Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем-2

Благодаря ти!   

И малко от "451 градуса по Фаренхайт", Рей Бредбъри

"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях."

**************

"Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си."

**************

"А сега трябва да отида при моя психиатър. Карат ме да ходя при него. Измислям си разни неща и му ги разправям. Не зная какво си мисли за мене. Казва, че съм била истинска лукова глава. Карала съм го да ме бели люспа по люспа."

,,Невъзможно е да обърна внимание на всичките си приятели, дори и да искам. По детски навик,  някои мои приятели ми се сърдят и правят тъжни физиономии, като не стане по тяхната. Един път много досаждах на един много специален за мен човек да ми даде целувка. След няколко седмици  размишления и хиляди молби ми даде. Бях много щастлив от чист егоизъм, защото получих това което желаех. Следователно приятелите ми са егоисти като мислят само за собствените си интереси, но не и за моето добро. Значи и аз съм егоист, когато исках онази целувка? Ооо . . . това е, толкова тъжно . . . аз съм толкова жалък . . . често казвам, че онази целувка беше най-хубавото нещо в живота ми, още по-често си мисля, че беше най-голямата ми грешка в живота. Сега когато стане една година от целувката , да го празнувам ли или да съм в траур? Целувката донесе повече болка отколкото щастие.  Повече никога няма да искам, нещо което не мога да си позволя, защото е ужасно.  Всичките ми приятели са егоисти, Господи, прости им, на мен недей. Нека аз да платя за тяхните грехове, но най-много ще ме боли за онази целувка . . . аз съм егоизма в чиста форма.''

,,Не оставяй следи''

Да живея Джейн, за мене значи да стоя на кратера на вулкан, който може да избухне всеки миг.

Джейн Еър

Черешата не се купува, глупак с глупак! Черешата е любов! Или я отглеждаш, или я крадеш!

18% Сиво

"Un morceau de paradis est cashé dans tes yeux. Je le peut sentir ici, près de mon coeur. Les bonnes amies n'exigent pas"
Парченце от рая е скрито в твоите очи. Мога да го почувствам тук, близо до моето сърце. Добрите приятелки не изискват

"Също както се научаваме да пишем и четем, ние се научаваме да говорим, като слушаме." - Марисол, "Топъл мед и пчелен восък"

 
 " .... Но чуйте ме, вие тримата, и ако не сте чули нищо досега, чуйте поне това ...
Всичко, което съм извършила, съм го извършила от любов ... Любовта, която една истинска майка изпитва към децата си ... Това е най-силната любов, която съществува на света, а също и най-страховитата. Няма по-голяма мръсница от майката,  уплашена за децата си."

"Долорес" от Стивън Кинг

Той понечи да си налее, но вече нищо не беше останало. Шишето
беше празно.
– На кого ще му е жал за тебе? – викна стопанинът, който пак се на-
мери до тях.
Разнесе се смях и дори псувни. Смееха се и псуваха и чулите, и не-
чулите – така, само като гледаха фигурата на бившия чиновник.
– Ще му е жал! Защо ще му е жал! – изведнъж изкрещя Мармела-
дов, ставайки с протегната напред ръка, в явно вдъхновение, сякаш само
тези думи беше чакал. – Защо ще му е жал, казваш ти? Да, няма защо да
му е жал за мене! Мене трябва да ме разпънат, на кръст да ме разпънат,
а не да ме съжаляват! Но разпни го, съднико, разпни го и като го разпи-
еш, съжали го! И тогава аз сам ще дойда при тебе за разпятие, защото не
веселие жадувам, а скръб и сълзи!… Мислиш ли ти, кръчмарю, че твоя-
та бутилка ми се услади? Скръб, скръб търсех в нея, скръб и сълзи, и
вкусих от тях, и ги намерих; а ще ни съжали онзи, който всички нас е
съжалил и всекиго, и всичко е разбрал, той единствен, и той ще е съдни-
кът. Ще дойде в уречения час и ще попита: „А где е дъщерята, която за
мащехата си зла и охтичава, за децата чужди и невръстни пожертва себе
си? Где е дъщерята, дето земния свой баща, долния пияница, съжали,
без да се ужаси от скотството му?“ И ще каже: „Дойди! Аз вече ти прос-
тих веднъж… Простих ти веднъж… Прощават ти се и сега многото гре-
хове, защото много си обикнала…“ И ще прости на моята Соня ще й
прости, аз зная, че ще й прости… Почувствах това в сърцето си одеве,
когато бях при нея!… И всички ни ще отсъди, и всички ни ще прости, и
добрите, и злите, и премъдрите, и смирените… И когато вече свърши с
всички, ще рече и нам: „Излезте – ще каже, – и вие! Излезте, пиянички,
излезте, слабички, излезте срамотници!“ И ще излезем всички, без при-
теснение, и ще застанем пред него. И ще каже: „Свине сте! Със скотски
образ и подобие; но приидите и вие!“ И ще рекат премъдрите, ще рекат
разумните: „Господи, поради що сих приемлеши?“ И ще каже: „Затова
ги приемам, премъдри, затова ги приемам, разумни, защото нито един
от тях не се е смятал достоен за това…“ И ще простре към нас ръцете
си, и ние ще паднем ничком… и ще заплачем… и всичко ще разберем!
Тогава всичко ще разберем!… И всички ще разберат… и Катерина
Ивановна… и тя ще разбере… Господи, да прииде царствие твое!

"Престъпление и наказание" - Достоевски

Интересно, от какво най-много се страхуват хората? От нова
стъпка, от собствената си нова мисъл най ги е страх… Впрочем… аз
прекалено много приказвам. Затова и нищо не върша, защото приказ-
вам. Но впрочем може и така: приказвам, защото нищо не върша. То се-
га, през този последен месец се научих много да дрънкам, докато се сви-
рах по цял ден в моята дупка и си мислех… разни врели-некипели. Сега
защо съм тръгнал? Нима съм способен на това? Нима това е сериозно?
Съвсем не е сериозно. Само така, залъгвам се с фантазии; детинщини!
Да, всъщност наистина детинщини!“

"Престъпление и наказание"' - Достоевски

Два галона са много вино, дори и за двама паисаноси. В духовно
отношение шишетата биха могли да се градуират така: под гърлото на първото шише – сериозен и съсредоточен разговор. Пет сантиметра по-
долу – сладостни и тъжни спомени. Осем сантиметра по-долу – мисли
за някогашни щастливи любови. 15 сантиметра по-долу – мисли за ня-
когашни нещастни любови. Дъното на първото шише – всеобща и неоп-
ределена скръб. Под гърлото на второто шише – черна, мъчителна по-
тиснатост. Два пръста по-долу – песни за смъртта или за напразните
копнежи. Един пръст по-долу – каквато и да е друга песен, стига човек
да я знае. Тук градуирането спира, защото след това следите се губят и
няма сигурност. От тази точка нататък всичко може да се случи.

"Тортила Флет" - Джон Стайнбек

„Времето е наркотик, много от него убива.

„Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.“

„Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.“

„Най-кратката единица за време в мултивселената е нюйоркската секунда. Тя се определя като периода между включването на зеления светофар и клаксона на таксито зад вас.“


Големият Тери Пратчет.

Тази нощ ще бъда море – безгранично, просторно и властно... Ще се плискам в нозете ти... Ще те галя безспир... Ще те зареждам с омайност...

Виж хоризонта, длани в мене допрял – в обещание тихо потръпващ... Няма път между синьото ясно небе и между моята шир недостъпна.

Аз съм душата ти... ти си у мен... В теб люлеят се мойте копнежи! Аз потъвам в нозете ти и попивам у теб... Ти и аз сме една обща същност.

Чуй вълните ми палави как ти шептят, търсят твоите тайни стремления... Бреговете край мен страстни песни редят. Ти се вслушваш и откриваш в тях себе си.

Аз съм всевластната синя вода... Ти си моята будна фантазия. Приютяваш ме, галиш ме, в шепи ме сбрал..., с мен обливаш мечтите си пламенни.

Ти си пристана, който ме чака в нощта... Аз съм всичко, което си търсил... Ненаситната волна прозрачна вода... Зажаднелия бряг всеотдаен...

Тази нощ съм море... Тази нощ си земя... Две взаимно допълващи същности... Те се търсят, целуват се в нежен екстаз и топят се в омайни прегръдки.

Аз и ти сме вода и сме земната твърд... Няма край, нито има начало... Просто миг – който тайно душите събра... Ти и аз сме сега и сме цяло!

Тихо плискат се малки вълни във нощта... Светлината отдавна угасна... Но морето е живо и прегръща брега... А брега го целува тъй страстно...

~ . ~ . ~

Автор - Калина Томова

Животът скрит е в дребните неща. В жест най-обикновен, ала човешки. В любима песен, слушана в нощта, с човек, умеещ да прощава грешки.

Човек има ли защо да живее, ще понесе всичко как.

"Основните елементи на щастието са: нещо да правиш, нещо да обичаш и нещо, за което да се надяваш."
Алън Чалмърс