ОБИЧТА НА МОЯТА МАЙКА Майка ми имашe само едно око. За това я мразех... Това нейно положение ме караше да се срамувам от хората. За да прехранва малкото ни семейство, тя работеше като готвачка в нашето училище. Един ден, докогато бях в началното училище, майка ми ми беше казала “Здравей!” Потънах в земята от срам... Как можа да го направи! Престорих се, че не я видях. После с омраза погледнах към нея и се отдалечих от там. На следващия ден, един от приятелите ми каза: “ Хей, твоята майка има само едно око!” Поисках да потъна в земята отново. Пожелах майка ми да изчезне завинаги. За това, същия ден след, като я видях, й казах: “ По добре да умреш, отколкото да ме правиш за смях пред хората!” Майка ми не каза нищо. Не помислих дори и миг за това, което бях казал, защото бях доста сърдит. Чувствата й не ме интересуваха. Аз не я исках вкъщи. Учих добре и бях изпратен на училище в Сингапур. След време се ожених и ми се родиха деца. Бях щастлив.... Един ден майка ми ми беше дошла на гости. Години наред не ме беше виждала, а и внучетата си все още не познаваше. Когато застана пред вратата, децата ми започнаха да се смеят. А аз изкрещях: ” Как смееш да идваш тук и да плашиш моите деца?! Изчезвай веднага! “ Майка ми спокойно каза: “Извинете ме, сигурно сбърках адреса”. После се загуби от погледа ни. Не след дълго бях поканен за абитуриентско празненство от старото училище. Излъгах жена си, че отивам по работа, и така се върнах на родното си място. Само поради любопитство реших да посетя родната си къща. Съседите ни ми съобщиха, че майка ми била умряла. Въобще не се натъжих.... Преди да умре, тя оставила писмо, за да ми го предадат. Отворих го и започнах да чета..... ”За моето най-любимо чедо! Детето ми, постоянно за теб мисля... Чух, че си щял да идваш на абитуриентското празненство в училище, но не знам дали ще стана от леглото си, за да мога да те видя. Зная, аз бях причината ти да се срамуваш от хората до днес, затова много съжалявам и искам да ме извиниш! Но знаеш ли чедо... Когато ти беше малък, се подхлъзна и падна - доста пострада и в тази катастрофа ти загуби едното си око. Моето майчино сърце не се съгласи да пораснеш сляп с едно око. За това подарих окото си на теб. Бях много щастлива, че виждаш с моето око. Винаги се гордеех с теб и умирам с тази обич... Дете мое, обичам те !!! О, майко, аз бях сляп, а ти си виждала, прости ми, МАМО! ПРОСТИ !
Уникално.