Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем-2

— Значи, мислиш, че съм смела? — попита тя.
— Да, така е.
— Може и да си прав. Сигурно, защото ми е подействал вдъхновяващият пример на няколко незабравими учители. Ще ти ражажа за един от тях. Преди много години, когато работех като доброволка в болницата „Станфорд", се запознах с едно момиченце на име Лайза, което страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият шанс да се възстанови, като че ли беше свързан с възможността да и бъде прелята кръв от петгодишния й брат. Той по чудо бе оцелял от същата болест и бе развил антитела, необходими за да се преодолее болестта. Лекарят обясни на малкото братче как стоят нещата и запита момченцето дали би се съгласило, да даде своята кръв на сестра си. Видях, че за миг то се поколеба, но после пое дълбоко въздух и каза :
— Да, щом това ще спаси Лайза.
Докато продължаваше трансфузията, то лежеше в едно легло до сестра си и се усмихваше, както и всички ние, като гледахме как бузите на Лайза поруменяват. После лицето на момченцето пребледня, усмивката му угасна. То погледна към лекаря и попита с разтреперан глас:
— Веднага ли ще започна да умирам?
Детето беше малко и беше разбрало лекаря погрешно. То мислеше, че ще трябва да даде на сестра си всичката си кръв.
— Да, научих се да бъда смела — добави тя, — защото имах вдъхновяващия пример на такива учители.
                                  Из "Пилешка супа за душата"   

Ако можехме всички хора да сме такива....

..Да бях те срещнала преди,
гълъб бял щях да съм
а не изгубен стих
между хиляди души..

 ОГРОМНА ПЛАНИНА СЕ ВЪЗДИГАШЕ ПРЕД МЕН…

Стивън Крейн

   Огромна планина се въздигаше пред мен.
   Много дни аз пълзях по нейните склонове,
   покрити с вечни снегове.
   Когото достигнах върха и се огледах
   се оказа, че съм се изкачил
   само за да видя прекрасни градини,
   които никога няма да достигна.


 

  ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ

Жак Превер

- Щастлив съм! – той казва.
- Как така? С какво право?
И го разстрелват с очи и с думи,
понеже в момента не могат с куршуми.

 "Както златото се получава чрез промиване, така е и с хубавите и хубаво изразените мисли. Повече мислете и по-малко пишете, а от това, което пишете, повечко изхвърляйте. " Л. Толстой

Де да го спазваха този съвет повечето пишещи във форума

"Едва много години по-късно, когато самата Меги вече имаше деца, тя разбра че има истини, които карат сърцето да прелива от отчаяние и които човек не обича да разказва, особено на децата си, освен ако не притежава надежда, която да се противопостави на отчаянието."

"Има книги, които трябва да се вкусват предпазливо, други могат да бъдат погълнати, но рядко се случва някои да бъдат сдъвкани и смлени напълно."

"Мастилено сърце" от Корнелия Функе

"-може би причината, че толкова го обичам е тази...Той е моят дом..." - Кюршат Башар, "Музиката край леглото ми"

" Нищо подобно, малкия. Любовта трае толкова, колкото трябва и въобще не ми пука. А ако искаш да трае по-дълго, смятам че трябва да се научиш да скучаеш. Трябва да откриеш човека, с когото ще ти се иска да се отегчаваш. След като не съществува вечна страст, нека поне търсим приятна досада."
(из Бергбеде)

От същата книга:

"Отмъщението е блюдо, което не става за ядене"

"Щастието е нещо толкова чудовищно, че в негово име трябва да извършите поне няколко убийства."

"Погрешно е да се стремиш към неподвижен живот. Иска ти се времето да спре, любовта да бъде вечна, нищо никога да не умира, за да можем да се наслаждаваме на едно неизменно уютно детство. Градиш стени, за да се пазиш, а именно тези стени стават твой затвор."

"Научих преди всичко, че за да бъдеш щастлив, трябва да си било много нещастен. Без чиракуване, без болка, щастието не е трайно. Любовта, която трае три години е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е падала на готово от небето. Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и е по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това. Ние не сме подготвени за щастието, защото не сме привикнали с нещастието. Ние сме възпитани в преклонение пред удобството. Трябва да знаеш кой си и какво обичаш. Трябва сам да си довършен, за да можеш да преживееш една недовършена история."

'' Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти.
И знам, че ти също не си на този свят,
за да сбъднеш моите.
Защото аз съм аз и ти си ти.
И когато ти и аз се срещнем е прекрасно.
...И когато в срещата си се разминем,
няма какво да се направи..." Хорхе Букай !!


„Само не оставяй нищо да се приближи до теб. Щом допуснеш нещо да се приближи, ще поискаш и да го задържиш. А човек нищо не може да задържи…”-Ремарк "Трима другари"


„- Но какво си ти тогава?
- Нещо половинчато, нещо незавършено. Някаква отломка…
- Това е най-доброто… Разпалва въображението. Такива жени се обичат вечно. Завършените жени омръзват лесно.”-Е.М.Ремарк "Трима другари"

Пак от Фредерик Бегбеде :

" Често разправят, че след като мине известно време, страстта се превръщала в "нещо друго", по-здраво и по-прекрасно. Че това "друго" било Любовта с глевна буква, чувство не толкова възбуждащо, но затова пък по-зряло. Нека сме наясно: на това "друго" аз казвам майната му и ако именно това е Любовта, харизвам я на мързеливите, на отчаяните, на "зрелите", на онези, които са затънали до гуша в техния сантиментален комфорт. Моята любов е си е с малка буква, но с широко разперени криле. Тя не трае дълго, но поне човек чувства, когато я има. "Другото", в което се опитват да превърнат любовта, напомня някаква теория, измислена, за да накара хората да се задоволяват с малко и да се утешават, като си повтарят, че по-добро не може да се намери. Те ми напомнят завистиниците, които драскат с пирон вратите на скъпите автомобили, защото сами не могат да си купят такива"

                                          ***

"Сега, когато живея с Алис, вече не строя прегради. Приемам всеки миг с нея като дар. Забелязвам, че мога да изпитвам носталгия по настоящето. Понякога преживявам такива прекрасни моменти, че си казвам :" Виж ти? По-късно ще съжалявам за този момент: не трябва в никакъв случай да го забравям, за да мога да си спомня за него, когато всичко тръгне зле." Откривам, че за да останеш влюбен, е необходима по една неуловима частица във всеки от тези моменти. Трябва да отхвърлиш посредствеността, което ще рече не сам да си измисляш изкуствени и безсмислени вълнения, а да умееш да се удивляваш пред чудото на ежедневието. Да бъдеш щедър и обикновен. Влюбен си тогава, когато по грешка сложиш паста за зъби не върху твоята,а върху друга четка."

                                                 ***

"Слънцето е неизбежно".

от "Любовта трае три години"

‎"Никога не лъжи, кради, мами и пии. Но ако ще лъжеш, лъжи, за да си до този когото обичаш. Ако трябва да крадеш, кради за да го отдалечиш от лошите компании. И, ако трябва да измамиш, измами смърта. И, ако трябав да пиеш, пий за момента ... който те оставя без дъх." -Хитч

 
‎"Най-страшното нещо на света е жена, която няма страх от нищо." - ''Отнесени от вихъра'', Маргарет Мичъл

 
‎"Един от най-сигурните начини да успееш е възможността да отделяш онова,което искаш,от това,което можеш да получиш; и това,което можеш да получиш,от онова,за което си заслужава да платиш!" - "Горещ лед" - Нора Робъртс

 
‎"Никога не бива да се доверяваме на жена, която не крие годините си. Жена, която казва на колко е години, може да каже всичко." — "Жена без значение" , О.Уайлд

 
"Затова искам да продължиш пътя си към това, което си дошъл да търсиш. Ако трябва да изчакаш края на войната, толкова по-добре. Но ако трябва да заминеш преди това, тръгвай към твоята Легенда. Вятърът про­меня формата на дюните, но пустинята си остава съща­та. Така ще бъде и с нашата любов.
Мактуб - добави тя. - Ако аз съм част от твоята Ле­генда, един ден ти ще се върнеш."


"Обичам теб и този миг ,и лятото,което ще отмине, и този пейзаж, и раздялата, и за първи път през живота и самия мен, защото целият съм твое огледало, отразявам те и така двойно те притежавам.” ("Нощ в Лисабон" Ерих Мария Ремарк)

- Пустинята е хубава- каза малкият принц- от това, че някъде в нея има скрит кладенец...
...
- Да- казах аз на малкия принц,- все едно дали се отнася за къща или за звездите, или за пустинята:
онова, което има дава красота, е невидимо!
...
Тъй като малкият принц заспиваше, аз го взех на ръце и отново тръгнах. Бях развълнуван. Струваше ми се, че нося крехко съкровище. Струваше ми се дори, че на Земята няма нищо по-крехко. Гледах под лунната светлина това бледо чело, тия затворени очи, тия кичури коси, полюшвани от вятъра и си казвах: " Това, което виждам, е само обвивка. Най-важното е невидимо."
 И тъй като полуотворените му устни очертаваха една смътна усмивка, аз си казах още " Онова, което толкова ме вълнува в тоя малък спящ принц, то е неговата вярност към едно цветче, то е образът на розата, която свети в него като пламък на лампа, дори когато той спи..." И усещах, че той е още по-крехък. Трябва добре да пазим лампите: един повей на вятъра може да ги угаси...
...
Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата...

‎"От какво те е страх? Да изгубиш скучната си работа, която по-голямата част от обществото, което ти така презираш, смята за престижна? Да се превърнеш в това, в което си, докато сънуваш безкрайно синьо море и непознати пътища?
Да се откъснеш от оковите на предразсъдъците, че не си успял, защото нямаш собствено жилище, което да е твой затвор до края на живота ти, собствен автомобил, който да олицетворява изгубената младост и самочувствие по пътя на кариеризма? Кога ще започнеш да живееш своя живот? Няма как да изгубиш нещо, което никога не си притежавал и няма как да изгубиш всичко... защото всичко, което притежаваш е собствената си същност и сила да променяш..."
(The Seawatcher)

"Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път да желае отново."

                                                                         ***

"Ала Бракът, Институцията-която-прави-любовта-досадна, "веригите на любовта, в които си окован веднъж завинаги за диживотно битие за двама" (Мопасан), никога. В един съвършен свят двадесетгодишните девойки никога не биха били привлечени от едно толкова неестествено изобретение. Те биха бленували за искреност, за страст, за всичко най-възвишено, а не за някакъв тип, облечен във взет под наем смокинг. Биха очаквали Мъжа, който да ги удивлява всеки божи ден, а не Мъжа, който може да им купи мебели Икеа. Биха оставили Природата - сиреч желанието - да си свърши работата.За нещастие тяхната онеправдана от брачния живот майка иска да ги сполети същото нещастие, а и самите те са се нагледали порядъчно на сапунени сериали. И така, те очакват Прекрасния принц, този тъп рекламен образ, който поражда единствено разочаровани, озлобени съпруги или бъдещи стари моми, докато един обикновен несъвършен мъж може спокойно да ги направи щастливи."

                                                                   ***

"Ние сме на Земята, за да преживяваме на свой ред същите събития като нашите родители,  както те са повтаряли грешките на своите родители и така нататък. Това все пак не е толкова страшно. Много по-сериозно е, когато безконечно повтаряме собствените си глупости. А моят случай е тъкмо такъв."

                                                                   ***

"Най-сетне проумях мисълта на Камю :"Трябва да си представим Сизиф щастлив." Той е искал да каже, че цял живот всички повтаряме едни и същи глупости, но че може би именно в това е щастието. Ще се наложи да се вкопча в тази мисъл. Да обичам моето нещастие, защото то е пълно с изненади."

отново от Бегбеде

п.п. Кисело грозденце, много хубаво  

Мон... и твоите са страхотни!
Ето още от записките ми

 ‎-Никога не забравяй кой си! Защото светът и без друго няма да го забрави.
Превърни го в своя сила, така то никога няма да бъде твоя слабост.
Бронирай се с него, така то никога няма да те нарани.("Песен за огън и лед")

‎" - И сърцето ми е студено, защото е разбито.
- Не говорете така. Тъкмо раните дават живот на сърцето. Насладите могат да го превърнат в камък, богатствата могат да го накарат за закоравее, но мъката...О, мъката не може да го разбие!" О.Уайлд - "Жена без значение"

 ‎''Оказа се че това си Ти-душата,ума и тялото,към които съм се вървяла през годините.Моята топлина,моята любов.Моето мъжко Аз''-''Трудна любов''-Н.Димитрус


 ‎" Такова е виното. Но и с него е така, както е с всички скъпоценни дарове и изкуства.То иска да бъде обичано, търсено, разбирано и с мъка завладявано.Това не е по силата на всеки и то погубва хиляди и хиляди.... Но на своите любимци дарява празненства и им въздига мостове- дъги към блажените острови...То превръща безпътицата на живота във велики митове и с могъща арфа пее песента на живота."
" Петер Каменцинд"Х. Хесе

"У някой хора няма и грам лудост.Представете си какво противно съществуване водят."-"Factotum"/Момче за всичко/-Чарлз Буковски