българин и бяхме повечето време сами.С акушерките на норвежки,не съм имала проблем.Странно че не си спомням да съм псувала,просто виках на контракциите а през другото време не ми се говореше с никoй но на въпросите на акушерките си отговарях нормално.Аз се справям с езика.Ако не знаеш езика постараи се да изнамериш термините които мислиш че може да потрябват и всичко ще е наред.Там не си на изпит много малко се говори.Аз не съм и разпитвала много,само си лежах и си виках.Само след 48 часа раждане като се видя че няма да мога да родя дойде хирург (за спешно цезарово),шведка и малко се озорих да и разбера завалените изрази но се разбрахме де те са близки езиците а тя и не си правеше труда да говори норвежки.    А като ме упоиха и по време на цялото цезарово си говорех с екипа на норвежки не съм се бъркала друго е че си замаян и не схващаш много отведнъж
Най интересното че мъжа ми първи видя бебето докато мен са ме затваряли и са го къпали и теглили при него и той като го е взел сигурно защото са били норвежки в стаята ама той го поздравил малкия с "здравей,бебчето ми" на норвежки..    .Никога наимаше да ми хрумне на бебчети си да започна на норвежки ама той се беше ошашавил и той с това 4 дневно раждане
Така че спокойно на какъвто и език да раждаш все ще се появи бебока  

Aз пък на чешки 
Не се притеснявай небенце, то като дойде и на китайски да говориш, ще се разберете 
И аз не съм ходила на курсове, а термините сам ги научила от приятелките, като ги питаш как се казава това кето когато каквото , всичко ще ти обяснят 
Определено като раждаш, последното за което мислиш е езика 
Няма страшно, не се притеснявай ще се разберете 

Аз раждах на фреснки и без да го знам добре езика или терминологията. Е, за някои неща добре, че Миро бе така

Ти не се притеснявай....всичко ще мине по вода - ще видиш.
Да не да имаш нещо да не казваш  

Няма Дидонка, за жалост...но като има и без бой ще си кажа