Чета, чета и се чудя абе аз наистина ли съм преживяла всичко това? 
Въпреки, че видях какво са родилни болки и се наложи секцио по спешност, смятам че това е най-хубавия момент в живота ми. Незнам дали ме е боляло или наистина съм забравила какво е било, но сега само чакам малкия малко да поотрасне и да създадем още едно прекрасно същество.
Виж целия пост
Въпреки, че видях какво са родилни болки и се наложи секцио по спешност, смятам че това е най-хубавия момент в живота ми. Незнам дали ме е боляло или наистина съм забравила какво е било, но сега само чакам малкия малко да поотрасне и да създадем още едно прекрасно същество. 
- предния ден правих туристическа обиколка на центъра с племенницата, веч4ерта бях в мола, там си направихме последна ве4еря само двамата с таткото и хоп като се прибрах ми падна тапата. Не съм се паникьосвала, защото имах добър лекар на когото вярвах, а и освен това като не знаеш какво те чака....Може би единствения момент, в който се чувствах много зле беше в предродилна зала, когато контракциите станаха много силни и след това сложиха упойката 
и на мен ми стана едно весело....Гледам доктора нещо се суети, притеснил се нещо, а на мен ми едно весело. Викам си на акъла "тоя човек да не би за пръв път да изражда?"