ДЕКЕМВРИЙЧЕТА 2009

Много се развеселих от последните постове, голямо оживление, голямо нещо
Какво да кажа - не знам Определено се почуствах лоша майка, ма не срещам и грам разбиране от страна на детето - не ще да лежи на пода, и по корем не ще, определено ще изостане интелектуално
Но пък от друга страна от доста време казва отчетливо мама - та нищо не се знае.......може би има светлина в тунела.
За "коренните жители" на другия контенент и техните виждания относно отглеждането на деца и по принцип, пък въобще не смятам да коментирам, защото мисля всеки знае що за хора са били първите заселници и то се вижда какво е средното интелектуално равнище на тамошното население.
Това е майтап разбира се, надявам се да няма обидени
Конкретното ми сериозно мнение обаче е, че всяко дете си е отделен индивид със своите специфични нужди и потребности и дали благодаление на активната родителската намеса ще седне по-рано 15 дена от връстниците си или не, едва ли е толкова важно и едва ли след години някой ще си спомня.
По важното е да има емоционална връзка във всеки един аспект - дали на легло, дали на под - кой както я усеща, и както му е приятно.
Миричка много тъжно ми стана от твоя пост, гледай си детето и не се нервирай доколкото е възможно в тази ситуация, някои хора наистина нямат грам тактичност

Аз влизам съвсем набързо, само да попитам софийската група - остава ли уговорката от миналата седмица?
Че си освободих следобеда днес, и да знам ще се срещаме ли или не
Ако решите нещо - свирнете с един СМС или позвънете на телефон ...... та да се донесем и ние.

Хубав ден на всички!

Хайде и аз да се изкажа, не че съм много компетентна, нямам нито съответното образование, нито съм многодетна майка
Жени, впечатлена съм от написаното от теб и като се замисли човек има логика, а и в случая от изказването на Ета думите ти се потвърждават.
Всяко дете е отделна личност и прави нещата, когато му дойде времето, смятам, че ако някой го учи ще ги направи по-рано, ако ли пък не, когато само открие как става.
Аз гледам детето си по интуиция (много чета, наблюдавам го и взимам решение) и засега мисля, че се справям, а пък и той не може да си каже добре ли му е или не, та щом е весел и си играе доволно се предполага, че му е добре. За някои неща го стимулирам да ги прави, за други не, защото не му харесват и плаче. Сигурно не е най-правилния подход, но пък ми е засмяно и доволно детето.
Маричка, ти си явно много търпелив човек, аз до сега да съм разкара всички по домова книжка, а мъжа ми да съм завряла ... да не пиша къде. Моята свекърва е един много толерантен и търпелив човек, не се натрапва и дава помощ само ако е помолена, въпреки това на 3-тия ден след изписването я помолих да ни остави сами, защото не можех да понасям да се мотаме на една друга в краката. Може би бях и изнервена, не зная, но и до днес с Коко си се гледаме сами с помощта на таткото.
Айде, това от мен. На Софиянки приятна среща, аз за съжаление няма да дойда, защото днес отново заминавам в Берковица на хлад и зеленина.
ПП. Разгледах много хубави снимки на майки и бебоци

Жени, винаги ми е много интересно, когато споделяш знания и опит.   Вие с Мишел започнахте ли да ходите на плуване? Преди беше споменала, че мислиш да започнете и такива занимания.
Съгласна съм донякъде и с Жени, Ета, Ласи и Елфчето - опитвам се да стимулирам веднъж, два пъти, но като виждам, че не му е интересно и още не е готов, го оставям да прави това, което му е забавно. Знам, че ако днес не може да сяда, утре пък може вече да е много стабилен (уменията много бързо се променят). Прилагам различните методи според моето собствено дете и неговото развитие. Както казва Елф, дали ще се научи да седи на 5 месеца или на 7 е без значение. Но и аз не се бях замислила (браво Жени), че Андрей и Али може би чрез начина на къпане донякъде са стимулирани по-бързо да седнат и да се изправят. Аз слагам Боян да се търкаля на земята, защото забелязвам, че кошарата и леглото много го ограничават и постоянно се блъска, а на земята е много щастлив и се върти до преумора. Ситуацията при нас беше точно както Чуузи е обяснила. Както мразеше да го слагам по корем, сега това му е любимата поза.
Нора, приятен полет и после да разкажеш как е минало и дали Борил е слушал.

Здравейте,

Изключително се радвам за последно дискутираните теми и особено за двигателното развитие. Точно заради такива дебати ми е интересно да чета темата. Надявам се да се случват все по-често. Напоследък чета доста за двигателното развитие, понеже около мен постоянно чувам намеци как детето ми изостава в развитието си и т.н. Мисля, че стимулирането от страна на родителите определено оказва влияние върху развитието на детето, но въпреки това подкрепям на 100% идеята, че най-вече си зависи от детето. Мога да дам личен пример. Ани започнах да я слагам по корем на 1 месец, както ме беше посъветвала педиатърката. На нея обаче това определено не й беше въобще любимо. Въпреки това аз я слагам все ден, като постепенно увеличавах времето за което я държа или поне докато не започне да плаче, което обикновено ставаше на първата минута. И все пак почнах да получавам крикити, че Ани на 3 месеца все още не можеше да си държи главата изправена. По едно време бях се стресирала много от всички изказвания как това не било нормално и т.н., но след осъзнаване от моя страна всичко си дойде на мястото. Както не можеше да си държи главата, така за 1 ден имаше коренна разлика - явно тогава му е дошло отвътре, както се казва, на детето. След това почнах да се чувствам странно как почти всички бебета тук се въртят, някои от 3-месечни, а Ани на 5 все още не можеше, въпреки, че упражненията за въртене извършваме от 3-тия месец. Е, и на това му дойде времето - сега е неуморима и както повечето от вас споделят, позата по корем и е любима. Да не ви отегчавам, но както можете да предположите сега всичко се повтаря със сядането - Ани не може да седи, но не я и насилвам. Повдигам я от време на време в количката до седнало положение и то само когато видя, че тя има желание и седи леко повдигната. За сметка на това доста често майки около мен ми обесняват колко добре изглеждала за 4-5 месечно бебе, но когато кажа, че е на 7 и веднага се почва, ама тя не може да седи и т.н. В крайна сметка почнах да пропускам всичко около мен и вярвам, че правя най-доброто за детето си, щом го правя с любов и както ми подсказва сърцето.
Относно самото отглеждане - старая се да се занимавам с нея възможно най-много време. Държа я почти постоянно в мен или си играем заедно, общуваме и т.н.
В крайна сметка съм щаслива, че детето ми е усмихнато по цял ден, общува с всички хора, които имат интерес към нея и мисля, че се чувства щастлива.

п.с Извинете ме за дългия пост  . Няма да се сърдя, ако ви доскучае и просто го прескочите 

Мислех да не пиша повече по темата, викам си, на хората им омръзна, ама като за последно.

Снощи изведнъж се сетих за наши познати. Също са многодетно семейство с бебе, също взеха кофа за къпане и от първият си ден бебето е в нея, НО. Вече е на почти 5м, а не прави нито един зулум като Анрейката на същата възраст. Седи си кротичко, бейската и се кисне. И като цяло си е по-спокоен, не дава ни един нишан да се обръща, пълзи, седи.

И пак съм на изходна позиция - няма ли го вътрешния устрем на детето да направи нещо, родителят и челна стойка да направи, все тая. Може да помогне, да забърза нещата, НО само ако детето позволи.
Ей сега на, моите трите - деца на едни родители, отглеждани от една майка (сиреч "система"), а са различни от земята до небето.

Да не ви отегча пак за разкази за моят синковец, но той още от раждането си демонстрира собствена воля  Сега продължава. Само леко да усети натиск от моя страна, бивам безкруполно бойкотирана в опитите си да стане на моята.

Моето верую за отглеждане съм го споделила отдавна, още като бременеехме препоръчвах една книжка "Близо до бебето".
Аз съм за носенето на ръце, спане с родителите и т.н. или възможно най-близко до индианците гледане. Но и западните похвати са ми интересни (въпреки, че не ги споделям) 

За говора ще ми е много интересно, Жени, когато имаш време драсни.
Че все имам една вътрешна вина, която ме гложди, че съм виновна за проблемите на София с проговарянето... Сега ми е болна тема за Андрей.

Аз Андрейката го чакам тези дни не да проговори, а да пропее Жив и здрав да ти е
Скрай не само, че го прочетох , но и крайно време да си кажа мнението по вашия въпрос. Мисля си, че излишно се притесняваш за Ани, преди ми правеше впечатление за кг и ръста, сега за други работи. Специално за първото няколко пъти гледах табличката, еми до 5 месец е удвоила началното тегло и има сериозен прираст в см. Все пак да не забравяме кой от какви изходни данни е тръгнал. Сега същата работа и за другите умения. Аз поне така си мисля де, но според мен Ани си е много добре, а ти се радвай че отглеждаш фина мацка, а не кИфте, кат мойто
Александра лежи и седи само както и когато тя желае, както е много кротка и добра, така в момента, в който я сложа в позиция, която не одобрява, характерчето излиза наяве. В момента друса баджаци в бънджито и е удовлетворена от живота аз също

добър ден
Лас, аз съм полудяла от работа, затова няма да мога да дойда
Елфче, "мама" е ласкателно, нали? у нас е "ТА" и "КА" , ама то който е заслужил

тя темата е към привършване, но ще се включа за кратко - Алекс лежеше като бей до 6-ия си месец и колкото и да се мъчехме ние, не искаше да се обръща; но в момента, в който се завъртя, се започна скоростно развитие и движение във всички посоки - нагоре, на 4 крака, с глава, с корем ...; сега не можем да го задържим никъде и майка ми, която го гледа от 3 дни (извънредно) му вика "бебето беглец" 
не мисля, че имам принос, нито че детето ми е станало много по- изведнъж - просто това е неговия начин

ще ми бъде интересно да чуя всички по темата за "говоренето", но и там е специфично - аз не съм казвала нищо различно от "ъъъ ъъъ" до третата си година - днес си изкарвам прехраната с говорене дъщеря ми започна да говори като възрастен човек малко след като навърши годинка и всички И се възхищаваха, но след като тръгне на детска градина, започна да подражава на "бебетата" там и като че ли спря да се развива ... което много ме разстрои, но бях безсилна

иначе сме живи и здрави; аз заминавам за Созопол утре (сама за 24 часа по работа), но ще се топна в морето, надявам се
другия уикенд ще отидем целия катун да починем на плажа

То и аз цял ферман написах по темата с напредналите, но се затри нейде...

Да се включа овреме в темата за говоренето. Алис може и да беше мързел и половина, но за сметка на това беше / и все още/ е страшно дрънкало. Трябва да погледна в тефтеря, но към 7-ми месец нареждаше вече. Бързо проговори и смислено и до ден днешен се изразява като възрастен човек. Оня ден ми разправяше "по принцип искам още едно бебе, ама по-добре не"  дърдори нон-стоп, как не я заболява устата се чудя. малкия засега освен да нарежда в речитатив ба-ба-ба, друго не прави.

Портман, весело в Созопол. Понякога и на работа е кеф, поне така е било с някои от моите командировки.
ета, аз така се обвинявах, че Али е страхлива, свръх привързана и е като спънат кон. Вечно някой я вардеше да не падне, да не се удари...пък на 4 г. вече е наравно  с връстниците си, по-предпазлива е наистина, не се хвърля в дивашки игри, умее да се пази. Същевременно е и самостоятелна - къпе се сама, обличане, събличане, ядене, слиза и се качва сама 5 етажа като някой я чака на съответната площадка. Само дерт ни остана заспиването, че трябва да е гушната в мен.

Елфче така е все се притеснявам за нещо. Осъзнавам, че грешката ми е в сравнението й с връстниците. Старая се да го правя все по-рядко и да не се вглъбявам толкова много, но понякога не ми се получава. Явно ми трябва повече време за да привикна към ситуацията - оставям я да яде колкото иска. За сега е доста злояда и се водя по нея, когато иска тогава и каквото иска.
Като стана въпрос за килограми и наддаване, miri4ka13 недей така, ако е такъв проблем, че има наддаване 300гр, аз до сега не знам колко пъти да са ме изгонили 

Портман забравих да спомена в миналия пост, вчера гледах едно твое интервю за работещата майка. Останах силно впечатлена от теб и имаш само моите адмирации. 

 Жени много искам и аз да пиша по темата, като очевидец на това което разказваш за Канада /за тези, които незнаят съм половин "Канадка"/ ....та аз знам как се отглеждат там децата.....живях и работих с децата в Монтреал...но родих и си отглеждам детето в България...за което не съжалявам ни най малко...напротив горда съм че се върнах и че детето ми е Българче.

Та.....Понеже Димана иска да си вземе следобедната дрямка сега ще кажа само...това:

ДЕТЕ ДА СИ В КАНАДА!!!! Но дупе да им е яко на родителите.

после ще продължа...че пеееем...

п.с. добре че тук социалните са  Българи  

Ей, scrye , ти как го докопа ? благодаря ти 

Я, я, къде, искам и аз да видя интервюто 

Привет беше ми интересно да прочета всички коментари и мнения относно развитието на децата. Напълно съм съгласна с Ета. Всичко с времето си и то неговото време. Каквото и да правя ако той не го поиска нищо не става. Петър в никакъв случай не съм го учила да стъпва на крака, а той се изпъва като пружина и не признава седнало положение. Като по - малък се опитвах да го стимулирам да подскача на колената ми, но без всякакъв успех. Слагам го вече и в бънджито но освен да се върти в него друго не прави. Не  смятам да се кахъря за това. Нито ще остане непроходил нито нищо.
Джени и аз ще съм благодарна ако се изкажеш за говора. С баткото като по-малък имахме известни въпросителни и притеснения. По едно време много запъваше като говори, направо се изнервяш да го слушаш. За сега като гледам сме по-добре. Така и не разбрах дали има връзка с мен и моя подход на възпитание или е било просто момент.
Миричка - да вземеш да поставиш на място веднъж за винаги всички около теб и да престанат да се месят. Твоя мъж го остави само един ден да се грижи за детето и ще спре да ти говори  
Моля дайте линк към интервюто и ние да погледнем 
Оф жегата направо вече не се трае. Не мога да си гушна детето спокойно, потим се и двамата като за световно.  
Дано скоро температурите се стабилизират и стигнат нормалните си стойности.
Приятен ден на всички  

Хаха една приятелка го беше постнала във фейсбук и аз да не остана по-назад викам чакай да го видя за какво става въпрос и като го пуснах изненада , естествено приятна.