колкото повече наближава момента,толкова повече се засилват и тревогите ми спрямо бебо...дали всичко ще е на ред,здраво ли ще бъде и т.н.дано всичко мине нормално 
бог пред нас и ние след него 
бог пред нас и ние след него 
като взе да наближава датата, като се започна едно притеснение, едно чудо,чак тогава наистина осъзнах,че аз в крайна сметка отивам на операция по-късно разбрах,че няма как да не разбера 
Но щом казвате, че няма как, явно се разбира За първото раждане тръгнах с маршова стъпка към родилното.То не беше ентусиазъм,не беше радост,че най-после ще родя.Беше август,страшна жега,всеки ден беше мъчение,отоци,огромен корем...та когато ми изтекоха водите, пощурях от радост и нетърпение.Нямах търпение да родя,да видя бебето,емоциите ми бяха насочени към благоприятен изход и здраво дете.Е,наложи се да родя със секцио,но друго всичко беше наред.Обаче дойде време за второто раждане,този път секциото планирано.Ами само дето не си написах завещанието преди да тръгна за родилното.Така се бях паникьосала,в главата ми все черни сценарии,че нещо става с бебето,с мен,или с мен и бебето наведнъж.Цяла нощ не мигнах от притеснение и паника.Не дадох на мъжа ми да купи памперси докато не му кажа,че съм родила,на никой не казах,че ще раждам този ден.Паниката и страховете ми идваха от премного информация от интернет,докато първата бременност я изкарах в безгрижно невидение и радостно очакване.Затова не четете глупости,не вярвайте на всичко,което прочетете или някой ви разкаже и не отнасяйте всяка история с лош край към себе си 
Пожелавам на всички ви леко раждане!!! Но щом казвате, че няма как, явно се разбира и аз точно от това се притеснявам,да не би да не разбера на време и докато се изкъпя и облека... но явно няма такъв шанс 
Препоръчани теми
