обхваща ли ви паника преди раждане

  • 27 181
  • 397
# 360
На мен ми е първо и може би за това не ме обхваща паника НО Naughty колкото повече наближава момента,толкова повече се засилват и тревогите ми спрямо бебо...дали всичко ще е на ред,здраво ли  ще бъде и т.н.дано всичко мине нормално Praynig

 И аз съм по абсолютно същия начин...
Виж целия пост
# 361
И аз се ошашках вече- има 5-6 седмици, дано да се поуспокоя. Първия път бях по-стегната, ама сега ... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 362
MG18 благодаря ти за куража миличка!!!

Д.Р. надявам се,че всичко ще е на ред и при теб и при мен и при всички мами Hug бог пред нас и ние след него Hug
Аз днес влизам в 37-ма седмица и вече нямам търпение да прегърна съкровището си!!! И  един съвет от мен за бъдещите мами
 
НЕ ГЛЕДАЙТЕ ПРЕДАВАНИЯ,ФИЛМИ И Т.Н. В КОИТО ДАВАТ БЕБЕТА С АНОМАЛИИ,НЕ ДИшАщИ И ПРОчИЕ...МНОГО НАТОВАРВАТ И РАЗСТРОЙВАТ ooooh!
Виж целия пост
# 363
Интересно ми е защо при повечето от нас, които ще раждат второ, паниката е по-голяма?
Като се сетя как не го мислех въобще преди..А сега усещам че  с всеки изминал ден ще се пръсна от напрежение, все едно ме чака заколение. Тази нощ не съм спала Shocked
Виж целия пост
# 364
MG18 благодаря ти за куража миличка!!!

Д.Р. надявам се,че всичко ще е на ред и при теб и при мен и при всички мами Hug бог пред нас и ние след него Hug
Аз днес влизам в 37-ма седмица и вече нямам търпение да прегърна съкровището си!!! И  един съвет от мен за бъдещите мами
 
НЕ ГЛЕДАЙТЕ ПРЕДАВАНИЯ,ФИЛМИ И Т.Н. В КОИТО ДАВАТ БЕБЕТА С АНОМАЛИИ,НЕ ДИшАщИ И ПРОчИЕ...МНОГО НАТОВАРВАТ И РАЗСТРОЙВАТ ooooh!

Така е права си, всичко трябва да е наред при всички. И аз нямам търпение да си го гушкам вечеее..  Heart Eyes
Пожелавам и на теб и на всички останали мами леко раждане и здрави бебчетаа!  Hug
Виж целия пост
# 365
Първия път не ме беше страх изобщо, бях изчела темата за смешната страна на раждането (ПРЕПОРЪЧВАМ!), мислех си че щом толкова жени на света са го изтърпяли, значи и аз ще мога. Накрая много ми тежеше и ми беше омръзнало и нямах търпение да приключва. Тръгнах за болницата като за почивка....обаче ако чакам второ, със сигурност ще се се панирам.

Интересно ми е защо при повечето от нас, които ще раждат второ, паниката е по-голяма?


Защото знаем какво ни чака  Laughing
Виж целия пост
# 366
Мен и двата пъти ме обхващаше някакъв ентусиазъм,някакво нетърпение,но не и паника,в никакъв случай паника Peace
Виж целия пост
# 367
Първата ми бременност преди близо 3 години беше спокойна,  не се притеснявах, изкарах супер бременност, ходихме на почивки в планината и къде ли не още. Все едно не ми пукаше. Не четях форуми и нищо свързано за бременност, не ходих на лекции в болниците...
Сега обаче нещата са коренно различни. Постоянно ме е страх, имам перманентни притеснения, че нещо не наред, връхлитат ме спомени за раждането, болката. Мисля си постоянно за бебето, дали е добре, изследванията ми наред ли са, изчетох целия форум ... направо е ужас, все едно не съм аз  Crazy
Виж целия пост
# 368
При мен е обратното. С второто раждане вече знаех какво е и бях много по-спокойна, по-уверена, по-смела.
Виж целия пост
# 369
винаги съм си мислела,че като съм секцио няма да има паника,защото всичко е уговорено,точно и ясно....ооообаче не беше точно така Crossing Arms като взе да наближава датата, като се започна едно притеснение, едно чудо,чак тогава наистина осъзнах,че аз в крайна сметка отивам на операция Crazy

въпреки всичко през цялото време смятах,че щях да съм в много по-голяма паника ако раждах нормално,защото щях да се притеснявам да не би да не разбера кога точно ще раждам Laughing по-късно разбрах,че няма как да не разбера  Mr. Green

Виж целия пост
# 370
И аз се притеснявам, че няма да разбера навреме  Joy Но щом казвате, че няма как, явно се разбира  Laughing
Виж целия пост
# 371
Ех,спомени,спомени...Последно раждах преди 7 години,сега наближава рождения ден на детето и както винаги по това време ме обземат спомени LaughingЗа първото раждане тръгнах с маршова стъпка към родилното.То не беше ентусиазъм,не беше радост,че най-после ще родя.Беше август,страшна жега,всеки ден беше мъчение,отоци,огромен корем...та когато ми изтекоха водите, пощурях от радост и нетърпение.Нямах търпение да родя,да видя бебето,емоциите ми бяха насочени към благоприятен изход и здраво дете.Е,наложи се да родя със секцио,но друго всичко беше наред.Обаче дойде време за второто раждане,този път секциото планирано.Ами само дето не си написах завещанието преди да тръгна за родилното.Така се бях паникьосала,в главата ми все черни сценарии,че нещо става с бебето,с мен,или с мен и бебето наведнъж.Цяла нощ не мигнах от притеснение и паника.Не дадох на мъжа ми да купи памперси докато не му кажа,че съм родила,на никой не казах,че ще раждам този ден.Паниката и страховете ми идваха от премного информация от интернет,докато първата бременност я изкарах в безгрижно невидение и радостно очакване.Затова не четете глупости,не вярвайте на всичко,което прочетете или някой ви разкаже и не отнасяйте всяка история с лош край към себе си GrinningПожелавам на всички ви леко раждане!!!
Виж целия пост
# 372
И аз се притеснявам, че няма да разбера навреме  Joy Но щом казвате, че няма как, явно се разбира  Laughing
Няма как са не разбереш. Усилващата се и зачестяваща болка от контракциите е чудесен начин да ти се напомни, че е време.

И пак да кажа: не боли чак толкова, колкото го изкарват по филмите. Болката е напълно търпима и оправдана, а резултатът заслужава всяка секунда стискане на зъби и напъване.
Виж целия пост
# 373
 Laughing и аз точно от това се притеснявам,да не би да не разбера на време и докато се изкъпя и облека... Crazy но явно няма такъв шанс  Mr. Green
Виж целия пост
# 374
То първото раждане не протича толкова бързо. Спокойно си оправи нещата, изкъпи си се, пий един чай/ кафе/ сок и тръгни с гооооляма усмивка!  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия